Решение № 10415 от 9.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8380/2016 г.

Решение № 10415 от 9.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8380/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Софийска адвокатска колегия, представлявана от председателя адв. П. И. К., чрез процесуалния представител адв. Ц. Ц., против решение № 3622/27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 942/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на колегията против т. I. 1 и т. II. 3, абзац втори от заповед № АС-238/18.11.2015 г. на председателя на Софийски районен съд. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени посочените части от заповедта. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - председателят на Софийски районен съд, оспорва жалбата в писмен отговор чрез пълномощника М. К. - Х., ръководител сектор "Правно обслужване", като излага съображения за правилност на съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в частта по т. I. 1 от оспорената заповед и за основателност - в частта по т. II. 3 абзац втори от заповедта. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С. - град е отхвърлена жалбата на Софийска адвокатска колегия против заповед № АС-238/18.11.2015 г. на административния ръководител и председател на Софийски районен съд в частта й по т. I. 1, т. I. 3, втори и трети абзац, т. II. 3 и т. III. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение само в частта, с която е отхвърлена жалбата му против т. I. 1 и т. II. 3, абзац втори от заповед № АС-238/18.11.2015 г. на председателя на Софийски районен съд. В останалата част решението не е обжалвано и не е предмет на настоящото производство. За да отхвърли жалбата в частта по т. I. 1 от заповедта съдът е посочил, че същата касае предоставянето на справки за движението на делата, издаване на съдебни удостоверения, преписи и копия от приложените към делото книжа и реда за запознаване с дела, които не са насрочени за разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че заповедта в частта, с която се нарежда за времето от 8.30 до 9.00 часа и от 16.00 до 17.00 часа деловодителите да не предоставят справки за движението на делата, а да изпълняват само другите си задължения по чл. 38 от Правилника за администрацията в съдилищата /ПАС/, не противоречи на чл. 143, ал. 1 ПАС, тъй като няма пречка справката да се извърши не от деловодителя на състава, а от друг деловодител. Вътрешното разпределение на работата по предоставяне на справки между деловодителите на съставите и деловодител на "дежурно гише" не нарушава правата на страните и техните процесуални представители да получат информация за движението на делото в рамките на установеното работно време от 9.00 до 17.00 часа. Наред с това съдът е посочил, че в чл. 74, ал. 1 и 2 ПАС не се съдържа изискване за непрекъснато и незабавно осигуряване на възможност за запознаване с делата или за получаване на книжа по тях, за разлика от чл. 143, ал. 1 ПАС. Според съда осигуряване на възможност за запознаване с делата в рамките на 7 часа не ограничава правата на страните и процесуалните им представители. Административният ръководител на съда има правото да разпределя в случаи на необходимост и по целесъобразност работата така, че да бъде намерен баланс между правата на страните и нужното работно време за обработка на делата. Относно оспорената част по т. II. 3 от заповедта, съдът е посочил, че се възразява против разпореденото задължение на служителите при необходимост да удостоверяват самоличността на адвокат или адвокатски сътрудник и чрез представяне на документ за самоличност, както и да изготвят копие от документите за легитимиране. Съдът е посочил, че адвокатската карта не е документ за самоличност по смисъла на Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/, а съдът е администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и има правомощието да обработва лични данни, включително и чрез събирането и съхраняването им. Преценката за необходимост от проверка е винаги конкретна, затова изброяването на случаите на необходимост може да бъде само примерно. Непосочването на примери за необходимост от копиране на личните документи не е съществен порок на административния акт. Настоящият касационен състав намира следното по обжалваните части от съдебното решение: Обжалваната пред административния съд заповед № АС-238/18.11.2015 г. е издадена от председателя на Софийски градски съд на основание чл. 80, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, във връзка с приложението на чл. 74, ал. 1 и 2 и чл. 143, ал. 1 от Правилника за администрацията в съдилищата. В титулната част на заповедта е посочено, че се издава с цел осигуряване на реална възможност на съдебната администрация в най-натоварения съд в страната да осъществява в рамките на работното време по чл. 142, ал. 1 ПАС всички функции по чл. 38, т. 1-7 и 9-18 ПАС, насочени към осигуряване на производството по висящи дела, които са базисни и са неразделна част от административното обслужване на гражданите и юридическите лица, наред с предоставянето на справки за движението на делата, на съдебни удостоверения, преписи и копия от приложените към делата книжа и осигуряването на възможност на правоимащите лица да се запознават с делата, както и за защита на личните данни и правата и законните интереси на гражданите от нерегламентиран достъп до информацията по делата. Нарежданията, които са дадени в заповедта са обособени в отделни части, които са означени с римски цифри, без да са наименовани. За целите на настоящото произнасяне и за яснота и избягване на противоречия, в това съдебно решение тези части се означават като точки /т. I, т. II и т. н./. Означените с арабски цифри обособени части от отделните точки на заповедта се означават в това решение с номера на точката и съответното арабско означение на частта от нея /напр. т. I. 1, т. II. 1, т. II. 3 и т. н./. Отделените абзаци без номерация в означените с арабски цифри части на точките с римска номерация, се означават с добавка за поредността на абзаца /напр. т. I. 1, абзац първи, т. I. 1, абзац втори и т. н./. Първата част от заповедта, означена като точка I, е озаглавена "Предоставяне на справки за движението на делата, на съдебни удостоверения, преписи и копия от приложените към делата книжа, както и делата за запознаване от страните, техните представители, адвокатите и адвокатските сътрудници". С оспорената т. I. 1 от заповедта е наредено следното: "За времето от 9.00 часа до 16.00 часа по ненасрочените за разглеждане в открито съдебно заседание дела деловодителите предоставят справки за движението на делата, съдебни удостоверения, преписи и копия от приложените към делата книжа, както и делата за запознаване от страните, техните представители, адвокатите и адвокатските сътрудници в помещенията на деловодството на съответния състав. За времето от 8.30 часа до 9.00 часа и от 16.00 до 17.00 часа деловодителите изпълняват функциите си по чл. 38, т. 1-7 и 9-18 от ПАС и не предоставят справки за движението на делата, включително по телефона, съдебни удостоверения, преписи и копия от приложените към делата книжа, както и дела за запознаване. За времето от 16.00 часа до 17.00 часа по ненасрочените в открито съдебно заседание дела справки по движението на делата се предоставят единствено в специално предвиденото и означено за тази цел помещение /"дежурно гише"/. През това време по тези дела не се издават съдебни удостоверения, преписи и копия от приложените към делата книжа, както и делата не се предоставят за запознаване. При подадена молба за обезпечение по чл. 389, ал. 1 ГПК достъп до делата в този период се осъществява в специално предвиденото помещение /"дежурно гише"/ от съответния ръководител на служба "Съдебно деловодство". С т. I. 2 е наредено, за времето от 9.00 часа до 17.00 часа по насрочените за разглеждане в открито съдебно заседание дела и по архивираните дела справки за движението на делата, съдебни удостоверения, преписи и копия от приложените към делата книжа, както и делата за запознаване от страните, техните представители, адвокатите и адвокатските сътрудници да се извършва в стаите за четене /читалните/, а за делата, образувани по чл. 390, ал. 1 ГПК, в деловодство "Обезпечение" Втората част от заповедта, означена като точка II, е озаглавена "Достъп до делата и удостоверяване на самоличността и качеството на страните, на процесуалните им представители, на адвокатите и адвокатските сътрудници". С оспорената т. II. 3, абзац втори от заповедта е наредено следното: "Когато това е необходимо съдебният служител може да изисква удостоверяване на самоличността на адвокат или адвокатски сътрудник и чрез представяне на документ за самоличност, както и да изготви копия от посочените в предходния абзац документи за легитимиране". В разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗСВ са регламентирани правомощията на председателя на районния съд, като по т. 1 е предвидено, че осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда и го представлява. Предвид това, първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспорената пред съда заповед е издадена в рамките на правомощията, предоставените на председателя на Софийски районен съд. Споделят се също изводите, че заповедта е издадена в писмена форма и има необходимото съдържание, а доколкото не е предвидена специална процедура за издаването й и с оглед нейната правна същност на вътрешнослужебен акт, следва да се приеме, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата по издаването й. Относно съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата против т. I. 1 от заповедта на председателя на Софийски районен съд, касационният съд счита, че в определени части от абзаци втори и трети заповедта не съответства на материалния закон и на целта на закона и в този смисъл не споделя обратния извод на първоинстанционния съд. Казаното се отнася за нареждането, което е дадено във втория абзац на т. I. 1. от заповедта, че за времето от 16.00 до 17.00 часа деловодителите не предоставят справки за движението на делата, включително по телефона, съдебни удостоверения, преписи и копия от приложените към делата книжа, както и дела за запознаване, както и за нареждането, което е дадено в третия абзац на т. I. 1, че за времето от 16,00 часа до 17,00 часа по ненасрочените в открито съдебно заседание дела не се издават съдебни удостоверения, преписи и копия от приложените към делата книжа, както и делата не се предоставят за запознаване, по следните съображения: Оспорената пред съда заповед е издадена при действието на Правилника за администрацията в съдилищата, издаден от Висшия съдебен съвет, обн., ДВ, бр. 8 от 28.01.2014 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2015 г., бр. 16 от 26.02.2016 г., отм. с решение № 8802/13.07.2016 г. на ВАС, обн. ДВ, бр. 47 от 13.06.2017 г., в сила от 13.06.2017 г. Предвид отмяната на този правилник по силата на посоченото съдебно решение, е възстановено действието на нормативния акт, който е действал преди неговото приемане и съответно е бил отменен с него - Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища /ПАРОАВАС/, издаден от Висшия съдебен съвет, обн., ДВ, бр. 66 от 18.08.2009 г.; изм. с решение № 3013 от 4.03.2013 г. на ВАС на РБ - бр. 40 от 30.04.2013 г., в сила от 30.04.2013 г.; отм., бр. 8 от 28.01.2014 г. с Правилника за администрацията в съдилищата. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Поради това, преценката за съответствието на оспорената заповед следва да бъде направена с действалия към момента на издаването й Правилник за администрацията в съдилищата. Независимо от това и за пълнота на изложението по-долу в мотивите са посочени и съответните разпоредби от сега действащия Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, чието съдържание по същество не се отличава от съответстващите им разпоредби на ПАС. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ПАС, посочена като правно основание за издаване на заповедта, е предвидено, че съдебните служители предоставят справки на страните, на процесуалните им представители и на адвокатите за движението на делата в рамките на работното време без прекъсване от 9.00 до 17.00 ч., като обедната почивка се ползва по график /с идентично съдържание е чл. 164 ПАРОАВАС/. Работното време на администрацията на съда е от 8.30 до 17.00 часа с половин час обедна почивка, съгласно чл. 142, ал. 1 ПАС /чл. 163, ал. 1 ПАРОАВАС/. Служителите в служба "Съдебно деловодство" имат правомощието да предоставят справки по делата, регламентирано в чл. 38, т. 8 ПАС /чл. 49, ал. 1, т. 7 ПАРОАВАС/, а службата има общото задължение да осигурява производство по висящи дела и влезли в сила актове, предвидено в чл. 37 ПАС /чл. 48 ПАРОАВАС/. В глава тринадесета от ПАС /глава дванадесета от ПАРОАВАС/, са регламентирани правила за достъп до информация. В чл. 73, ал. 1 ПАС /чл. 86, ал. 1 ПАРОАВАС/ е предвидено, че съдебната администрация е длъжна да осигурява откритост, достоверност и пълнота на информацията, събирана и съхранявана от съдилищата. Според чл. 74, ал. 1 ПАС /чл. 87, ал. 1 ПАРОАВАС/, страните, техните представители и адвокатите се запознават с делата в помещенията на деловодството или в стаята за четене на делата, след като попълнят контролен лист; според чл. 74, ал. 2 ПАС при писмено заявление служителите от съответните служби издават съдебни удостоверения, преписи и копия от приложените към делата книжа в тридневен срок след разпореждане на съдията-докладчик /в чл. 87, ал. 2 ПАРОАВАС е предвидено, че копия от приложените към делата книжа се издават в деня на поискването от служба "Съдебно деловодство", а според ал. 3, по писмена молба служба "Съдебно деловодство" издава съдебни удостоверения, преписи и извлечения от приложените към делата книжа в деня на постъпване на молбата или най-късно на следващия ден след разрешение на съдията докладчик/. Според чл. 74, ал. 3, изр. първо ПАС, до деня преди съдебното заседание делата са на разположение на страните, техните представители и адвокатите, а според изр. второ, /в/ денят преди съдебното заседание делата са на разположение на страните, техните представители и адвокатите /в чл. 87, ал. 4 ПАРОАВАС е предвидено, че в деня преди съдебното заседание делата са на разположение на страните, техните представители и адвокатите/. Оспорената пред съда точка I. от заповедта се отнася до няколко различни форми на достъп, които са означени така и в заглавната част на раздела /точка I/ и съответно са регламентирани в нарежданията, които са дадени в заповедта. Тези форми са: 1/ предоставяне на справки за движението на делата; 2/ предоставяне на съдебни удостоверения, преписи и копия от приложените към делата книжа, 3/ предоставяне на делата за запознаване от страните, техните представители, адвокатите и адвокатските сътрудници. Следва изрично да се уточни, че правото на страните, техните представители и адвокатите да се запознават с делата /регламентирано в чл. 74, ал. 1 ПАС, съответно - чл. 87, ал. 1 ПАРОАВАС/ не се покрива по съдържание с правото им да получават справки за движението на делата. Първото право е значително по-широко по обем, тъй като запознаването на страните с делата несъмнено има предвид и физическия достъп на посочените лица до съответното дело, което от своя страна им дава възможност да се запознават със съдържанието на всички документи по делото, включително на представените доказателства и доказателствени средства, направените искания и възражения, на съответните доводи и съображения, съответно - на мотивите на съда по постановените от него актове и т. н., както и да направят справка по документите, удостоверяващи извършените от съда процесуални действия, като например призовки и разписки за връчването им, внасяне на такси и други подобни. Правото да се получи справка за движението на делото включва получаването на информация относно насрочването и разглеждането на делото в открито или закрито заседание, датите и евентуално - съдържанието на постановените съдебни актове по движението на делото и по същество, датите и евентуално - кратко съдържание на постъпилите молби и искания от страните и данни за представяне на писмено заключение по делото и други подобни. Предоставянето на справка поначало означава предоставяне на изведена информация, в смисъл на даване на информация от едно лице на друго. Предоставянето се осъществява от съдебен служител на страна по делото, неин представител или адвокат, докато за случаите, при които посочената категория лица /страни, представители и адвокати/ сами извличат информацията за посочените факти и обстоятелства по движението на делото не става въпрос за "предоставяне на справка", а за "осъществяване на справка", тоест за информация за движението на делото, която самото лице извежда от документите по делото чрез четене, запознаване, разглеждане. Като се държи сметка за посоченото съдържателно разграничение между "запознаване с делата" по смисъла на чл. 74, ал. 1 ПАС /чл. 87, ал. 1 ПАРОАВАС/ и "даване/предоставяне на справки на страните" по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 38, т. 8 ПАС /чл. 164 и чл. 49, ал. 1, т. 7 ПАРОАВАС/, се налага изводът, че задължението на съдебната администрация по чл. 73, ал. 1 ПАС /чл. 86, ал. 1 ПАРОАВАС/ да осигури пълнота на информацията, събирана в съответния съд, не може да бъде изпълнено в случаите, при които на страните, техните пълномощници и адвокатите се предоставя само справка за движението на делата. Поради това, посочените части от нарежданията, дадени в т. I. 1, абзац втори и трети от заповедта противоречат на разпоредбите на чл. 73, ал. 1 и чл. 74, ал. 1 ПАС /чл. 86, ал. 1 и чл. 87, ал. 1 ПАРОАВАС/ и в този смисъл ограничават достъпа на страните, техните пълномощници и адвокатите до информацията по делата. Въпреки че в чл. 74, ал. 2 ПАС е установен тридневен срок за издаване на съдебни удостоверения, преписи и копия от приложените към делата книжа /при подадено писмено заявление и след разпореждане на съдията докладчик/, нарежданията, които са дадени в посочените части от т. I. 1, абзаци втори и трети от заповедта - през времето от 16.00 до 17.00 часа да не се предоставят такива документи /удостоверения, преписи и копия от приложените към делата книжа/, както и да не се предоставят дела за запознаване, ограничават правото на достъп до информация. Този извод се налага поради това, че обсъжданите нареждания ограничават страните, техните пълномощници и адвокатите да поискат предоставяне на посочените документи, което в много случаи е обусловено от предхождащо искането запознаване със самото дело и съответно със съдържанието на приложените по делото документи и книжа, както и да получат вече издадените им такива документи /за които преди това са направили съответно искане с подаване на писмено заявление и за които има надлежно разрешение от съдията докладчик/. Отделно от това, правото на страните да се запознават с документите не е необходимо да бъде свързано с последващо искане за издаване на удостоверения, преписи и други подобни или изобщо с последващо извършване на процесуални действия на страната или искане за извършване на процесуални действия от съда. Страните, техните пълномощници и адвокатите имат право да се запознават с делата, без ограничение в рамките на установеното работно време от 9.00 до 17.00 и създадената организация на работа в съответния съд следва да им осигури възможност за пълноценно упражняване на това право. Следва за яснота изрично да се посочи, че регламентирането на специално помещение в съда, в което да бъдат правени справките и/или в което страните да се запознават с делата и да им бъдат предоставяни удостоверения, преписи и копия от приложените към делата книжа през целия или през част от работния ден, или през част от дните от седмицата, не противоречи на разпоредби на правилника, тъй като изрично в чл. 74, ал. 1 ПАС /чл. 87, ал. 1 ПАРОАВАС/ е предвидено, че запознаването с делата се осъществява в деловодството или в стая за четене на дела. Посоченото в т. I. 1, абзац трети от заповедта "дежурно гише" обаче изглежда не представлява "стая за четене на дела" по смисъла на посочената разпоредба от съответния правилник, тъй като всъщност дейността на "дежурно гише" не дава възможност на страните, пълномощниците и адвокатите да се запознават с делата /да "четат делата"/, а е помещение, в което се правят само справки по делата, тоест съдебният служител предоставя справки за движението на делата. Съществуването и функционирането на "дежурно гише" само по себе си не противоречи на разпоредби от правилника, стига да се дава възможност на страните, пълномощниците им и адвокатите да се запознават с делата и да получават удостоверения, преписи и други - в "дежурно гише" или в друго помещение на съда. С нареждането, дадено т. I. 1, втория абзац в посочената част /в която е дадено нареждане за времето от 16.00 до 17.00 часа деловодителите да не предоставят справки за движението на делата, включително по телефона, съдебни удостоверения, преписи и копия от приложените към делата книжа, както и дела за запознаване/ се ограничава напълно предоставянето на справки за движението на делата. Освен посоченото по-горе нарушение на изискванията за достъп до информация по делото /чл. 73, ал. 1, вр. чл. 74, ал. 1 и 2 ПАС, съответно чл. 86, ал. 1, чл. 87, ал. 1 и 3 ПАРОАВАС/, това нареждане противоречи и на установената в чл. 143, ал. 1 ПАС /чл. 164 ПАРОАВАС/ непрекъснатост на работното време, през което се дават справки на страните, на процесуалните им представители и на адвокатите, както и на задължението по чл. 73, ал. 5 ПАС /чл. 86, ал. 5 ПАРОАВАС/ за незабавно даване на справки по движението на делата. Вярно е, че за самите служители не е нарушена установената продължителност на работното време по чл. 142, ал. 1 ПАС /чл. 163, ал. 1 ПАРОАВАС/, тъй като през времето от 16.00 до 17.00 часа със заповедта е наредено изпълнението от служителите на други техни задължения. Същевременно обаче следва да се държи сметка за обстоятелството, че регламентирането на непрекъснатост на работното време на съдебните служители от 9.00 до 17.00 часа е обусловено /наложено като нормативна регламентация/ от необходимостта да се гарантира правото на достъп на страните, техните пълномощници и адвокатите до делата във всички аспекти на това право /относно всички форми на достъп/, така както са регламентирани в съответната глава "Достъп до информация" /глава тринадесета от ПАС, глава дванадесета от ПАРОАВАС/. С въвеждането на забрана за даване на справки, включително по телефона във времевия диапазон от 16.00 до 17.00 часа е нарушено императивното изискване за непрекъснатост на даването на справки от съдебните служители на страните, на процесуалните им представители и на адвокатите в рамките на работното време от 9.00 часа до 17.00 часа и за незабавното даване на такива справки. Следва за прецизност да се посочи, че в абзац втори на т. I. 1 от заповедта не е посочено за кои дела се отнася /дали само за ненасрочените или и за тези, които са насрочени за разглеждане в открито съдебно заседание/, за разлика от нарежданията в другите два абзаца на т. I. 1 от заповедта - първи и трети, в които е посочено, че се отнасят за ненасрочените дела. Поради липсата на подобно разграничение в абзац трети, следва да се приеме, че се отнася за всички дела /насрочени и ненасрочени/. В тази връзка е нужно да се отбележи, че в т. I. 2 /която не е предмет на оспорването/ е наредено предоставянето на справки за движението на делата по насрочените в открито съдебно заседание да става в стаята за четене на делото. Съществуването на това нареждане за насрочените дела, едновременно с нареждането по т. I. 1, абзац втори от заповедта, отнасящо се за всички дела, а следователно и за насрочените, създава неяснота на регламентацията, като няма еднозначно нареждане дали за предоставянето на справки по насрочените в открито заседание дела за времето от 16.00 до 17.00 часа следва да се прилага т. I. 1, абзац втори или т. 1.2. По сходен начин не е ясно нареждането относно предоставянето на справки за движението по ненасрочените дела за времето от 16.00 до 17.00 часа, тъй като в абзац втори на т. I. 1 от заповедта е посочено, че през това време не се предоставят справки за движението на делата, включително по телефона /без да е уточнено за кои дела става въпрос, от което следва, че се отнася за всички/, а в абзац трети от същата точка - т. I. 1, е посочено, че по ненасрочените в открито заседание дела за времето от 16.00 до 17.00 часа справки за движението се предоставят в помещението "дежурно гише". След като и за насрочените и за ненасрочените дела има по две нареждания в заповедта относно предоставянето на справки за времето от 16.00 до 17.00 часа, които взаимно се изключват, налице е неяснота в съдържанието на заповедта и несигурност за адресатите на нарежданията, както и за засегнатите от тях трети лица /страни по делата, техните пълномощници и адвокатите и техните сътрудници/, което е в нарушение на принципите за законност, съразмерност, равенство по чл. 4, 6, 8 АПК и затова представлява самостоятелно основание за отмяна. Наред с изложеното, нарежданията по т. I. 1, втори и трети абзац в посочените части ограничават изпълнението и на задължението по чл. 74, ал. 3, изр. първо ПАС до деня преди съдебното заседание делата да са на разположение на страните, техните представители и адвокатите, като изключат този достъп за времето от 16.00 до 17.00 час /при действието на ПАРОАВАС горното се отнася за деня преди съдебното заседание, съгласно чл. 87, ал. 4 от същия/. По изложените съображения противоречат на материалния закон и на целта на закона нарежданията по т. I. 1, втори и третия абзац от заповедта, в частите, в които е наредено, че за времето от 16.00 до 17.00 часа деловодителите не предоставят справки за движението на делата, включително по телефона, съдебни удостоверения, преписи и копия от приложените към делата книжа, както и дела за запознаване /т. I. 1, абзац втори/, както и че за времето от 16.00 до 17.00 часа по ненасрочените в открито съдебно заседание дела не се издават съдебни удостоверения, преписи и копия от приложените към делата книжа, както и делата не се предоставят за запознаване /т. I. 1, абзац трети/. В тези части заповедта е незаконосъобразна поради наличие на основания по чл. 146, т. 4 и 5 АПК и същата следва да бъде отменена. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение - в нарушение на материалния закон и при необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение следва да бъде отменено и поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което заповедта бъде отменена частично. В останалата част нарежданията по т. I. 1 от заповедта /целият абзац първи и непосочените части от абзаци втори и трети/ не нарушават нормативни изисквания, поради което няма основания за тяхната отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против тези части от заповедта. Относно съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата против т. II. 3, абзац втори от заповедта на председателя на Софийски районен съд настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд. С оспорената част от заповедта се регламентира начина за удостоверяване самоличността на адвокатите и техните сътрудници, а не качеството им на адвокати, съответни адвокатски сътрудници. В чл. 31, ал. 1 от Закона за адвокатурата е предвидено, че адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения с предимство в съда само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет. В същия смисъл е нареждането, което е дадено в т. II. 1 от заповедта /което не е било оспорено пред съда/ - адвокатите имат свободен достъп и могат да правят справки по дела и да получават копия от книжа само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет. Правата, които са предоставени на адвоката по чл. 31, ал. 1 ЗА са свързани с качеството му на адвокат, като е регламентирано, че не е необходимо да има пълномощно по конкретното дело. Именно в този смисъл следва да се тълкува законовата разпоредба относно начина на доказване на качеството на адвокат - с представяне на адвокатска карта, издадена от Висшия адвокатски съвет. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, адвокатската карта не е документ за самоличност, а е документ, който удостоверява качеството адвокат. Самоличността на определено лице се установява с документ за самоличност по смисъла на Закона за български документи за самоличност. От съдържанието на касационната жалба е видно, че разбирането на касационния жалбоподател е в същия смисъл, като в жалбата ясно е посочено, че възражението против тази част от заповедта не е срещу самата проверка /"Напротив, подобни проверки са от полза за легитимните адвокати", цитат от касационната жалба/, а против липсата на критерии, които да определят рамките на понятието "когато това е необходимо", тоест да регламентират случаите, при които съдебният служител може да изисква предоставянето на документ за самоличност. Това възражение касационният съд намира за неоснователно. След като проверката на документ за самоличност е допустима по закон за всички случаи, не е необходимо да се регламентира в заповедта в кои случаи е възможно, тоест допустимо, съдебният служител да прави такава проверка. Изразът в т. II. 3, абзац втори от заповедта "когато това е необходимо" по същество означава "във всички случаи", или казано по друг начин, съдебният служител може да изисква такъв документ винаги, когато е необходимо да установи самоличността на лицето, което представя адвокатска карта и иска да упражни правото на достъп до съдебно дело. Твърдяната от касационния жалбоподател възможност за злоупотреба с правото на преценка на съответния служител, не е обоснована и е неразбираема. Не е ясно по какъв начин изискването на документ за самоличност от съдебния служител, който не е наясно със самоличността на лицето, представящо адвокатска карта, може да представлява злоупотреба с право. Ако се имат предвид възможности за нерегламентирано използване на данни от документи за самоличност или други подобни, то това несъмнено би представлявало нарушение на служебните задължения на съдебния служител, което не обуславя незаконосъобразност на оспореното нареждане по т. II. 3, абзац втори от заповедта. По изложените съображения, съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на Софийска адвокатска колегия против т. II. 3, абзац втори от заповедта е правилно и касационната жалба следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски по делото е основателно. Искания за присъждане на разноски са направени и пред двете съдебни инстанция в съответния срок. От доказателствата по делото се установяват направени разноски общо в размер на 1075 лв., от които 75 лв. за внесени държавни такси /50 лв. за първата инстанция и 25 лв. за касационната/ и 1000 лв. за изплатени в брой адвокатски възнаграждения - по 500 лв. за всяка от инстанциите, съгласно договор за правна защита и съдействие, съответно № 456826/22.03.2016 г. и № 456832/09.06.2016 г. на Софийска адвокатска колегия. От тези разноски, на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени заплатените държавни такси, тъй като размерът им не е обусловен от цялостната или частична отмяна на оспорения акт. От адвокатските възнаграждения следва да бъдат присъдени по 50 % за всяка от инстанциите, предвид изхода на съдебното производство, в резултат на което е отменена само част от оспорените пред съда части от заповедта. Делото няма определен материален интерес, но пълното възстановяване на направените разноски за адвокатско възнаграждение би противоречало на изхода на правния спор, при който жалбата е уважена само частично, а освен това пред касационната инстанция не е обжалвано първоинстанционното решение изцяло, тоест решението, с което жалбата е отхвърлена е влязло в сила частично. По изложените съображения, касационният жалбоподател има право на разноски в размер общо на 575 лв. за двете съдебни инстанции. От ответната страна също е претендирано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Страната е представлявана от служител с юридическо образование пред касационната инстанция и искането е направено пред тази инстанция своевременно. Възнаграждението е дължимо съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСС на ВАС. Р. на възнаграждението следва да бъде определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК до максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приета по делегацията от чл. 37, ал. 1 ЗПП, е предвидено, че за процесуално представителство по административни дела за една инстанция се определя възнаграждение в размер от 100 до 200 лв. Предвид тази регламентация и с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществената правна защита от юрисконсулта, съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение