Решение № 13180 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3666/2020 г.

Решение № 13180 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3666/2020 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Анами – П. Петков" със седалище гр. Царево, обл. Бургас, чрез процесуалния му представител адв. Спиров, против решение № 2134 от 06.12.2019 г., постановено по адм. д. № 3062/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, с което е отменена заповед № РД-01-564 от 05.10.2018 г. на кмета на община Царево, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП - ПЗ) за имот идентификатор № 48619.505.227 (УПИ XV, кв. 100) по кадастралната карта на гр. Царево, кв. "Василико", като следва УПИ XV, кв. 100 с площ 500 кв. м. по плътните червени и сини линии, като новообразувания УПИ попада в зона "Жс" с отреждане "за жилищно строителство" при спазване на показателите за устройствената зона: плътност на застрояване (Пзастр.) – 60%, максимален коефициент на интензивност на застрояване (Кинт) – 2, максимална височина на застрояване – 10 м. (до 3 ет.), озеленена площ – 30%, начин на застрояване – свободно, съгласно приложен проект. С решението община Царево е осъдена да заплати разноските по делото, както и са заличени като заинтересовани страни Н. Голубчик, В. Иванова и Д. Добрева. Касаторът навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се неправилност на изводите на съда за допуснати нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. Твърди и неправилност на извода на съда, че имота се намира в зона "Жм", а някои от устройствените показатели се покриват с такива за зона "Жс", тъй като посочва, че допустимото застрояване съответства на ниско такова, а именно до 10 м. височина. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се оставя в сила заповедта на кмета на община Царево. Ответниците В. К., М. Л., С. П., В. Б., О. Б., Г. Б., Т. Б., Л. К., О. Ч., Л. К., С. Ш., Н. П., В. К., Е. Б., О. Р., О. Л., В. В., А. В., Н. К., Н. К., А. Р., Д. Р., Р. Р., В. П., В. С., С. К., Е. Ф., Р. И., чрез процесуалния им представител адв. Солинков с писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за касационната инстанция. Ответникът Кметът на община Царево не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците М. П., Р. Д., Н. К., Р. А., "С." ЕООД, И. Ч., К. Ч., А. М., И. Л., И. Л., И. Т., А. Б., М. К. и И. И., редовно призовани, не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Бургас е приел, че жалбата на жалбоподателите срещу заповедта на кмета на община Царево е допустима на основание чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е посочил, че в тази хипотеза заинтересови да оспорват изменение на ПУП са собствениците и носителите на ограничени вещни права в имот, съседен на имота предмет на плана, когато с изменението на плана се предвижда промяна в застрояването. Приел е, че в конкретния случай, такава промяна в застрояването се извършва с упоменатото в оспорената заповед промяна във височината на строителството от ниско в средно застрояване, поради което е поради, че жалбоподателите са заинтересовани лица за обжалването на плана. По съществото на спора е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, изразяващи се в липса на реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, липса на правни и фактически основания по чл. 134 и чл. 134а от ЗУТ за издаването й досежно фактите и обстоятелствата свързани с твърдяно новообразуване на УПИ, предмет на заповедта. Приел е и че заповедта е материално незаконосъобразна, тъй като с нея е допусната промяна на зоната от Жм (зона за малоетажно строителство) в Жс (зона за средноетажно строителство), а в обстоятелствената част на същата са посочени показатели относими към друга категория зона, като поради това е стигнал до извод, че е налице противоречие с указания на материалния закон. По тези съображения е приел заповедта за незаконосъобразна и я е отменил. Решението на Административен съд – гр. Бургас е недопустимо. С оспорената заповед № РД-01-564 от 05.10.2018 г. на кмета на община Царево, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП - ПЗ) за имот идентификатор № 48619.505.227 (УПИ XV, кв. 100) по кадастралната карта на гр. Царево, кв. "Василико", като следва УПИ XV, кв. 100 с площ 500 кв. м. по плътните червени и сини линии, като новообразувания УПИ попада в зона "Жс" с отреждане "за жилищно строителство" при спазване на показателите за устройствената зона: плътност на застрояване (Пзастр.) – 60%, максимален коефициент на интензивност на застрояване (Кинт) – 2, максимална височина на застрояване – 10 м. (до 3 ет.), озеленена площ – 30%, начин на застрояване – свободно, съгласно приложен проект. Разпоредбата на чл. 131 от ЗУТ очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят е признал право на жалба срещу ПУП, а именно това са лицата по чл. 131, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗУТ. Първият спорен по делото въпрос е дали жалбоподателите пред първата инстанция имат такова качество, съответно доказано ли е то, като съдът е признал правото им на жалба, позовавайки се на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като безспорно другите предпоставки по чл. 131, ал. 2 от ЗУТ не са налице. Приел е, че това е така, тъй като в оспорената заповед е било допусната промяна във височината на застрояване от ниско в средно такова, като в тази връзка е стигнал до извод за наличие на промяна в застрояването на имота и е приел за допустима жалбата на жалбоподателите като притежатели на ограничени вещни права в съседен имот. Нормата на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, на която се е позовал съдът, за да приеме оспорването за допустимо предвижда, че "непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им". Касае се за случаи, при които новото предвиждане е за свързано застрояване, при което сградите в два или повече урегулираните поземлени имоти се разполагат допрени една до друга на имотните граници (регулационните линии), какъвто настоящият случай не е. Другата хипотеза е за промяна в някои от показателите за застрояване в настоящия случай както е приел съда и както е оплакването на жалбоподателите пред първата инстанция е допусната промяна на застрояването досежно височината на застрояване от ниско на средно такова. От събраните по делото доказателства, вкл. и заключения на вещи лица, които не са оспорени от страните, се установява, че предходния действащ за района план е този от 1986 г., в който зоната, в която се намира имота, предмет на плана е била определена като Жм, т. е. зона за ниско жилищно застрояване като други показатели по предходния действащ план от 1986 г. за имота и зоната вещите лица, а и доказателствата по делото, не установяват да са поставяни. Т. е. по действащия план единственото устройствено предвиждане и ограничение е досежно максимално допустимата височина на застрояване, която по действалата към момента на приемането на този план – 1986 г. – нормативна уредба за зона Жм, която означава ниско застрояване до 10 м. височина. Други показатели и други изисквания по действащия план не са поставяне. В случая е неправилен извода на съда, че е налице промяна на застрояването, тъй като с оспорената заповед е допуснато застрояването от ниско да бъде определено на средно такова, а именно до 15 м. височина. Това е така, тъй като видно от текстовата и диспозитивна част на заповедта, цитирана и малко по – горе, в нея изрично е посочено, че максималната височина на застрояване, която се определя с оспорения план е – 10 м. (до 3 ет.). Видно и от графичната част на плана също в нея е заложено ограничение на височината на застрояване до 10 м. (до 3 ет.), съответстващо на ниско застрояване по чл. 23, т. 1 от ЗУТ. За да е налице промяна в застрояването по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ следва да е налице промяна или в начина на застрояване или в характера на застрояването. Начина на застрояване е определен в чл. 22 от ЗУТ, а именно свободно или свързано, като в случая по стария план е било предвидено свободно застрояване, което с оспорената заповед не е променено и застрояването отново остава свободно, като отстоянията до страничните регулационни линии, включително към границата с имота на жалбоподателите пред първата инстанция е предвидено отстояние 1/3 от височината на сградата, предвидена като ниско застрояване в имота на касатора. Т. е. предвидено е като отстояние не намалено такова, а напротив още по – благоприятно за жалбоподателите, т. е. не 3 м. както е за ниско застрояване, а в по-голямо такова, както се установява от СТЕ над 3 м.. Т. е. с оспорения план е предвидено по – голямо отстояние до имота на жалбоподателите пред първата инстанция, а не намалено такова, което би обосновало наличие на правен интерес от оспорване на заповедта за тях. По отношение на втория критерии за наличие на промяна в застрояването, а именно да е променен характера на застрояването, който се определя в нормата на чл. 23 от ЗУТ, а именно ниско, средно или високо такова, също не се установява промяна в конкретния случай. Това е така, тъй като както беше посочено по – горе характера на застрояването по оспорената заповед се запазва ниско, такова каквото е било по плана от 1986 г. Това е така, тъй като в диспозитива, в който са очертани параметрите на застрояването е изрично посочено, че височината на застрояването е до 10 м. (до 3 ет.), отговарящо на ниско застрояване за зона Жм. В заповедта е посочено, че имота попада в зона Жс, предвид застрояването на околните имоти, включително на този на жалбоподателите в първата инстанция, в който е предвидена и изградена сграда на 5 ет., отговаряща на средно застрояване и зона Жс. С предвижданията по оспорения план обаче не е променена характера на застрояването, който по изричното предвиждане в заповедта остава ниско такова. От изложеното следва, че с оспорената заповед не е предвидена нито промяна в начина на застрояване, който остава свободно такова, нито в характера на застрояването, което се запазва ниско. Неправилно и в противоречие със събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че с оспорената заповед е допусната промяна в застрояването от ниско в средно такова, като този извод противоречи както на текста на заповедта с изрично записаното, че максималната височина на застрояване следва да е до 10 м. (до 3 ет.), съответстваща на ниско застрояване, така и на графичната част на заповедта, в която това ограничение е също възпроизведено. Във връзка с гореизложеното не е налице промяна в застрояването, като не е налице промяна в характера и начина на застрояване за имота на касатора. Поради това не са налице условия по чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, за да се приеме, че жалбоподателите в първата инстанция като носители на ограничени вещни права в съседен имот на имота, предмет на оспорения план, са от кръга на заинтересувани лица, за които законодателят по посочената разпоредба е признал право да го оспорят по съдебен ред. Като е приел противното и е разгледал по същество недопустима жалба, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. При изхода на спора искането за присъждане на разноски от ответниците по касация В. К., М. Л., С. П., В. Б., О. Б., Г. Б., Т. Б., Л. К., О. Ч., Л. К., С. Ш., Н. П., В. К., Е. Б., О. Р., О. Л., В. В., А. В., Н. К., Н. К., А. Р., Д. Р., Р. Р., В. П., В. С., С. К., Е. Ф., Р. И. е неоснователно и не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,