Решение № 244 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15357/2013 г.

Решение № 244 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15357/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството по делото е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/. Образувано е по молба на Иван Георгиев Кънев от с. Лозен, гр. София, за отмяна на влязло в сила определение № 11121/26.07.2013 г. по административно дело № 326/2013 г. на Върховен административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила определение № 4456 от 4.10.2012 г. по административно дело № 4920/2012 г. по описа на Административен съд София град. В молбата не е посочено конкретно основание за отмяна по чл. 239 АПК. Ответникът по молбата за отмяна - изпълнителният директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър- не взема становище по молбата Молбата е подадена в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящата инстанция взе предвид следното: С определение № 11121/26.07.2013 г. по административно дело № 32682013 г. на Върховен административен съд, второ отделение, чиято отмяна се иска, е оставено в сила определение № 4456 от 4.10.2012 г. по административно дело № 4920/2012 г. по описа на Административен съд София град. С определението на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на Иван Георгиев Кънев и е прекратено производството по адм. дело № 4920/2012 г. по описа на АССГ на основание чл. 158, ал. 3 АПК, поради неотстраняване на нередовностите на жалбата. В искането за отмяна не е посочено конкретно основание по чл. 239, ал. 1, б. "а", "б", "в", "г", "д", "е" АПК, но предвид направените фактически твърдения се визират касационни оплаквания. Тъй като производство е по реда на АПК, настоящата инстанция приема, че молбата за отмяна е подадена на всички основания по чл. 239, ал. 1, т. 1 - 6 АПК. Липсата на конкретни фактически твърдения, отнасящи се до основанията по чл. 239, т. 1-6 АПК налагат молбата да бъде разгледана на всички основания, визирани в разпоредбата на чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Към молбата са представени писмени доказателства решение № 33/7.04.2000 г. на ПК - с Лозен, извлечение от регистър на земеделските земи за имот 121009, решение № 6/15.07.2013 г. на КС на Република България, писмо до Иван Кънев от Министерство на земеделието и храните от 30.10.2013 г., както и писмо от 14.10.2013 г. на МЗХ, скица на поземлен имот, експертно решение на ТЕЛК. Представените писмени доказателства не са нито нови обстоятелства, нито имат характер на нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, доколкото от една страна са без значение за делото, а от друга, при решаването на делото са могли да бъдат известни на страната. Фактически твърдения по т. 2, 3 и 4, 5 и 6 на чл. 239 АПК не се сочат. Съгласно чл. 239, т. 2 АПК актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. В процесната молба за отмяна такива доводи не се съдържат. Липсват твърдения и по чл. 239, т. 3 АПК, според която актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Не се сочат и доказателства в очертаната от закона насока за отмяна. По силата на чл. 239, т. 5 АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. По принцип, за да е основателно искането за отмяна на това основание, следва да е допуснато от съда нарушаване на процесуални права на страната. Такова нарушение не е допуснато при постановяване на процесния съдебен акт. Липсват и доказателства за наличието на материалноправните предпоставки на чл. 239, т. 4 АПК. За да съществува противоречие по смисъла на цитираната разпоредба е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове, а в случая не се сочи друго съдебно решение. Хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК изисква решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По настоящето дело няма представено решение на Европейския съд за правата на човека, от което се установява права на молителя, нарушени от държавата и защитени от Конвенцията за основните и права и свободи на гражданите. Предвид изложените по-горе съображения по отношение на всички хипотези, по чл. 239 АПК, не са изложени твърдения и фактически основания за наличието им, както и не се установяват такива в материалните по делото, поради което същите не са налице. Водим от горното, настоящата инстанция приема, че искането за отмяна на влязло в сила съдебно определение е неоснователно и следва да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,