Решение № 11415 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5027/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба на "ДЖОРДАН ЦЦ" ЕООД, притежаващо [ЕИК], подадена чрез адвокат - пълномощник, с адрес за съобщения гр. Велико Търново, ул. "Ниш", 6, против Решение 97/04.04.2023 г. на Административен съд - Велико Търново, втори състав, постановено по адм. д. 602 по описа за 2020 г. на този съд. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА Р - 04000420000841 - 091 - 001/20.08.2020 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение 173/06.11.2020 г. на директора на Д" ОДОП" - В. Търново, с който акт са определени данъчни задължения и лихви общо в размер на 10 979,12 лева. "ДЖОРДАН ЦЦ" ЕООД е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 388,09 лева. От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл.209, т.3 АПК - неправилност на съдебното решение вследствие противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи, че съгласно чл.3 от ЗЕДЕУУ електронен е документа по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година. Спорно в случая е дали обжалвания РА е електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис. Твърди, че подписите върху РА и върху останалите електронни документи, не отговарят на изискванията за КЕП. В КЖ е налице позоваване на Приложение I, буква "Г" от Регламент 910/2014 г. според която квалифицираното удостоверяване на електронния подпис следва задължително да съдържа данни за валидиране на електронния подпис, съответстващи на данните за неговото създаване, каквито жалбоподателят счита че липсват по делото. Касаторът обобщава, че не е доказана материалната компетентност на издателя на РА, който е нищожен. Моли за отмяна на съдебното решение, прогласяване нищожността РА и присъждане направените разноски. Ответникът по КЖ - Директорът на Д "ОДОП" - В. Търново при ЦУ на НАП я е оспорил чрез доводи, съдържащи се в писмен отговор. Моли за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, прецени КЖ като процесуално допустима и основателна. По делото е установено следното: Със ЗВР Р - 04000420000841 - 020 - 001/12.02.2020 г., изменена с последващи ЗВР е била възложена ревизия на "ДЖОРДАН ЦЦ" ЕООД за установяване на задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 22.08.2018 г. до 31.12.2019 година, за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2018 г. и 2019 г., за вноски към фондовете на ДОО като осигурител, за вноските за УПФ за осигурители и вноски за здравно осигуряване за осигурители за периодите от 04.01.2018 г. до 31.12.2019 година. С РА са определени данъчни задължения - ДДС в размер на 5 617,60 лева, ведно с лихви - 2 596,98 лева, корпоративен данък в размер на 58,10 лева и лихви - 8,64 лева, лихви за несвоевременно внесени осигурителни вноски към фондовете на ДОО в общ размер на 1 288,01 лева, лихви за ненавременно внесени осигурителни вноски към УПФ в общ размер на 326,93 лева и лихви за просрочени вноски за здравно осигуряване в общ размер на 541,13 лева. Съдът е открил производство по чл.193, ал.3 ГПК вр. с пар.2 ДР на ДОПК по установяване истинноста на оспорените от жалбоподателя писмени доказателства - ЗВР, ЗИЗВР, РД, Заповед 4261/15.06.2020 г. на Директор на офис на НАП - Плевен. Изслушано е заключение по СТЕ, със задачи експертът да провери дали оспорените електронни подписи са създадени от устройство за КЕП, представляват ли усъвършенствани електронни подписи, налице ли е квалифицирано удостоверяване за електронните подписи. Съдът е обсъдил заключението, кредитирайки неговите констатации и е отхвърли жалбата срещу РА. Аргументирал се е, че РА е валиден административен акт, издаден от материално компетентен орган. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение прецени първоинстанционното решение като валидно и допустимо, но неправилно. Спорът по делото е бил относно валидността на оспорения РА. Ревизионното производство е възложено със ЗВР, които са изменени с последващи заповеди. Съдът е открил производство по чл.193, ал.3 ГПК, изслушвайки заключение по СТЕ. При разпита си в съдебно заседание инж. Донев е обяснил, че към момента на подписване на оспорените документи, не е изискано от доставчика на удостоверителни услуги валидиране на положените подписи и не е издаван сертификат за това. Според експерта, тази процедура е проверка на положения електронен подпис и дава отговор дали положеният подпис е издаден от доверен удостоверител на услуга, в общи линии дали всичко му е наред. Искането за проверка се прави от получателят на електронното изявление. Вещото лице е направило валидиране на процесните електронни документи по време на експертизата резултатът от което е, че оспорените подписи са извън срока на валидност. Заключението е прието без оспорване от страните и съгласно текста на чл.202 ГПК администратвният съд е трябвало да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. В конкретния казус съдът е направил необоснован извод за подписване на оспорените документи от материално компетентен орган с КЕП. Това е така, защото макар валидирането на електронния документ да не съставлява изискване за наличието на КЕП, валидирането е процес за проверка и потвърждение на валидността на електронния подпис. Тази проверка е обвързана с данните в сертификата, които позволяват нейното осъществяване. В чл.3, т.14 на Регламент 910/2014 се съдържа дефиниция на "удостоверение за електронен подпис", каето електронен атестат, свързващ данните за валидация на електронен подпис с физическо лице. Оттук може да се мотивира извода, че данните за валидация предпоставят наличието на осъществено такова действие и установяването по безспорен начин на ФЛ, титуляр на електронния подпис. Ако в сертификата съществуват редовни данни, то се извършва валидация на електронните документи, подписани с електрорен подпис. В чл.32 от Регламент 910/2014 е посочено правното значение на валидациятае на електронен подпис и по - коинкретно: в т.1 е установена презумпция, че валидацията потвърждава наличието на квалифицирано удостоверение за електронен подпис, отговарящо на приложение едно към момента на подписването; квалифицираното удостоверение е издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и е било валидно към момента на подписването; данните за валидиране на подписа съответстват на данните, предоставени от доверяваща се страна; уникалният набор от данни, представляващи титуляра на електронния подпис в удостоверението, е надлежно предаден на доверяващата се страна; електронният подпис е създаден от устройство за създаване на КЕП; целостта на подписаните данни не е застрашена и изискванията по чл.26 са били изпълнение към момента на подписването. Може да се направи извод, че с извършването на такава валидация на електронен подпис се установяват всички предпоставки на чл.3, т.12 от Регламент 910/2014 до доказване на противното, (в този смисъл е и приетото в Решение 4138 от 19.04.2023 г. на ВАС по адм. д. 4137/2021 г., I о.) Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено, след което да се прогласи нищожността на процесния РА. Разноски: В производството пред административният съд "ДЖОРДАН ЦЦ" ЕООД е направило разноски общо в размер на 2042 лева, а в производството пред ВАС, Осмо отделение - разноски в размер на 1089 лева. В полза на дружеството и с оглед на резултата по делото следва да се присъдят разноски общо - 3131 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение