Решение № 10728 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6374/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет (УС) на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез процесуалния представител юрк. Ичева, против решение № 2209 от 08.05.2026 г., постановено по адм. дело № 393/2026 г. по описа на Административен съд (АС) – Благоевград, с което е отменена заповед № РД – 11 - 172 от 04.02.2026 г. на председателя на УС на АПИ, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 21, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 97, ал. 1 от ЗДСл на И. О. С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност - старши експерт в сектор „Управление на плащанията“, отдел „Обслужване на клиенти“, Национално тол управление, с ранг III младши, считано от датата на връчване на заповедта. С решението Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил наличните по делото доказателства относно отказа на С. да получи покана за даване на обяснения и за изслушване и се счита, че само по себе си поведението му навежда към вредни последици от неспазване на етични норми при изпълнение на служебни задължения. Оспорва се изводът на съда, че нарушаването на етични норми от страна на служителя е неиндивидуализирано, невиновно и неумишлено. Оспорва се и изводът, че в процесната заповед липсва посочване на това, каква точно е тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение. Сочи се, че съдът не е взел под внимание и не е анализирал обективни обстоятелства, свързани с цялостното поведение на служителя, във връзка с което се твърди, че първоинстанционното решение е немотивирано. Навеждат се съображения за конкретно изброени в заповедта примери за деяния, обосноваващи нарушение на принципите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) и Кодекса за поведение на служителя в АПИ. Сочат се и пропуски на съда в изследването на причинно-следствената връзка между поведението на служителя и последиците за авторитета на държавната служба. Иска се оспореното решение да бъде отменено и се претендира присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави се евентуално възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Ответникът И. О. С., чрез процесуалния си представител адв. Ангелов с писмен отговор и в о.с.з., чрез адв. Златанов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция, във връзка с което представя списък и доказателства. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДСл и чл. 10, ал. 1 от Устройствения правилник (УП) на АПИ и в преклузивните срокове по чл. 94 от ЗДСл., като е обосновал, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е и че същата е издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел, в това число и при противоречие с принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. За да се произнесе в този смисъл, съдът е приел, че по отношение на визираните в заповедта нарушения на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл във връзка с чл. 23, 24, 26, 27, 28, 29 и 32 от Кодекса за поведение на служителя в АПИ, съдът приел, че дисциплинарнонаказващият орган не е доказал, че изброените от ДНО примери за поведението на С. и за извършените от него конкретни деяния в периода: 11.07.2024 г. – 03.12.2025 г., спрямо колегите: Ц. С., Н. Р., А. Г. и М. Х., осъществяват фактическия състав на някое или някои от посочените видове дисциплинарни нарушения. Обосновал извод, че от доказателствата по делото не се установява извършването на посочените нарушения и не се доказва по безспорен начин формата на вината. Във връзка с формата на вината съдът допълнил, че освен че не е доказана по безспорен начин, не е и мотивирана. Що се отнася до визираните в заповедта нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл (неизпълнение на служебните задължения по смисъла на посочения член) вр. чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл (неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА)), съдът приел, че в мотивите на заповедта липсва анализ по конкретните елементи от фактическите състави на посочените норми и всъшност не се установява наличието на вменените на жалбоподателя дисциплинарни нарушения, така както са посочени в заповедта. Наред с горното, в мотивите на решението си съдът констатирал неяснота във волята на ДНО за какво конкретно деяние се ангажира отговорността на С. – за „неизпълнение на служебните задължения“ по смисъла на чл. 89, ал. 1, т. 1 от ЗДСл или за деяние по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл (предвид твърдяното неспазване на нормите на чл. 23, 24, 26, 27, 28, 29 и 32 от Кодекса за поведение на служителя в АПИ). Според съда, допуснатите от ДНО пропуски при формулирането и доказването на вменените на С. нарушения на служебната дисциплина, са довели до смесване на съставите на дисциплинарни нарушения, уредени в чл. 89, ал. 2 от ЗДСл, и са се отразили негативно върху правото на защита на лицето. В тази връзка, съдът посочил, че коректното и точно излагане на фактическата обстановка е от съществено значение за прилагането и на материалния закон, доколкото за да е законосъобразно наложеното наказание е необходимо да се установи обвързаност между фактите и правните изводи, респективно и вмененото нарушение на служебната дисциплина по чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. Предвид това приел, че в оспорената заповед такава обвързаност липсва, което прави същата незаконосъобразна, като издадена при нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 от ЗДСл, съответно издадена при липса на мотиви и неправилно приложение на материалния закон. Съдът констатирал, че в заповедта липсват изискуемите мотиви относно обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл и установил пропуски на ДНО досежно преценката му по чл. 6 от АПК. Приел, че в случая, наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ не съответства на тежестта на твърдяното нарушение и посочил, че липсват аргументи за наличие на умисъл или непредпазливост у служителя С., както и за причинени вредни последици за АПИ. Въз основа на така изложените мотиви, първоинстанционният съд формирал крайния извод, че заповедта е незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК и я отменил. Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед поради наличието на съществени процесуални пропуски при издаването ѝ и поради противоречието ѝ с материалния закон и неговата цел. Обосновани от прегледа на съдържанието на заповедта се явяват изводите на съда, че в същата има неяснота във волята на ДНО за какво конкретно деяние по чл. 89, ал. 2 от ЗДСл се ангажира отговорността на С., която от своя страна е довела до неяснота на дисциплинарното обвинение до степен на невъзможност наказаният да упражни в пълен обем правото си на защита. Настоящата инстанция намира за необходимо да допълни, че едновременното позоваване на КПСДА, без конкретизиране на нарушени разпоредби от този кодекс и към Кодекса за поведение на служителя в АПИ, също допринася за формирането на извод в тази посока. От една страна, това е така, поради факта на посочването на два различни кодекса за етично поведение, а от друга – поради факта, че като конкретно нарушени норми са посочени единствено такива от Кодекса за поведение на служителя в АПИ, без при това да е обосновано нарушаването им. Непрецизното посочване на правните основания в заповедта само по себе си се възприема като съществен процесуален пропуск, с негативно отражение върху правото на защита на дисциплинарнонаказаното лице. Правилно е отчетено от първоинстанционния съд, като такъв пропуск и в контекста на липсващото, но изискуемо изследване на конкретните обстоятелства, които са част от фактическите състави, както на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, така и на т. 5 от посочения член. Тук следва да се посочи и че в оспорения акт липсват посочени конкретни действия или бездействия, които да представляват нарушение на служебните задължения, съответно такива които да са обвързани с неизпълнение на задължения вменени с длъжностната характеристика по аргумент от чл.21, ал. 2 ЗДСл. Що се отнася до самата процедура по провеждането на самото дисциплинарно производство правилна е преценката на първоинстанционния съд, че процесуални пропуски от рода на съществените не се констатират. Неоснователно в тази връзка е изложеното в касационната жалба оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил наличните по делото доказателства относно отказа на С. да получи покана за даване на обяснения и за изслушване по реда на чл. 93 от ЗДСл. Напротив, от правните изводи на първоинстанционното решение е видно, че съдът е коментирал, че с писмо вх. № 93-01-75 от 07.01.2026 г. (л. 40 от делото пред АССГ) ДНО е спазил задълженията си по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. С това, наред с наличните констатации за отказ на С. да му бъдат връчвани документи и съобщения в хода на дисциплинарното производство, съдържащи се в обстоятелствената част на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да извърши проверка относно спазването на процедурата по провеждане на дисциплинарното производство и да формира обоснована преценка. Предвид изложените от първоинстанционния съд изводи досежно материалния закон и неговата цел и предвид повдигнатите в касационната жалба оплаквания в тази връзка, наред с горното е необходимо да бъдат изложени мотиви и в тази посока. При правилно дефиниране на елементите от фактическия състав на разпоредбите на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, правилен е извода на съда, че в проведеното дисциплинарно производство не е доказано по безспорен начин извършването на нарушения на служебната дисциплина, които да обосноват налагането на най – тежкото наказание „уволнение“. Примерното изброяване на нарушения, налично в заповедта, придружено с квалификации, че поведението на С. е агресивно и недопустимо, има единствено декларативен характер, като изброените примерно деяния, не са привързани към неизпълнено задължение или към конкретно правило за поведение, което е нарушено. Правилни в тази връзка са и изводите на съда за липсата на обосновка относно противоправността на деянията и относно формата на вината на дееца. Следва да се посочи, че досежно правното основание по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл, от изброените в заповедта примери за поведението на С., само един би могъл да се приеме за относим към посочената разпоредба - твърдението за наличие на необработени плащания от страна на С.. Във връзка с това обаче не е посочено насрещно задължение, закрепено в длъжностната му характеристика, което да е било нарушено. Изводите са аналогични и що се отнася до нарушенията по т. 5 на посочената разпоредба. При препращането към Кодекса за поведение на служителя в АПИ и при прегледа на текстовете на чл. 23, 24, 26, 27, 28, 29 и 32 от същия, не могат да бъдат формирани безспорни изводи за нарушение на посочените норми, тъй като липсва необходимата и изискуема индивидуализация на нарушенията в съпоставка с предписаното в тези правни норми поведение. Накрая, дори и да се приеме, че визираните в заповедта нарушения на служебната дисциплина са извършени, то правилни са и изводите на първоинстанционния съд, досежно това, че при преценката за реализиране на дисциплинарна отговорност от страна на ДНО в случая са нарушени разпоредбите на чл. 91, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ЗДСл, тъй като липсва установяването по безспорен начин на настъпил вредоносен резултат и също така липсва преценка на ДНО относно тежестта на нарушението, цялостното поведение на служителя, вида на избраното наказание и всички останали фактори, закрепени в посочената разпоредба. Липсва и преценката за съразмерност по чл. 6 от АПК. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая налагането на най–тежкото дисциплинарно наказание – уволнение е незаконосъобразно. По изложените съображения, оспореното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията за разноски на ответника по касация следва да бъде уважена като своевременна и надлежна и в негова полза следва да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 евро, съгласно представения на л. 32 списък с разноските и съдържащият се на л. 21 Договор за правна защита и съдействие от 03.06.2026г. Предвид възражението за прекомерност, съдържащо в касационната жалба, настоящият състав намира, че същото не отговаря на изискванието на чл. 78, ал. 5 в новата му изменена редакция от ДВ бр. 17/2026г. да бъде мотивирано. След изменението съдът има възможност да намали разноските поради прекомерност, но само при отправено мотивирано искане от страната, в което се обосновава защо договореното и заплатено възнаграждение е прекомерно. В случая, в касационната жалба не се съдържат никакви мотиви защо се счита, че договореното и заплатено възнаграждение в размер на 700,00 евро е прекомерно, а напротив същото е бланкетно. Поради това настоящият състав намира, че възражението е неоснователно и не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение