Решение № 9283 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3361/2010 г.

Решение № 9283 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3361/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Валери Здравков - Валери 91", представлявано от Валери Рангелов и процесуален представител срещу решение от 24.07.2009 г., постановено по адм. дело № 479 по описа за 2006 г. на СГС, с което е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 694 от 29.7.2005 г. на ТДД Кюстендил, потвърдено с решение № 3087 от 22.11.2005 г. на директора на РДД /сега директор на Д "ОУИ" София, с което е определен данък в размер на 558,04 лв. за периода на 1.6.2004 г. - 28.2.2005 г., ведно със съответната лихва в размер на 59,94 лв. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и отмяна на атакуваните актове. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП взема становище по нея в представени по делото писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. Предмет на съдебен контрол два пъти е бил ДРА № 694 от 29.7.2005 г. на ТДД Кюстендил, потвърдено с решение № 3087 от 22.11.2005 г. на директора на РДД - сега директор на Д "ОУИ" София, с което е определен данък на едноличния търговец в размер на 558,04 лв. ДДС за периода на 1.6.2004 г. - 28.2.2005 г., ведно със съответната лихва в размер на 59,94 лв. За да отхвърли жалбата съда е приел, че с решение на ВАКС въпроса относно действителността на издадения ДРА е бил разрешен, а по същество правилно е била определена сумата за доплащане, тъй като са констатирани по-високи пазарни цени и застрахователни стойности на автомобили по четири доставки в процесния период - на основание чл. 30, ал. 2 вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗДДС (отм.) Решението е правилно. Съдът е постановил обоснован акт, съобразно доказателствата по делото и материалния закон, както и указанията, дадени в отменителното решение на ВАС при първоначалното разглеждане. Правилно не е кредитирано заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, тъй като то не само не кореспондира с останалите доказателства по делото, но и е било непълно, тъй като вещото лице е дало оценка само на два от автомобилите и не е посочило кои методи е използвало при определяне на пазарната цена съгласно изискванията на чл. 20, т. 5 от ЗДДС (отм.) Тази разпоредба е задължителна при определяне на пазарната оценка на процесните автомобили, за нуждите на ЗДДС (отм.) Не са допуснати нарушения и на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е анализирал събраните в съдебното производство доказателства, т. е. дал е възможност на страната да докаже твърденията си, нещо, което касаторът не е направил. При тези данни, окончателният извод на съда за приложимост на чл. 29 и чл. 30, ал. 2 от ЗДДС (отм.) е правилен и решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение