Решение № 546 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7377/2020 г.

Решение № 546 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7377/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", чрез процесуалния й представител ст. юрисконсулт Шулева, срещу Решение № 313 от 26.02.2020 г., постановено по адм. дело № 96/2020 г. по описа на Административен съд Варна с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният срещу агенцията иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, "Милки Груп Био" ЕАД, чрез пълномощника си адвокат Желязкова в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Варна е уважил предявения от "Милки Груп Био" ЕАД против Агенция "Митници", гр. София, иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди за сума в размер на 720 лева, заплатено адвокатско възнаграждение в съдебни производства по обжалването на наказателно постановление, издадено от заместник директор на Териториална дирекция Северна морска в Агенция "Митници", приключили с отмяната му, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 10.12.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и е осъдил ответника да заплати сторените от ищеца разноски в исковото производство в размер на 385 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 404/2018/2019 г. на Заместник-директор на Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници", с което "Милки Груп Био" ЕАД е наложено административно наказание имуществена санкция. За осъществената в производството пред Районен съд Варна и Административен съд Варна адвокатска защита е заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер от 720 лева, съгласно представени по делото договори за правна защита и съдействие, фактури и извлечение от банкова сметка. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по сключени договори за правна помощ, за осъществена в съдебни производства правна защита по обжалване на наказателно постановление, с което на ищеца е наложена имуществена санкция. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание имуществена санкция, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. В настоящия случай е доказано от ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, приключило с отмяна на акта. В производствата, развили се пред Районен съд Варна и Административен съд Варна е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. В случая е доказано реалното заплащане на договорената сума, подлежаща на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните в производството по чл. 203, ал. 1 АПК вреди, изразяващи се в направени разходи в производството по обжалване на незаконосъобразния акт на администрацията са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от този акт. Изрично в този смисъл е Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор и с оглед приложението на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от специалния закон - ЗОДОВ - претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна и не следва да бъде уважена. Съобразно изхода на спора искането на ответникът по касация за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, установено с представения по делото договор за правна защита и съдействие от 07.12.2020 г. и списък на разноските по чл. 80 от ГПК е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение