Решение № 3768 от 28.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9894/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. В. Зафирова срещу решение 1097 от 14.06.2023 г. по адм. дело 499/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-413- 0120469 от 14.12.2022 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект кафе-бар Но Сенс, находящ се в гр. Пловдив, ул. Евлоги Георгиев" 5, стопанисван от Но Сенс ООД гр. Пловдив и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу извода на съда за неправилно приложение на оперативната самостоятелност от издателя на акта при определяне на срока на мярката от 14 дни. Намира, че изложените в заповедта мотиви по отношение на срока на мярката обосновават правилното му определяне и съответстват на залегналите в чл. 22 ЗАНН цели, за които мярката се налага, като не се установява нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Поддържа становище, че в заповедта са изложени конкретни факти от дейността на дружеството и относно стопанисвания от него обект - местоположение, характера на търговска дейност, работно време, наличие на касова разлика между наличните парични средства в касата и тези, отчетени във фискалното устройство, както и че неотчитането на приходи от продажби препятства контролната дейност на приходната администрация и не позволява да се установи фактически реализирания оборот от проверявания търговец, последица от което е неправилното определяне на дължимите данъци. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и разноски, като в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Ответникът Но Сенс ООД - гр. Пловдив, в писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение за двете производства. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АС- Пловдив е била ЗНПАМ ФК-413- 0120469 от 14.12.2022 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект кафе-бар Но Сенс, находящ се в гр. Пловдив, ул. Евлоги Георгиев" 5, стопанисван от Но Сенс ООД гр. Пловдив и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена във връзка с извършена на 09.12.2022 г. проверка на гореописания търговски обект, при която от служител на НАП е извършена в 2:00 часа контролна покупка на една бира, на обща стойност 4,00 лева, заплатени в брой и за която продажба не е издадена фискална касова бележка при извършеното плащане, нито касова бележка от кочан. Изведен е дневен финансов отчет от ФУ, от който е установено, че липсва маркиране на фискална бележка за извършената продажба. Извършеното нарушение според административния орган се доказва и от установената положителна касова разлика в размер на 210, 00 лв. За установените факти е съставен протокол за извършена проверка (ПИП) cep АА 0120469 от 09.12.2022 г. За да отмени наложената на дружеството ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че с тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, не става ясно как точно конкретното нарушение допринася за налагане на ПАМ с продължителност на действие от 14 дни. В решението е направен извод, че съображенията на административния орган, свързани с организацията на дейността на търговеца не са конкретни. В допълнение съдът посочил, че било съставено наказателно постановление /НП/ на дружеството и на същото е наложена имуществената санкция в размер на 1000,00 лв., с оглед на което ЗНПАМ е издадена при несъобразяване с Решение на СЕС по дело С-97/21. Взето е становище, че наложената пет дни след извършване на деянието административна принуда няма да има за резултат постигането на установените в закона цели, обосноваващи налагане на ограничението и ще засегне в твърде сериозна степен правната сфера на търговеца. По тези мотиви процесната ЗНПАМ била отменена. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Решението на касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт по силата на чл. 221, ал.2, изр. 2 АПК. По делото липсва спор относно наличието на основанието за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС, а именно установено по категоричен начин извършено от търговеца нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на продажба чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан при извършената на съответната дата и час контролна покупка от органите по приходите в стопанисвания Но Сенс ООД гр. Пловдив търговски обект, за което не е издаден съответен документ за извършената продажба. В случая спорен е въпросът дали определеният от административния орган срок на процесната ПАМ от 14 дни е обоснован с оглед спецификите на констатираното нарушение и дали с него се постигат целите по чл. 22 ЗАНН, както и дали с налагането на мярката е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК. Безспорно в условията на обвързана компетентност и при наличието на тази фактическа установеност приходният орган е длъжен да наложи ПАМ, но е задължен и да изложи конкретни мотиви относно това кое налага срок на мярката за 14 дни, като се има предвид, че законодателят е определил максимален срок от 30 дни. Това задължение произтича както от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед, така и от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Спорът е за законосъобразността на определената от органа по приходите продължителност на мярката. Настоящата касационна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за детайлно описание на извършеното нарушение и доказателствата, от които то се установява, посочени са нарушените разпоредби, както и законовите текстове, послужили като основание за издаване на заповедта. В тази връзка продължителността на мярката в рамките на установения от закона максимален срок до 30 дни следва да е мотивирана с конкретни обстоятелства, свързани с тежестта на нарушението и дейността на задълженото лице. Законосъобразно съдът е приел, че в конкретния случай при определяне на 14-дневния срок за запечатване на търговския обект не са посочени конкретни данни свързани с организацията на дейността на търговеца - вид, начин на организиране на отчетността на същия при наличието на 2 бр. регистрирани ЕКАФП. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че продължителността на мярката е мотивирана с установени други утежняващи обстоятелства и по-конкретно с разлика между отчетената и фактическата касова наличност, съставляваща нарушение на чл. 33 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Изложените от органа по приходите мотиви се отнасят единствено за вида и характера на извършваната в обекта дейност, местоположение и големина обекта, интензивният човекопоток, както и работно време, продавани артикули и цени, които били предпоставка за реализиране на големи обороти и предходни нарушения през периода 2016 г., за които са издадени наказателни постановления. По-голямата част от изложените мотиви са свързани с целите на упражнената административна принуда - предотвратяването и преустановяването на административни нарушения от същия вид, както и коригиране поведението на търговеца и налагането на финансова дисциплина, което принципно се постига с налагането на самата ПАМ. В случая не е ясно как използваните като критерии за индивидуализиране на срока на ограничението се свързват с констатацията, че с поведението си проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика и как тези критерии обосноват 14-дневния срок на продължителност на наложената ПАМ. Допуснатото нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Изводите на съда за несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването й с принципа на пропорционалност се подкрепят от приетото от СЕС в Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 (т. 47, т. 51 и т. 56). Представеното и прието по делото Наказателно постановление 701726-F690138 от 04.05.2023 г., издадено от началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП, с което в тежест на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за същото нарушение, съответства на диспозитива на цитираното решение на СЕС. Следователно, като е отменил процесната ЗНПАМ, АС Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация се присъждат разноски в размер на 1 200 лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Не е основателно направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар с оглед на размера му и правната и фактическа сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,