Решение № 15962 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11437/2018 г.

Решение № 15962 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11437/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Ламбев, против решение № 452 от 17.07.2018 г. по адм. дело № 397/2018 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е обявена нищожността на Решение за налагане на финансови корекции с изх. № 01-0800/3737 от 06.02.2018 г., издадено от "За изпълнителен директор – Мизова", с което са наложени финансови корекции на Община Лесичово в размер на 7620. 00 лв. по ЗУСЕСИФ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на приложимия материален закон и необоснованост, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити аргументи, изведени от чл. 11, ал. 3 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", се иска отмяна на решението, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като настоящият касатор не е представил доказателства в хода на съдебното производство и с подадената касационна жалба, че е упълномощил Мизова да го замества при всякакъв вид ползван от него отпуск или при фактическа невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Според участващия по делото прокурор обстоятелството, че Мизова е издала отделна заповед, с която е преупълномощила себе си да представлява изпълнителният директор и за периода, в който последният е бил в болнични не санира оспореното решение, тъй като по смисъла на ЗЗД липсват доказателства за упълномощаване или съгласие на изпълнителния директор, последната да преупълномощава трети лица или сама себе си да изпълнява функциите на изпълнителният директор извън посоченият в заповедта за заместване срок. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Административен съд - Пазарджик е бил сезиран с жалба на община Лесичово, представлявана от С. Лазаров - кмет против Решение за налагане на финансови корекции с изх. № 01-0800/3737 от 06.02.2018 г. на "За изпълнителен директор – Мизова", с което са наложени финансови корекции на Община Лесичово в размер на 7 620 лв. по ЗУСЕСИФ. С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик обявил нищожността на това решение и осъдил Държавен фонд "Земеделие" гр. София да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 726 лева. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган и поради това нищожен, тъй като е издаден при липса на материална компетентност на органа - зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". Счел е, че в случая издателят на административния акт не е ръководителят на управляващия орган, а неговият заместник, изпълняващ длъжността "заместник изпълнителен директор" на ДФ"Земеделие". Извел е извод, че законът позволява ръководител на управляващия орган да бъде лице, оправомощено от ръководителя на администрацията или неговият заместник при отсъствие на титуляра. При делегирането титулярът прехвърля своите правомощия за неопределен период от време на друго лице според ресора на отговорност - т. н. "ресорен заместник", а при заместването титулярът отсъства за определен период от време по някаква уважителна обективна причина - командировка, заболяване или друг вид законоустановен отпуск, поради което не може да изпълнява задълженията си, като заместването по принцип от лице, което по щат и длъжност е негов заместник, е само за времето на отсъствието. В конкретния казус титулярът отсъства поради заболяване – за определен период от време. Видно е от представеното копие на болничен лист, че титулярът отсъства за периода от 05.02.2018 г. до 09.02.2018 г. По делото са представени две заповеди за заместване на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" от И. Мизова, в качеството й на заместник - изпълнителен директор. Първата заповед е № 03-РД/189 от 02.02.2018 г., която заповед е издадена от титуляра – изпълнителният директор на ДФ "Земеделие". Тя е издадена за определен период от време – за датата 05.02.2018 г. Втората заповед е № 03-РД/204/05.02.2018 г. и тя е за заместване, обаче не е издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", а от неговия зам. - изпълнителен директор – от лицето И. Мизова, в качеството й на изпълняващ длъжността изпълнителен директор същата е упълномощила И. Мизова в качеството й на зам. - изпълнителен директор, да изпълнява функциите на изпълнителен директор за периода от 06.02.2018 г. до 09.02.2018 г. По този начин са иззети функциите на титуляра, тъй като е следвало именно изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" да упълномощи заместник - изпълнителния директор да го представлява и за периода 06.02.2018 г. до 09.02.2018 г. или да издаде заповед, с която да упълномощи заместник - изпълнителния директор да го представлява – до изпълнява всички негови функции за срока на отсъствието му. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Устройствения правилник на ДФЗ, при отсъствие на изпълнителния директор той се замества от овластен от него по съответния ред заместник - изпълнителен директор в рамките на изрично предоставените му правомощия. Няма спор относно правнорелевантния факт, че със Заповед № 03-РД/189 от 02.02.2018 г. изпълнителният директор на ДФЗ, изрично е възложил на заместник-изпълнителния директор И. Мизова, да го замества на 05.02.2018 г., като осъществява всички правомощия на изпълнителния директор, свързани с дейността на фонда. Следователно на 05.02.2018 г. И. Мизова е разполагала с всички правомощия, които притежава титуляра, заемащ длъжността "Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". От процесната заповед е видно, че на И. Мизова е възложено да изпълнява длъжността "изпълнителен директор на ДФЗ" само за датата 05.02.2018 година. Чрез представеното копие на болничен лист е установено, че титулярът е отсъствал за периода от 05.02.2018 г. до 09.02.2018 г, за който период изпълняващият длъжността "изпълнителен директор - И. Мизова" е издала заповед № 03-РД/204/05.02.2018 г. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд, че по този начин са иззети функциите на титуляра, тъй като е следвало именно изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" да упълномощи заместникът си да го замества и за периода 06.02.2018 г. до 09.02.2018 г. или да издаде заповед, с която посоченият от него заместник - изпълнителен директор да го представлява – да изпълнява всички негови функции за срока на отсъствието му. Освен това чл. 11, ал. 3 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" е предвидил, че "При отсъствие на изпълнителния директор той се замества от овластен от него по съответния ред заместник- изпълнителен директор в рамките на изрично предоставените му правомощия. ", т. е. заповедта следва да бъде с конкретни параметри, а не обща. От тук следва обоснованият извод, че Заповед № 03-РД/204/05.02.2018 г. е издадена от лице, което не е титуляр, поради което тя не е породила съответните правни последици. Касационната инстанция намира, че в случая е налице и въведената с чл. 38 от ЗЗД забрана за договаряне сам със себе си и в този смисъл съществува материална правна пречка изпълняващият по заместване на 05.02.2018 г. длъжността "изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" да възложи на сам на себе си в качеството си на заместник- изпълнителен директор на фонда да изпълнява функциите на изпълнителен директор за периода на последващото отсъствие на титуляра. Следва да се посочи, че заместването се извършва само в случаите, когато лицето, което е титуляр, е в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Видно е, че изпълнителният директор на ДФЗ е възложил със заповед № 03-РД/189 от 02.02.2018 г. на заместник-изпълнителния директор И. Мизова, да го замества само на 05.02.2018 г., когато следва да осъществява всички правомощия на изпълнителния директор, свързани с дейността на фонда, но само за посочената дата. В тази връзка, постановената впоследствие заповед № 03-РД/204 от 05.02.2018 г. от И. Мизова е издадена от лице, което не е титуляр и не е породила желаните правни последствия. Това е така, тъй като титулярът е издал заповед за заместване за определен период от време, а не до завръщането му. След като този период е изтекъл и предвид физическото състояние на титуляра, той е бил длъжен да подпише нова заповед, с която заместник- изпълнителния директор Мизова да го замества до завръщането му. За пълнота следва да се посочи, че след извършена служебна проверка от настоящия състав, на сайта на Държавен Фонд "Земеделие" се установи, че в структурата на ДФЗ има четирима заместник-изпълнителни директори. И. Мизова, в качеството си на изпълняващ длъжността "изпълнителен директор на ДФЗ" би могла да овласти някой измежду останалите трима заместник- изпълнителни директори да изпълнява функцията на "изпълнителен директор" за периода 06.02. -09.02.2018 година, в който титулярът е бил в отпуск по болест, но не и себе си, с оглед забраната, въведена с чл. 38 от ЗЗД, и предвид спазването на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие". При липса на изрична компетентност за издателя на процесния административен акт, правилно е обявена с обжалваното решение неговата нищожност. По изложените съображения настоящият касационен състав приема за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на закона и необоснованост на обжалваното решение, поради което то като правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 3 АПК искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е своевременно заявено, а разноските са доказани в размер на 800 лв. по силата на представения по делото договор за правна защита и съдействие. Предвид това, касаторът следва да заплати на кмета на Община Лесичово разноски в размер на 800 лв. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение