Решение № 334 от 21.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1114/2014 г.

Решение № 334 от 21.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1114/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 168/2013 г. на Районен съд гр. Девин, образувано по искане на осъдения Т. С. К. В съдебно заседание искането с оплаквания за нарушение на закона се поддържа от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането основателно в частта, с която е направено оплакване за нарушение на закона относно наказанието конфискация. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 23.01.2014 г. постановена по нохд. № 168/2013 г. на Районен съд гр. Девин, подсъдимият тогава К. е признат за виновен в това, че в периода 31.12.2011 г. до 18.11.2012 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице присвоил 30 488,61 лв., връчени в това му качество да ги пази и управлява, и присвоените пари са в големи размери, поради което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1 НК вр. с чл. 201 НК, вр. с чл. 26, ал. 1 НК вр. с чл. 58а НК вр. с чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, изтърпяването на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от четири години. На основание чл. 202, ал. 3 вр. с ал. 2, т. 1 НК подсъдимият е лишен от право да заема материално-отчетническа длъжност за срок от две години и осем месеца и е конфискуван собственият му лек автомобил м. "Ситроен С 5 " с дк [рег. номер на МПС]. С присъдата е уважен граждански иск за имуществени вреди в полза на [фирма] Девин в размер на 30 488,61 лв., ведно със законната лихва и разноски. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения К.: Единственото оплакване е за нарушение на закона при налагане на наказанието конфискация на лекия автомобил, при което според защитата доказателствата по делото сочели, че автомобилът е закупен от К. и съпругата му на 3.09.2012 г., т. е. категорично е семейна общност, а липсвали доказателства, че автомобилът е закупен със средства от престъпна дейност. На второ място липсвало произнасяне от съда дали конфискуваният автомобил е част или цялото имущество на осъдения. Твърди се също, че съдът дължи произнасяне при постановяване на конфискация по въпросите с какви средства са придобити имотите или движимостите. Доводите са основателни, материалният закон не е приложен правилно, но това е следствие от допуснати съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата по делото. Вярно е, че производството по делото е протекло по реда на Глава двадесет и седма, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Вярно е и че с протоколно определение от 23.01.2014 г. (л. 148 и л. 149 ) са обявени и приобщени събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. По отношение на наказанието конфискация обаче, в мотивите е възпроизведен единствено диспозитивът на присъдата, което сочи на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК - липсват мотиви. За да се наложи наказание конфискация, следва да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства (в ДП има такива, а и са приобщени по делото), за имотното състояние на осъдения, за да се изведе имуществената основа, върху която то - наказанието, да се определи законосъобразно. Несъобразено е и обстоятелството, че осъденият е семеен и отношение има и чл. 21, ал. 1 СК (т. н. семейна общност), както и забраните по чл. 45 НК. Липсват и съображения - цялото или част от имуществото на осъдения е конфискувана, определено имущество или част от него (чл. 44 НК). Възможно е наказанието конфискация в конкретния случай да е правилно определено, липсата на мотиви за това обаче лишава Върховния касационен съд от възможността да извърши проверка по приложението на закона за определяне на едно от наказанията на осъдения К. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, намира постановената присъда при съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон, а искането за възобновяване основателно. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение