Решение № 9074 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1681/2020 г.

Решение № 9074 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1681/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. М., от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат И. В. против решение № 1878 от 14.10.2019 г. по адм. дело № 1306/2019 г. на Административен съд-В., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-03-61/31.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ– В. и потвърденото с него разпореждане № 031-00-3937-3/19.06.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ- В., с което на основание чл. 54 е, ал. 4 във връзка с ал. 1 от КСО е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 25.05.2015 г. до 12.11.2015 г. в размер на 2 457. 54 лева – главница, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че към момента на осъществяване на юридическия факт на получаване на паричното обезщетение за безработица/ПОБ/ нормата на чл. 54 е, ал. 1 от КСО е изключвала връщането на ПОБ на основание чл. 225, ал. 2 от КТ. По подробно изложените в жалбата и в съдебно заседание съображения се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- директора на ТП на НОИ-В. чрез гл. юрисконсулт И. К. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че съгласно действащата редакция на чл. 54 е, ал. 1 от КСО след 01.01.2015 г. изключва връщането на ПОБ получено на основание чл. 225, ал. 2 от КТ. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 1878 от 14.10.2019 г. по адм. дело № 1306/2019 г. на Административен съд-В. е отхвърлена жалбата на К. М. против решение № 2153-03-61/31.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ– В. и потвърденото с него разпореждане № 031-00-3937-3/19.06.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-В., с което на основание чл. 54 е, ал. 4 във връзка с ал. 1 от КСО е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 25.05.2015 г. до 12.11.2015 г. в размер на 2 457. 54 лева – главница. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 54 е, ал. 1 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт. Поради това е потвърдил административния акт. Решението е неправилно. Установено е от фактическа страна, че със заявление вх. № 031-00-3937-1 от 17.06.2015 г. Михайлов е поискал отпускане на ПОБ на основание чл. 54 а от КСО. Като доказателство за прекратяване на трудовото правоотношение между него и последният му работодател "Инфинити ДБ" ЕООД към заявлението до директора на ТП на НОИ- В. е приложена Заповед № 00000011/25.05.15 г. на управителя на посоченото дружество. Това трудово правоотношение е възникнало на 18.05.2015 г. и е прекратено на 25.05.2015 г. Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- В. е издал разпореждане № 031-00-3937-1/19.06.2015 г., с което на Михайлов е отпуснато ПОБ на основание чл. 54 а, ал. 1, чл. 54 б, ал. 1 и чл. 54 в, ал. 1 от КСО в размер на 19, 98 лв. дневно за периода от 25.05.2015 г. до 24.01.2016 г. На 17.11.2015. г. Михайлов е депозирал в ТП на НОИ- В. декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на ПОБ с вх. № 031-00-3937-2, с която е декларирал, че е започнал да упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО. Като доказателство за изложеното в декларацията, е приложил трудов договор № 200 от 11.11.2015 г. между него в качествата на работник/служител и "Български пощи" ЕАД в качеството на работодател. С разпореждане № 031-00-3937-2/17.11.2015 ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ– В. е прекратил изплащането на ПОБ, считано от 13.11.2015 г. От приложените по делото административна преписка е видно, че преди да започне работа в "Инфинити ДБ" ЕООД, Михайлов е бил в трудово правоотношение с Агенция "Митници", където в периода от 01.10.2007 г. до 08.05.2015 г. е заемал различни длъжности. След проведено дисциплинарно производство със Заповед № 631/30.04.2015 г. на директора на Агенция "Митници" на жалбоподателя е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение и трудовото му правоотношение е прекратено. Заповедта е оспорена по съдебен ред. Съдебният спор е приключил с решение № 1262/31.03.2016 г. на Районен съд – В., постановено по гр. дело № 7928/2015 г., с което дисциплинарното уволнение на оспорващия е признато за незаконосъобразно и е отменено. Служителят е възстановен на работа. С решението Агенция "Митници" в качеството на ответник по исковата молба е осъдена да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1860, 00 лв. за времето, през което същият е работил на по-нископлатена работа за периода от 08.05.2015 г. до 08.11.2016 г., както и направените по делото съдебни разноски. Решението на ВРС е потвърдено от ВОС с решение № 984/14.07.2016 г. по гр. дело № 993/2016 г. и е влязло в законна сила на 14.08.2017 г. във връзка с определение № 878/14.08.2017 г. на ВКС по гр. дело № 4304/2016 г., с което не е допуснато до касационно обжалване решение по гр. дело № 993/2016 г. на ВОС. В. основа на влязлото в законна сила решение на ВРС е издаден изпълнителен лист /ИЛ/№ 9449 от 30.08.2017 г. за събиране на всички суми – обезщетения и разноски за всички съдебни инстанции, присъдени в полза на Михайлов по повод на съдебния спор между него и Агенция "Митници". Присъдените суми са му изплатени в пълен размер – 3959, 49 лева, видно от представеното платежно нареждане. На 19.06.2018 г., след като се запознал с горните факти, ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- В. издал разпореждане № 031-00-3937-2/17.11.2015 г. /19.06.2018 г., с което на Михайлов е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 25.05.2015 г. до 12.11.2015 г. в размер на 2457, 54 лева. Разпореждането е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ-В., който е постановил обжалваното в настоящото съдебно производство решение № 2153-03-61/31.08.2018 г., с което е потвърдил разпореждането. Първоинстанционният съд изцяло е споделил изцяло изложените мотиви от административния орган. Настоящият тричленен състав на ВАС, шесто отделение, счита този извод за незаконосъобразен, а постановеното въз основа на него решение за необосновано и неправилно. Съгласно чл. 54 е ал. 1 КСО /в сила от 1.01.2015 г. / изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 104, ал. 1 ЗДС и пр. Законодателят не е предвидил връщане на паричното обезщетение за безработица в случаите на получаване на обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ. Новата редакция на чл. 54 е ал. 1 КСО /в сила от 1.01.2016 г. / не е предадено обратно действие съгласно чл. 14 ЗНА по отношение на правоотношения, които са се развили преди влизането й в сила. След като обосновано е приел, че присъденото обезщетение с влязлото в сила решение на РС е на основание чл. 225, ал. 2 КТ, първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 54 е ал. 1 КСО в посочената по-горе редакция, действаща към момента на получаване на обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ и на ПОБ – за времето 25.05.2015 г. – 12.11.2015 г. В тази връзка е основателно оплакването, че в случая не е приложена правилно материалноправната разпоредби действащи към момента на възникване, развитие и приключване на правоотношението. Предвид изложеното, обжалваното решение на Административен съд-В. следва да бъде отменено изцяло, като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, поради нарушение на материалния закон. Доколкото правнозначимите факти са установени в достатъчна степен, Налице е условието на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да се отмени оспореното от К. М. решение № 2153-03-61/31.08.2018 г. на Директора на ТП на НОИ– В. и потвърденото с него разпореждане № 031-00-3937-3/19.06.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ– В., с което на основание чл. 54 е, ал. 4 във връзка с ал. 1 от КСО е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 25.05.2015 г. до 12.11.2015 г. в размер на 2 457. 54 лева – главница С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за заплащане на направените по делото разноски за двете инстанции, които възлизат в общ размер на 1042, 00 хиляда четиридесет и два/лева, включващи 30, 00 лева заплатена ДТ, 150, 00 лева заплатени за вещо лице и 862, 00 лева адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение