Решение № 2 от 13.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1187/2011 г.

Решение № 2 от 13.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1187/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК. В. М. Б. е подал касационна жалба срещу решение от 29.07.2011 г. на Софийски градски съд, IV а с-в по гр. д. № 1928 от 2010 г., с което е определена оценката на делбения имот, както и в частта, с която са уважени претенциите по чл. 286 ГПК (отм.) на останалите съделители и в частта, с която е определена държавната такса. С определение № 752 от 12.09.2012 г. по гр. д. № 1187 от 2011 г. е допуснато касационно обжалване на атакуваното решение по въпроса: към кой момент следва да се определи цената на имота и сумите за уравнение на дяловете при извършване на делба чрез възлагане на неподеляем имот по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК. По останалите поставени въпроси не е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Ответниците М. М. Б., Л. Р. У. и Е. М. Б. не са явяват в съдебно заседание и не вземат становище по оплакванията в касационната жалба. Ответницата Б. М. Б., представлявана от адвокат М. оспорва жалбата и счита, че в атакуваното решение правилно е прието, че уравнението на дяловете следва да се извърши по последно определената оценка. Претендира разноски, но не е представила документи за извършени такива. Ответника И. М. Б. предоставя на съда. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания, доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима съобразно изискванията на чл. 280, ал. 2 ГПК, а и защото е подадена от надлежна страна, в едномесечният срок определен в ГПК, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. На жалбоподателя В. М. Б. е възложен по реда на чл. 288, ал. 3, вр. с ал. 6 и 7 ГПК (отм.) апартамент №.., находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ведно с припадащите се 12,90/100 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, като Б. е следвало да уравни дяловете на останалите съделители в пари съобразно дадената оценка от вещото лице пред Софийски районен съд. Пред Софийски градски съд е изслушана нова техническа експертиза, която е депозирала заключение за по-ниска данъчна оценка, но съдът е оставил в сила първостепенното решение в тази част и не уравнил дяловете по депозираното пред него заключение. Настоящия състав намира, че решението е съобразено с т. 12, изр. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълкувателно дело № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС. С решението на първата инстанция е извършено възлагане на имота и с това решение е определена неговата цена на чиято база са уравнени дяловете. В чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.) е посочено, че искането за възлагане се извършва в първото по делото заседание и имота се оценява по действителната му стойност. Заключението на вещото лице не е оспорено и то е било основата, възприета от районният съд. Именно към този момент е извършена делбата и с оглед на действителната пазарна цена към този момент е извършено и уравнението на дяловете. Производството пред Софийски градски съд е образувано по въззивна жалба на Б. М. Х. и първостепенното решение е оставено в сила в частта относно извършване на делбата, а е обезсилено само досежно част от претенциите по сметки. Решението е съответно на тълкуването, дадено в цитираното Тълкувателно решение, което е задължително за съдилищата. Държавната такса в касираният съдебен акт е определена на база стойността на дела на жалбоподателя. Направено е искане за присъждането на разноските за касационна инстанции от ответниците Б. М. Б. и И. М. Б., което е неоснователно защото такива не са документирани. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.