Решение № 242 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3069/2013 г.

Решение № 242 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3069/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на А. Д. К. и В. А. К. за отмяна на влязлото в сила решение на Смолянски окръжен съд по гр. д. № 536/2012 г. с което, след като е отменено в осъдителната му част решение на Девински районен съд по гр. д. № 194/2011 г., са отхвърлени предявените от молителите против [община] искове за заплащане на суми в общ размер 3 170,38 лв. Молителите поддържат, че по отношение на двама от членовете на състава на въззивния съд, постановил горепосоченото решение, са били налице основания за отвод. Тези основания се свеждат до това, че по друг повод магистратите подали сигнал за осъществяване на дисциплинарно производство по отношение на адвокат Ж. Ч., представлявал молителите в производството пред окръжния съд. С това между адвокатът и членовете на съдебния състав се създавали отношения, които пораждали основателно съмнение в безпристрастността и обективността им. Те следвало да се отведат от разглеждането на спора и понеже не сторили това, молителите поддържат, че постановеното с тяхно участие решение следва да се отмени. Ответната страна - [община] - не взема становище. Върховният касационен съд намира молбата за допустима, но за неоснователна. Единственото формулирано от молителите основание за отмяна е наличие на причини за отвод по отношение на двама от съдиите, взели участие при постановяване на решението по същество на спора. Това обстоятелство не попада в нито една от хипотезите на т. 1 - 7 на ал. 1 на чл. 303 ГПК. Отмяната на влязло в сила решение се допуска само в изчерпателно посочените в кодекса предпоставки, а наведеното от молителите не е сред тях. Дори твърденията им да са верни, наличието на основание за отвод не е ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, не съставлява установено по надлежен ред престъпно действие на чл. от състава на съда (чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК), нито има за резултат ненадлежно представителство на страната по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Останалите основания за отмяна дори хипотетично не могат да се отнесат към соченото от молителите обстоятелство, поради което претенцията им е неоснователна и не може да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд