Решение № 15157 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8113/2009 г.

Решение № 15157 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8113/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 283 от 16.04.2009 г., постановено по адм. д. № 219/07 г. Варненският окръжен съд, адм. отд., втори състав, е отхвърлил жалбата на "Сведия" - ЕООД, представлявано от Светла Йорданова Билева и на последната като правоприемници на ЕТ "Светла Билева" - гр. Русе, срещу РА № 1801109/9.11.2006 г. на ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с Решение № 1050-А (15.01.2007 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, с който на жалбоподателя са определени допълнителни данъчни задължения както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ) отм. (в размер на 9 517,12 лв. и лихви за забава в размер на 3 032,54 лв. за 2003 г. и в размер на 23 100, 82 лв. и лихви за забава в размер на 4 425, 85 лв. за 2004 г., както и съответните осигурителни и задължителни здравни вноски за 2003 и 2004 г. ведно с лихви за забава. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна сумата 1 208,70 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Сведия" - ЕООД - гр. Русе, представлявано от Светла Йорданова Билева, в качеството на правоприемник на ЕТ "Светла Билева" - гр. Русе. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнителна молба се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания РА на ТД на НАП - Русе като незаконосъобразен и необоснован. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението Варненският окръжен съд е отхвърлил жалбата на "Сведия" - ЕООД, представлявано от Светла Йорданова Билева и на последната като правоприемници на ЕТ "Светла Билева" - гр. Русе, срещу РА № 1801109/9.11.2006 г. на ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с Решение № 1050-А (15.01.2007 год. на директора на Д"ОУИ"-гр. Варна, с който на едноличния търговец са определени допълнителни данъчни задължения за данък общ доход, здравни и осигурителни вноски за 2003 и 2004 год., ведно със съответните лихви за забава. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, мотивите на органа по приходите за преобразуване на финансовия резултат на търговеца за процесните години на осн. чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО) отм. (основанията, поради които някой от задълженията са определени при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК. Изложените са и мотивите на окръжния съд, поради които същият приема, че издаденият ревизионен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна отхвърлена. По отношение на преобразуване на финансовия резултат на осн. чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО) отм. (относно фактури, по които не е признато право на данъчен кредит с влязъл в сила ДРА № 505/01.08.2005год. окръжният съд е приел, че от търговеца е допуснато нарушение на основни счетоводни принципи - текущо начисляване и текущо предприятие, като последният не е включил и осчетоводил приходите от процесните фактури, като констатациите на РА не са опровергани от ангажираните доказателства от жалбоподателя. По отношение на определените задължения за 2004 год. в резултат на непризнаване на реалността на получен заем в размер на 80 000 лв. е прието, че по делото не са представени доказателства, които да установяват както произхода на сумата, така и реалното й предаване на търговеца, поради което правилно е прието, че същата съставлява укрит доход и следва да бъде прибавена към приходите за годината, като върху нея следва да бъдат определени задължения за данък общ доход ведно с лихви за забава. Изложени са и мотиви относно определените задължения за здравни и осигурителни вноски през ревизирания период. Решението на Варненския окръжен съд е правилно и законосъобразно. Оплакванията на касатора са развити в допълнителна молба след оставяне на касационната жалба без движение, като същите се отнасят срещу обжалвания ревизионен акт, а не срещу постановеното решение на окръжния съд, което е предмет на разглеждане в настоящето производство съгласно чл. 208 от АПК. Същите вече са обсъдени в мотивите на първоинстанционното решение и са намерили правилен и обоснован отговор, съответстващ на фактите по делото и закона. Неоснователно е направеното оплакване, че при издаване на РА е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че в него не е посочено при коя от хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 1 - 7 от ДОПК се извършва ревизията. От данните по делото е видно, че ревизията е извършена по чл. 122 и сл. от ДОПК само за задълженията за данък общ доход 2004 год. поради наличието на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от кодекса - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Като основание за подобна хипотеза е посочено обстоятелството, изразяващо се в това, че търговецът е посочил получаването в заем на сумата 80 000лв., за която в резултат на извършени проверки и анализ на събрани доказателства по време на ревизията е прието, че представлява прикрит доход и липсва реално предаване на подобна сума в заем. Неоснователни са направените оплаквания за допуснато нарушение на процесуалните правила относно изводите за липса на реално получаване на сумата в заем. При условията на чл. 155, ал. 1 от ДОПК в решението на т. н. "решаващ орган" са изложени други мотиви, различни от тези на РА относно нищожност на договора за заем, същите са обсъдени от окръжния съд и правилно е прието, че констатациите за липса на реалност на договора за заем не са оборени от данъчно-задълженото лице. Неоснователни са и направените оплаквания за допуснато нарушение на закона относно извършеното преобразуване на финансовия резултат на търговеца със сумите по неосчетоводени фактури. Наведените в жалбата аргументи за начина на определяне на данъчната основа имат значение при нормалното развитие на правоотношението, т. е., когато данъчната основа се определя от задълженото лице чрез подаването на декларация, но не и когато е налице такова отклонение, при което при съответните законови условия органът по приходите извършва преобразуване на финансовия резултат. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Варненския окръжен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,