Решение № 13757 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7139/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от КЕВР срещу решение 4968/14.05.2024 г. по адм. д. 1517/2024 г. на АССГ. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено.

Оспорва изводите на съда относно размера на разходите на дружеството, цените на топлинната енергия, преференциалната цена на електрическата енергия, както и разходите на дружеството за въглеродни емисии. Сочи, че съдът не е обсъдил представените пред него доказателства, а именно - Решение Ц-12 от 30.06.2023 г., с което е извършена корекция на приходите на дружеството, както по отношение на разходите за природен газ, така и по отношение на квотите да въглеродни емисии. Оспорва решението и в частта на разноските и иска да бъде отменено решението и бъде отхвърлена жалбата на ЕВН България Топлофикация ЕАД. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за четири инстанции.

Ответникът - ЕВН България Топлофикация ЕАД, със седалище гр. Пловдив, оспорва касационната жалба и прави възражение за прекомерност на адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Фонд Сигурност на електроенергийната система, не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Настоящото касационно производство е второ по ред, след като с решение 1462 от 08.02.2024г., постановено по адм. дело 4173 по описа за 2023 г. на Върховния административен съд, Трето отделение е отменено решение 1034 от 17.02.2023 г. по адм. дело 7418/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Образувано е по жалба на ЕВН България Топлофикация ЕАД гр. Пловдив срещу Решение Ц-18/01.07.2022г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ по т. 2, с което се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премии за електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.

Съдът е отменил Решение Ц-18/01.07.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по т. 2. Върнал е преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за разглеждане и произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Осъдил е Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "ЕВН България Топлофикация ЕАД разноски в размер на 3 610 лева.

Съдът в мотивите си е приел, че:

1. В оспореното Решение неточно са посочени стойностите на условно постоянните разходи /УПР/ и променливите разходи, които според изчисленията са: УПР - 49 982 хил. лв. и променливи разходи -100 539 хил. лв. Тази неточност съдът е приел, като се е позовал на заключението на назначеното по делото вещо лице. То е достигнало до този извод след съпоставка с представения електронен модел за изчисляване и образуване на цените с извършените от КЕВР корекции на ценообразуващи елементи.

Според вещото лице посочените суми са съгласно извършените от КЕВР корекции и те са посочени в решението му като: УПР 46 129 лв. и променливи 104 392 лв. С оглед на това съдът е приел, че с оспореното решение разходите от 150 521 лв. са неправилно изчислени и решението, в частта на установените необходими годишни приходи се явява неправилно.

2. Пак въз основа на заключението на вещото лице съдът е приел, че в оспореното решение неправилно са изчислени разходите за гориво природен газ и разходите за вредни емисии за регулаторни период. Причината за това, според съда, е неправилно взетото от КЕВР количество емисии от 122 тона, което е било отчетено от дружеството жалбоподател през базисната 2021 г., а не през регулаторния период, който започва от първи юли на съответната година и е с продължителност от 1 година за енергийните предприятия. Съдът е посочил, че предходният регулаторен период е бил от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. съгласно Решение Ц-26 от 01.07.2021 г. на Комисията, и както и вещото лице сочи, в отчетените регулаторни справки за предходния регулаторен период отчетеното количество въглеродни емисии е 146 010 тона.

Същите изводи съдът е изложил и по отношение на данните на КЕВР при определяне на разходите за гориво-природен газ през отчетния период.

3. По отношения на другият спорен по делото въпрос, а именно: следва ли да бъдат включени и как компенсациите на цената на природния газ, ползвани от дружеството жалбоподател по Програмата, при изчисляване корекцията на разходите за природен газ по чл. 24а, ал. 1 НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 от НРЦТЕ, съдът, въз основа на заключението на вещото лице приема, че общата стойност на корекцията е 34 682,91 хил. лв. недовзет приход и корекцията не е включена в електронния модел и разпределена между двата продукта. Съдът е коментирал измененията и допълненията в НРЦЕЕ и НРЦТЕ, обн. ДВ, бр. 47 от 22.05.2020 г., с които е въведена възможност за компенсиране на разлики между прогнозните и отчетените разходи за природен газ и прогнозните и отчетените разходи за въглеродни емисии в следващия регулаторен/ценови период, които разлики могат да бъдат разсрочени в няколко следващи периода. Посочил е, че съгласно чл. 8, ал. 10 - ал. 12 от НРЦТЕ и чл. 24а от НРЦЕЕ при утвърждаване на цените на топлинната енергия и определяне на преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия за следващия регулаторен/ценови период, при установяване на разлика от предходния регулаторен/ценови период между прогнозните и отчетените разходи, формиращи разходите за основно гориво - природен газ, и разходите за квоти за въглеродни емисии, необходимите годишни приходи се коригират с тази разлика. С оглед на това е приел за основателни изложените от ответника възражения, че мерките за компенсиране на топлофикационни дружества по тази Програма, имат извънреден характер, поради което не са регламентирани изрични правила за тяхното отразяване в цените.

4. Относно непризнатите разходи за балансираща енергия, съдът счита възражението на жалбоподателя в тази част за неоснователно. В оспореното решение са изложени съображения за непризнаването на така заявените разходи, като в т. 1.4 от общия подход е посочено следното: Разходите възникнали в процеса на участие в балансиращия пазар на електрическа енергия, не са включени в цените, след направен анализ на реалните възможности за тяхното минимизиране и компенсиране чрез съответните количества енергия. В тази връзка съдът споделя изложените от ответника аргументи, че размерът на небалансите при търговията на електрическа енергия до голяма степен зависи от субективните умения на съответното дружество да изготвя търговските графици прецизно и предвидимо.

В заключение, съдът е приел, че оспореното решение при изчисляване корекцията на разходите за природен газ и на разходите за въглеродни емисии по чл. 24а, ал. 1 НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 от НРЦТЕ е постановено при несъобразяване на заложени правилните изходящи данни по посочените показатели във формулата по посочените разпоредби, с което КЕВР е допуснала съществено процесуално нарушение, довело до материално незаконосъобразно прилагане на тези разпоредби, основание по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Нарушението е съществено, тъй като ако не бе допуснато, би се стигнало до постановяване на акт с различно съдържание, в частност числово измерение на определените цени.

Решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост.

От фактическа страна по делото е изяснено, че с предходно Решение Ц-26/01.07.2021 г., за периода 01.07.2021 г.- 30.06.2022 г. е била утвърдена цена на топлинна енергия и определени преференциални цени на електрическата енергия на дружествата в сектор Топлоенергетика. Във връзка с изтичането на регулаторния период, с писмо на КЕВР изх. Е-14-010-4 от 08.03.2022 г. е указано на дружествата от сектор Топлоенергетика да представят необходимата отчетна и прогнозна информация относно извършването на регулаторен преглед на цени на топлинна и/или електрическа енергия, считано от 01.07.2022 г. ЕВН България Топлофикация ЕАД е подал заявление вх. Е-14-49-5 от 31.03.2022 г. за утвърждаване цени на енергия в регулаторен период 01.07.2022 г.-30.06.2023 г., както следва, без ДДС: 1. Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода 108.59лв./MWh; 2. Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода за доставчици по чл. 149а от ЗЕ и за асоциации по чл. 151, ал. 1 ЗЕ 107,59лв./MWh. 3. Преференциална цена на електрическа енергия 835,91лв./MWh. Във връзка с подадените заявления за утвърждаване на цени от дружествата от сектора, със Заповед З-Е-1051 от 20.05.2022 г. е създадена работна група, която да извърши преглед за съответствието им с НРЦТЕ и НРЦЕЕ.

Констатациите относно дейността на групата и в частност отчетните технически, икономически и финансови резултати са представени в доклад на групата вх. Е-Дк-1500 от 23.05.2022 г. КЕВР е провела открито заседание за разглеждане на Доклада, а на 07.06.2022 г. обществено обсъждане на проект за решение. ЕВН България Топлофикация ЕАД е взело участие в проведеното открито заседание. В съответствие с чл. 14, ал. 3 от ЗЕ на заинтересованите лица е определен 14-дневен срок за възражение, каквото е депозирано и от страна на ЕВН България Топлофикация ЕАД с вх. Е-14-49-100 и вх. Е-14-49-10003 и двете от 02.06.2022 г., както и с вх. Е-14-49-10002 от 16.06.2022 г. относно представения доклад и направените корекции на разходите.

Направените от дружеството възражения и изразени становища са обсъдени в процесно обжалваното решение по делото/, като възраженията на дружеството относно корекцията на квотите за въглеродни емисии, корекцията на разходите за балансиране на електрическа енергия и за невключване на разходите за енергийна ефективност в необходимите годишни приходи на дружеството не са приети. След разглеждане, анализ и обсъждане на представените от дружеството заявление, обосновки и възражение КЕВР е приема Решение Ц-18/01.07.2022 г., с което по т. 2 на ЕВН България Топлофикация ЕАД са определени цени и ценообразуващи елементи както следва: 1. Преференциална цена на електрическа енергия /без ДДС/ - 598.52 лв. 2. Премия по чл. 33а от ЗЕ 171,06лв./MWh 3. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода /без ДДС/ - 137.66лв. MWh 4. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с гореща вода без ДДС за доставчици по чл. 149а от ЗЕ и за асоциации по чл.151 ал.1 от ЗЕ 136,66лв. MWh 5. Ценообразуващи елементи за цените по т. 1, т. 3 и т. 4: - Разходи 150 521 хил. лв. от които условно-постоянни 46 129 хил. лв. и променливи 104 392 хил. лв. - Регулаторна база на активите 151 953 хил. лв. - Норма на възвращаемост 4.48% - Количество електрическа енергия 276 130 MWh в това число: От високоефективно комбинирано производство 260 891 MWh без показатели за високоефективно комбинирано производство 15 239 MWh - топлинна енергия с топлоносител гореща вода 208 929 MWh.

В хода на образуваното съдебно производство по искане на жалбоподателя е допусната и приета неоспорена от страните СИЕ.

След преценка на възраженията на страните и на доказателствата по делото, касационната инстанция намира, че съдът не е извършил подробен анализ на доказателствата по делото и е възприел едностранчиво заключението на вещото лице.

Правилни са изводите на съда относно непризнатите разходи за балансираща енергия. Съдът е възприел становището на КЕВР, че размерът на небалансите при търговията на електрическа енергия до голяма степен зависи от субективните умения на съответното дружество да изготвя търговските графици прецизно и предвидимо. Освен това е посочил, че за разходите за балансиране, включени от дружеството към условно-постоянните разходи, не е установено как са изчисленени от дружеството.

По отношения на другият спорен въпрос, а именно: следва ли да бъдат включени и как компенсациите на цената на природния газ, ползвани от дружеството жалбоподател по Програмата при изчисляване корекцията на разходите за природен газ по чл. 24а, ал. 1 НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 от НРЦТЕ, съдът правилно е приел, че компенсациите по тази Програма имат извънреден характер, поради което не са регламентирани изрични правила за тяхното отразяване в цените, освен заложеното изискване в Програмата /абзац последен/. В тази връзка съдът е посочил, че изчисляването на недовзетия приход от природен газ по начина, предложен от вещото лице в експертизата, ще включи в цените определени средства, срещу които не стоят реални разходи на дружеството и това противоречи на заложения в чл. 31, т. 2 от ЗЕ принцип.

Касационната инстанция не споделя изводите на съда, че в оспореното Решение неточно са посочени стойностите на условно постоянните разходи /УПР/ и променливите разходи, които според изчисленията са: УПР - 49 982 хил. лв. и променливи разходи -100 539 хил. лв. определените в оспореното решение на КЕВР суми са съответно: УПР- 46 129 лв. и променливи разходи 104 392 лв. Основателно е възражението в касационната жалба, че сборът на двата вида изчислени разходи за дружеството е един и същ и тази разлика не е толкова съществена, че да доведе до промяна на определените крайни стойности с решението.

Неправилно административният съд е приел, че данните, които КЕВР използва при определяне на корекциите по чл. 24а от НРЦЕЕ и чл. 8 от НРЦТЕ, следва да бъдат взети предвид за отчетените количества природен газ за м.03.2022 г. до м.май 2022 г. Съдът не е отчел, че за месеците с реални отчетени данни - до м.февруари 2022 г. включително, количества са съобразно представената справка от дружеството. За следващите месеци - от м.март до м.май 2022 г. дружеството е представило прогнозни данни. Същите са коригирани по експертна оценка. В тази връзка дружеството е направило възражение относно корекцията на необходимите приходи, направена от КЕВР и това възражение е било уважено.

Съдът неправилно е приел, че прогнозните количества са от голямо значение при определяне на разходите за природен газ на дружеството. Нормално е прогнозни данни да се различават от реално направените разходи. В тази връзка и двете наредби в чл. 24а от НРЦЕЕ и чл. 8 от НРЦТЕ предвиждат при отклонения при използваните прогнозни данни, те да се изчислят през следващия регулаторен преглед. И това е направено с Решение Ц-12 от 30.06.2023 г., с което на дружеството-жалбоподател е направена корекция на приходите в 1 490,66 хил. лв. По отношение на дружеството в него има корекции на необходимите приходи, които изчистват отклоненията при изчисляване на неполучените приходи както по отношение на разходите за природен газ, така и за разходите за квоти за въглеродни емисии. Въпреки направеното от КЕВР възражение в тази насока и представеното решение, съдът не ги е коментирал в решението си и не е изложил съответните изводи.

При изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено изцяло. Делото е изяснено от фактическа страна и касационната инстанция следва да се произнесе по същество на спора. Подадената жалба от ЕВН България Топлофикация ЕАД против Решение Ц-18 от 01.07.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по т. 2, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. На касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер на 140 лв. държавни такси и 1200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение