Решение № 3204 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10450/2010 г.

Решение № 3204 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10450/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Василева Атанасова от гр. Русе срещу решение № 9 от 1.07.2010 г. по адм. дело № 142/2010 г. на Административен съд - гр. Русе. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че детето Райна Мариева Атанасова е родено на 08.11.2009 г., за което обстоятелство е съставен акт за раждане № 1886 от 09.11.2009 г. В този акт и в издаденото въз основа на него удостоверение за раждане № 0020091886 от 09.11.2009 г. е посочено, че детето е родено от майка Мария Василева Атанасова, а за бащата не са посочени данни - вместо тях са изписани знаците * * * * * * * * * * * * * * * * . На 09.11.2009 г. майката Мария Василева Атанасова е подписала декларация със следното съдържание: "Заявявам, че желая да оставя детето си Райна Мариева Атанасова, родено на 08.11.2009 г. за осиновяване поради нежелана бременност." Тази декларация е подписана в присъствието на Ц. Георгиева, посочена като "администратор АГ", която още в същия ден е подала информация в отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Русе за желанието на майката да остави детето за осиновяване. На 10.12.2009 г. майката Мария Василева Атанасова е подписала декларация, с която дава съгласие детето да бъде осиновено при условията на т. нар. пълно осиновяване. С тази декларация майката е заявила също така, че е уведомена за правото й да оттегли своето съгласие за пълно осиновяване на детето и по какъв ред следва да го упражни. Родителите на майката - Снежана Тодорова Василева и Васил Атанасов Василев - също са подписали декларации, с които са заявили несъгласие детето Райна Мариева Атанасова да бъде настанено в тяхното семейство. Със заповед № ЗД-200 от 19.11.2009 г. директорът на ДСП - Русе е разпоредил детето Райна Мариева Атанасова да бъде настанено в специализирана институция - Дом за медико-социални грижи за деца в гр. Русе. До настаняването му в тази институция детето е било отглеждано в акушеро - гинекологичния комплекс, където е родено. На 24.11.2009 г. в ДСП - Русе се явил Радослав Петров Андонов от гр. Варна, който заявил, че е баща на детето Райна Мариева Атанасова и иска да го припознае като свое дете. На същата дата е подал декларация по чл. 64 и чл. 65 от Семейния кодекс - за припознаване на дете. На 25.11.2009 г. с писмо изх. № ЗД-242 от същата дата директорът на ДСП - Русе е поискал ДСП - Варна да направи проучване "свързано с възможностите и желанието на бащата Радослав Петров Андонов да полага грижи за детето Райна Мариева Атанасова. С писмо изх. № 242/1670 от 03.12.2009 г. директорът на ДСП - Варна изпраща социален доклад за исканото проучване. В тези писма и в социалния доклад, изготвен от социалния работник Иванка Радева, навсякъде Радослав Петров Андонов е наричан "баща на детето". Социалният доклад завършва така: "Становището на ОЗД, гр. Варна, относно желанието и възможностите на бащата на детето да посещава Райна Мариева Атанасова, настанена в ДМСГД в гр. Русе и евентуалното й реинтегриране в семейна среда е положително. Г-н Радослав Петров Андонов има желание и възможност да полага грижи за детето в семейна среда. За да му се предостави възможност да посещава детето в дните за свиждане е желателно детето да бъде настанено в ДМСГД, гр. Варна." При тези данни на 11.01.2010 г. директорът на ДСП - Русе е издал две заповеди. С първата от тях - № ЗД-08 от 11.01.2010 г., е прекратил настаняването на детето в Дома за медико-социални грижи за деца в гр. Русе, а с втората заповед - № ЗД-09 от 11.01.2010 г., е настанил, считано от следващия ден (12.01.2010 г.), детето Райна Мариева Атанасова за срок от 6 месеца в Дом за медико - социални грижи за деца в гр. Варна. Мотивите към тези заповеди са лаконични: "Във връзка с работата по случая е установено, че в интерес на детето е мярката за закрила да бъде променена и то да се настани в Дом за медико - социални грижи за деца гр. Варна." Мария Василева Атанасова е оспорила втората заповед по административен, а след това по съдебен ред. С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Русе е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че "в случая са налице предпоставките за издаване на обжалваната заповед, а именно: дете, настанено в специализирано заведение с временна спешна административна мярка по чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД) за срок от 6 месеца; промяна в обстоятелствата, свързани с детето - желанието на определящия се като биологичен баща да припознае детето и полаганите от негова страна грижи; положителна оценка на административния орган, обусловено от интереса на детето; продължаващо към момента на издаване на заповедта нежелание на майката да вижда детето (поради което) директорът на директорът на ДСП - Русе обосновано е приел, че са налице предпоставките, обуславящи необходимост от промяна и настаняване на детето в ДМСГД - Варна, като по този начин се изпълняват целите на закона." С касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила и поради необоснованост. Първият аргумент е, че Административен съд - Русе е пропуснал да констатира обстоятелството, че в нарушение на чл. 57, ал. 1 АПК оспорената заповед е издадена след срока, в който е следвало да бъде издадена. Макар да не е заявено изрично от касационната жалбоподателка, с този аргумент тя имплицитно инвокира довод за нищожност на заповедта поради липса на компетентност по време към датата, на която е издадена. Този довод е неоснователен. Данните по делото сочат, че производството за издаване на оспорената заповед е инициирано служебно, т. е. то е започнало по инициатива на органа, издал тази заповед - директора на ДСП - Русе. Освен това срокът, в който следва да бъде издаден административен акт, е инструктивен, а не преклузивен, поради което изтичането на този срок няма за последица прекратяването на властта (правомощието) на органа да издаде административния акт. Вторият аргумент е, че Административен съд - гр. Русе е пропуснал да констатира редица съществени нарушения на административнопроизводствени правила като: липсата на уведомяване на заинтересованото лице Райна Мариева Атанасова чрез нейната майка и законна представителка Мария Василева Атанасова за постъпилото от Радослав Петров Андонов искане и за образуваното въз основа на това искане административно производство; нарушено задължение по чл. 54, ал. 1 АПК за спиране на административното производство поради необходимостта да бъде учредено настойничество на детето Райна Мариева Атанасова; липса на мотиви на оспорената заповед. Този довод е също неоснователен. Както вече се посочи, оспорената заповед е издадена от директора на ДСП - Русе служебно (по негова инициатива) и не е било необходимо на детето да се назначи настойник, поради което не е било необходимо производството по издаването на тази заповед да бъде спирано. Останалите аргументи, изложени в касационната жалба в подкрепа на довода за неправилност на оспореното с нея съдебно решение поради нарушение на материалния закон, са също неоснователни. Анализът на тези аргументи обаче показва, че водещ мотив за оспорването на заповед № ЗД-09 от 11.01.2010 г. и постановеното с нея преместване на детето от ДМСГД-Русе в ДМСГД-Варна е предоставянето на възможност за припозналия детето Радослав Петров Андонов да има контакти с детето и при евентуално позитивно за него съдебно решение по оспорването на припознаването да бъде баща и единствен законен представител на детето. Този мотив обаче е ирелевантен за настоящето касационно производство. Правилно Административен съд - Русе е акцентирал на обстоятелството, че майката е декларирала желание да остави детето за пълно осиновяване, а нейните родители са декларирали нежелание да се приемат детето и да се грижат за него като приемно семейство. Жалбоподателката е могла да оттегли съгласието за осиновяване на детето и за го вземе при себе си за отглеждане и възпитание, като по този начин елиминира нежеланите вече от нея последици на осиновяването. Последиците на припознаването обаче могат да бъдат елиминирани само от съда, а дотогава припозналият се счита за баща на детето и носител на всички родителски права. Спорът между него и майката при кого от тях или къде да живее детето следва да бъдат разрешени по съдебен ред. В настоящото производство единственият съществен въпрос е дали е налице касационно основание по чл. 209 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че не е налице нито едно касационно основание. Постановеното от Русенския административен съд решение е валиден, допустим и правилен съдебен акт. В случая интересът на детето да живее в бъдеще в семейна среда е водещ и при липсата на данни за недействителност на извършеното от Радослав Петров Андонов припознаване, неговите и на детето интереси съвпадат. Майката е съгласна който и да било друг човек или семейство да осинови детето и да го отгледа, но не е съгласна детето да живее в бъдеще с припозналия го Радослав Петров Андонов. Това несъгласие обаче следва да бъде заявено и отстоявано по друг правен ред. Предприетите в случая оспорвания на заповед № ЗД-09 от 11.01.2010 г. и на решение № 9 от 01.07.2010 г. по адм. дело № 142/2010 г. на Административен съд - гр. Русе са неоснователни, защото от данните по делото е видно, че единственият мотив за издаването на тази заповед е най-добрият интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,