Решение № 5229 от 17.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 4539/04.07.2022 г., постановено по адм. д. 3248/2021 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е прогласено за нищожно Уведомително писмо изх. 02-220-2600/337 от 30.01.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Касационният жалбоподател навежда изрично доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение, както и твърдения за нарушение на правото му на защита, състоящо се в липса на произнасяне по съществото на спора и на мотиви относно прогласената нищожност, както и че съдът не е обсъдил заключението на вещото лице. Тези твърдения е възможно да бъдат квалифицирани като касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдено като законосъобразно издаденото от него уведомително писмо по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Деметра 17 ЕООД в писмен отговор и писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от другата страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение 4539/04.07.2022 г., постановено по адм. д. 3248/2021 г. на АССГ е прогласено за нищожно Уведомително писмо изх. 02-220-2600/337 от 30.01.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. АССГ приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, но при тежък порок във формата му, обуславящ неговата нищожност. За да формира този правен извод, административният съд е счел, че в акта не са посочени фактически и правни основания за извършване на намаленията на исканите от жалбоподателя суми и е налице неяснота относно волята на административния орган в разпоредителната част на уведомителното писмо, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението (чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК). Така постановеното съдебно решение е неправилно. Фактическата обстановка по спора не е установена изцяло от АССГ, не са обсъдени всички събрани по делото доказателства и формираните въз основа на тези непълни фактически установявания, правни изводи са необосновани. Неправилна е преценката на административния съд, че оспореният пред него акт е нищожен поради липса на форма за действителност. Прогласеното за нищожно от АССГ уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. е съставено в писмена форма, съдържа точно наименование и подпис на неговия издател, който е компетентен да формира волеизявления от този вид. Административният орган недвусмислено е определил дължимото на ответника по касация финансово подпомагане, като в табличен вид са отразени исканата сума, намаленията, оторизираната сума, както и изплатената такава по всяка заявена от земеделския производител схема/мярка. Противно на приетото от първоинстанционния съд, не съществува неяснота в съдържанието, по-конкретно размера на определената субсидия, която да е от естеството да доведе до нищожност на акта. Действително установената административна практика по съставяне на подобни административни актове е причина в множество случаи съдържащите се в тях фактически и правни основания да не са достатъчно индивидуализирани и ясни, но по отношение на конкретното Уведомително писмо изх. 02-220-2600/337 от 30.01.2021 г. не е възможно да се приеме, че изцяло липсва писмен акт до степен да е нищожен поради липса на форма за действителност т.е. да липсва изцяло писмен акт. Преценката за наличие на фактическите и правни основания за издаването на акта се включва в проверката по същество, която съдът дължи и която предвид неправилно прогласената нищожност на уведомителното писмо в случая не е извършил. С оглед гореизложеното оспореното пред АССГ уведомително писмо е действителен акт и първоинстанционният съд е следвало да изследва въпроса относно законосъобразността му съобразно всички доводи в жалбата на Деметра 17 ЕООД при спазване на правилата за служебна проверка. Липсата на формирани от първоинстанционния съд фактически и правни изводи препятства касационната проверка на обжалваното съдебно решение и спорът не може да бъде решен по същество. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане по същество на спора относно законосъобразността на действителното Уведомително писмо изх. 02-220-2600/337 от 30.01.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. По направените искания за присъждане на деловодни разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд в съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение