Решение № 106 от 10.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3955/2016 г.

Решение № 106 от 10.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3955/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. А. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 69 от 10.06.2016 г. по в. гр. д. № 194 по описа за 2016 г. на Шуменски окръжен съд, с което потвърдено решение № 56 от 25.01.2016 г. по гр. д. № 723/2015 г. на Шуменски окръжен съд като са отхвърлени исковете й против Ж. Д. К. по чл. 26, ал. 2 изр. 2, във вр. с чл. 44 и чл. 42, ал. 3 ЗЗД за обявяване нищожността на пълномощно с рег. № 2711 от 1.10.2007 г. на нот. Б. К., рег. № 290 и на договор за ипотека, сключен с н. а. № 2, т. I, рег. № 17, д. № 2/2008 г. на нот. К. М., рег. № 222 за * ид. ч. от втори жилищен етаж с идентификатор № 8351.667.35.1.1, в сграда с идентификатор № 8351.667.35.1, в поземлен имот с идентификатор № 8351.667.35, магазин и складови помещения, на първи етаж и 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № 8351.667.35 и са присъдени разноски. Искането е за отмяна на постановения акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск. В. съд е приел, че описаните имоти, предмет на процесните сделки /по упълномощаване и ипотека/ са били съпружеска имуществена общност - от придобиването им на 28.02.2005 г. до прекратяване на брака на страните с влязло в сила решение на 27.09.2007 г. Изводът си за неоснователност на иска е мотивирал с липса на посоченото от ищцата основание за нищожност по чл. 26, ал. 2 изр. 2 ЗЗД /липса на съгласие/, което е счел, че изисква "волеизявлението да е изтръгнато с насилие или да е направено без намерение за обвързване". Наличието на друго валидно подписано от ищцата пълномощно в полза на ответника с рег. № 2711 от 8.06.2005 г., с идентично съдържание с процесното с рег. № 2711 от 1.10.2007 г., за което с графологическа експертиза е установено, че не е истинско, а цветно принтерно изображение, с което ищецът е бил упълномощен да продаде имота и да учреди върху него ипотека, съдът е приел, че недвусмислено сочи, че е била изразена воля за учредяване на ипотека и извършвайки посоченото действие, ответникът е действал в рамките на вече предоставената му /по-рано/ представителна власт. С оглед диспозитивното начало, съдът е посочил, че е обвързан с направеното искане и независимо, че констатирал, че процесното пълномощно с рег. № 2711 от 1.10.2007 г. е издадено при липса на форма, е приел, че не може да прогласи нищожността му на непосочено от страната основание. С определение № 152 от 27.02.2017 г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса: Следва ли въззивната инстанция, когато препраща към чл. 272 ГПК, да обсъди направените във въззивната жалба доводи и да изложи мотиви за тях и да изложи собствени съображения защо възприема изводите на първата инстанция към които препраща, по който е констатирано противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС, отразена в решения № 415 от 25.01.2015 г. по гр. д. № 1332/2010 г. на I г. о. и № 217 от 9.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на IV г. о. По въпросите - могат ли правните последици на договор за ипотека да бъдат породени с пълномощно, което не е представено от пълномощника на страната в нотариалното производство? и Какво е правното значение на изрично индивидуализираното качество на пълномощника по отношение на времето на действие на упълномощителната сделка, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Постъпило е искане от касаторката за присъждане на всички направени по делото разноски в общ размер на 5 130.05 лв., съобразно представен от нея списък. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, по въпросите, във връзка с който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, намира следното: Представителна власт може да възникне само по волята на представлявания. Правоотношението между упълномощителят и пълномощника възниква въз основа на изрично упълномощаване, като обемът на представителната власт се определя от заявеното от упълномощителя. Отношенията между последния и неговия пълномощник са такива на доверие, като от степента на доверие между страните зависи какви по обем права упълномощителят ще предостави на своя пълномощник и за какъв срок. От пълномощникът се очаква да действа в интерес на упълномощителя и съобразно възложеното му. С оглед определящото значение, което има доверието при упълномощителната сделка, настоящият съдебен състав намира, че когато в дадено писмено пълномощно изрично е индивидуализираното качеството на пълномощника /например съпруг/ това обстоятелство би могло да има правно значение и при възникнал между страните спор, то следва да се преценя с оглед на всички други установени по делото обстоятелства. Ипотеката е вид обезпечение на вземане, което обременява определен недвижим имот на длъжника и дава право на кредитора да се удовлетвори от цената му по предпочитание независимо от това кой е негов собственик. Именно с оглед така очертаните последици, законодателят е предвидил специални разпоредби относно формата и съдържанието на договора за ипотека. Съгласно чл. 167, ал. 1 ЗЗД той се сключва с нотариален акт, като в ал. 2 са описани задължителните му елементи. Изискването за нотариална форма за действителност на ипотечния договор, обуславя и формата на упълномощаването, а установеното задължително съдържание на договора, предопределя необходимостта в пълномощното, с което се предоставя власт за сключване на подобен договор да е със същото съдържание. Упълномощаването в този случай следва да покрива всички елементи на договора за ипотека - описание на имота, обезпеченото вземане, падежът, размерът на лихвите. Идеята за завишените изисквания към форма за действителност на пълномощното / установена с чл. 37, ал. 2, във вр. чл. 18 ЗЗД/ се потвърждава от законодателя с изменението на редакцията на нормата с ДВ бр. 59/20.07.2007 г., след която дата се изисква нотариално удостоверяване не само на подписа на упълномощителя, но и на съдържанието на пълномощното, които при това следва да са извършени едновременно. Нотариусът е длъжен да удостовери не само самоличността и дееспособността на упълномощителя, но и неговата действителна воля и доколко тя правилно е отразена в представения документ /успоредно с разясняване на правното действие на съответната сделка и неговите последици/. Имайки пред вид така дадения отговор, постановения въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен, поради следното: Настоящият съдебен състав не възприема изводите на въззивния съд, че независимо от безспорно установеният порок на представеното при учредяване на ипотеката пълномощно с рег. № 2711 от 1.10.2007 г. /което не е истинско, а цветно принтерно изображение/, е налице валидно изразено от упълномощителката съгласие, което произтичало от подписано от ищцата в полза на ответника /неин съпруг към този момент/, пълномощно с рег. № 2711 от 8.06.2005 г., което не е представено при ипотечната сделка. Решаващите мотиви на въззивният съд, че в пълномощното от 8.06.2005 г. волята на ищцата е недвусмислено изразена, а в последствие няма данни пълномощното да е било оттеглено и упълномощаването прекратено, не се споделят от настоящия състав. Съгласно съдебната практика /решения № 831 от 4.01.2010 г. по гр. д. № 2807/2008 г. на IV г. о., № 831 от 4.01.2010 г. по гр. д. № 2807/08 г. на IV г. о., № 1052 от 9.12.2008 г. по гр. д. № 4404/2007 г. на II г. о. без задължителен характер/, която съдът споделя - заради горецитираните разпоредби на чл. 167, ал. 1 ЗЗД, чл. 170 ЗЗД и чл. 37, ал. 2, във вр. чл. 18 ЗЗД - изявлението на ищцата, че е съгласна съпругът й да учреди ипотека, има значение само на принципно съгласие за обезпечаване на поети задължения. То обаче не е достатъчно за валидността на упълномощаването. За това е необходимо да се конкретизират /или да са определяеми/ съществените условия по договора за ипотека - имотът, обезпеченото вземане, падежът, размерът на лихвите. В конкретния случай в пълномощното /което въззивният съд е приел за достатъчно от 8.06.2005 г./ има описание само на имота, но не и на съществените условия по договора за ипотека. С оглед на това и пред вид безспорно установения факт /с приети заключения на графологически експертизи/, че пълномощно с рег. № 2711 от 1.10.2007 г. не е подписано от лицето, сочено като негов автор, а подписът е принтерно изображение на подписа на ищцата, положен в друг документ, съответно нотариалната заверка на пълномощното /щемпел, дата и ръкописен текст/ не са изпълнени от посочения нотариус, следва да се приеме, че пълномощно с рег. № 2711 от 1.10.2007 г. на нот. Б. К., рег. № 290, представено при сключване на договор за ипотека, с н. а. № 2, т. I, рег. № 17, д. № 2/2008 г. на нот. К. М. е нищожно поради липса на изразено съгласие от страна на упълномощителя. Освен изложеното, настоящият съдебен състав намира, че с оглед конкретно установените по делото факти, изрично индивидуализираното качество на пълномощника /съпруг/ при упълномощаването през 2005 г. е факт с правно значение, който следва да се има пред вид при преценката на действителността на договора за ипотека, който е сключен на 4.01.2008 г., т. е. след прекратяване на брака на страните на 27.09.2007 г. Този извод съдът прави въз основа на обстоятелствата, че при подписване на н. а. № 2, т. I, рег. № 17, д. № 2/2008 г. не е използвано пълномощното от 8.06.2005 г., а принтерното му изображение, което е с идентично съдържание с изключение на липсата на думите "съпруга си", които са били заличени пред името на ответника Ж. Д. К. При липса на действително пълномощно, сключената от пълномощника сделка е такава без представителна власт. По делото не се представиха надлежни доказателства, от който да се направи недвусмислен извод, че упълномощителката е потвърдила извършените без представителна власт действия. /Съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД за потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора/. Обратно - настоящият иск е израз на нейното несъгласие за потвърждение и основание да се счете, че по отношение на нея сделката, касаеща идеалната й част е недействителна. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на касаторката следва да се присъдят установените като реално извършени разноски, които са в общ размер на 5 130.05 лв., от които за първата инстанция 2 027.72 лв./държавна такса -384.65 лв., 10 лв. за удостоверения, 244 лв. - експертиза, 33.07 лв. - за вписване, адвокатско възнаграждение - 1 356 лв./, за въззивната 1 550.33 лв./ държавна такса -194.33 лв., адвокатско възнаграждение - 1 356 лв./ и касационната 1 552 лв. /за държавна такса -196 лв., адвокатско възнаграждение - 1 356 лв./ С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение