Решение № 11601 от 2.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8663/2014 г.

ВАСПетчленен състав02.10.2014 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ молбата на "Гаврил Генов" ООД гр. Русе за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила съдебно решение № 1019/27.01.2014 г. по адм. дело № 3336/2013 г. по описа на ВАС, първо отделение, в частта, в която се оставя в сила решение № 16/07.01.2013 г., постановено по адм. дело № 2714/2012 г. по описа на Административен съд-Варна Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11601 от 2.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8663/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е по чл. 237 и сл. АПК и е образувано по молба на "Гаврил Генов" ООД гр. Русе за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 1019/27.01.2014 г. по адм. дело № 3336/2013 г. по описа на ВАС, първо отделение, в частта, в която се оставя в сила решение № 16/07.01.2013 г., постановено по адм. дело № 2714/2012 г. по описа на Административен съд-Варна. Молителят твърди в искането си, че са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК. Представят се писмени доказателства към молбата. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по молбата за отмяна - Директор на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в сроковете по чл. 240 АПК. Молбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. С решението на ВАС, чиято отмяна се иска е оставено в сила решение на първоинстанционния Административен съд- Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружество "Гаврил Генов" ООД срещу ревизионен акт /РА/ № 181105062/21.03.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 277/11.06.2012 г. на директор дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която за данъчни периоди м. 04 и м. 05.2008 г. са установени задължения за ДДС по ЗДДС съответно в размери на 4033,61 лв. и 96693,58 лв., и съответните лихви, произтичащи от начисляване на ДДС по непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки - универсален разредител - по осем броя фактури с получател SC Crenguta S. R. L., Румъния. За да отхвърлят жалбата срещу ревизионния акт съдилищата приемат, че ревизираното лице не е изпълнило доказателствената си тежест по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС - не са налице доказателства, които да удостоверяват по несъмнен начин превозването на стоките от територията на България до територията на Румъния като държави-членки на ЕС- транспортни документи или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице. Молителят поддържа, че са налице новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, поради което счита, че са налице основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на решение № 1019/27.01.2014 г. на ВАС, първо отделение, в посочената му част. Като новооткрито обстоятелство сочи публикация в румънските медии и в уеб страницата на румънската държавна агенция ANAF на данни, че фирмата получател - SC Crenguta S. R. L., Румъния има установени и неплатени данъчни задължения и е некоректен данъчен длъжник, за което като нови писмени доказателства са представени на румънски и в превод извадка от сайта на ANAF към 17.04.2014 г. и копие от статия. Твърди се, че молителят е запознат с тези материали към м. април 2014 г. Счита, че тези новооткрити обстоятелства с в подкрепа на признанието на управителя на SC Crenguta S. R. L., Румъния, че той е получил всички доставки от дружеството в посочените периоди. Счита за установено обстоятелството, че получателят е станал обект на данъчен контрол в резултат на получената информация по искане на България в производството по обмен на информация от Регламент ЕО/1798/2003, което би довело до събиране на ДДС от получателя, а оттам и до двойно начисляване и събиране на ДДС в две отделни държави. Навежда в молбата си и други основания, които съставляват касационни оплаквания и като такива не са и не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по отмяна като извънреден и самостоятелен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Писмените доказателства следва да са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане дължимата грижа от страната, искащата отмяната, до момента на приключване на устните състезания в касационната инстанция. Те следва да са от съществено значение за делото, т. е. следва да установяват факти, които в случай, че бъдат установени биха могли да доведат до различно разрешаване на правния спор, предмет на делото. Представените писмени доказателства в случая не са нови, тъй като са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал към датата на последното съдебно заседание по делото /02.10.2013 г./ при полагане на дължима грижа от страната, още повече, че относно статията е налице отбелязване дата на публикация към 2009 г. Също така, тези доказателства, ценени поотделно или в тяхната съвкупност, не са от съществено значение за делото. Това е така, защото се приема, че дори и същите да са били приобщени към доказателствения материал по делото преди приключването му в касационната инстанция, това не би довело до различно разрешаване на спора. Видно е от решението, чиято отмяна се иска, е че решаващият мотив на съда за отхвърляне на жалбата е недоказаното преминаване на стоките от територията на една страна-членка до друга и съответно получаването им на територията на Румъния. Обстоятелството дали ДДС е платен или не от получателя, както и възможността за събирането му от получателя от приходните органи на Румъния не е условие за признаване или непризнаване на ВОД, съответно за начисляване на ДДС при доставчика. Ето защо, дори и представените с молбата писмени доказателства да са били налични при редовното разглеждане на спора, не би се стигнало до друго негово разрешаване. По изложените съображения молбата за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК е неоснователна и следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

2