Решение № 5613 от 9.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 141/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), чрез нейния председател срещу Решение 6443 от 30.10.2023 г. по адм. дело 8231 от 2023 г. по описа на Административен съд - София град, Трето отделение, 83 състав, с което съдът отменя по жалбата на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД, Решение Ж-607 от 12.07.2023 г. на КЕВР, с което са им дадени задължителни указания в седмодневен срок от получаване на решението да удовлетворят искането на К. Найденов от гр. Бургас за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект 1, с ИТН [номер], находящ се в гр. Бургас, [жк], [адрес] и в седмодневен срок след изпълнение на дадените указания да уведомят Комисията за енергийно и водно регулиране за предприетите действия. Със същото решение е върната преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне по жалба вх. Е-11 ИН-00-376 от 12.05.2023 г., подадена от К. Найденов от гр. Бургас. Комисията е осъдена да заплати на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и на Електроразпределение Юг ЕАД сума от по 200 лв. за сторените разноски по делото. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения, че неправилно в мотивите си съдът е приел, че оспореното решение е постановено извън материалната компетентност на регулаторния орган, както и че КЕВР не е съобразила обстоятелството, че жалбоподателят е подал заявление до Електроразпределение Юг ЕАД, който не е краен снабдител или търговец на електрическа енергия, а оператор на разпределителната мрежа, по смисъла на пap. 1 т. 346 буква а от ДР на ЗЕ и тъй като не продава енергия не може да определя вида на потребяваната електрическа енергия. Сочи се също за неправилно прието, че искането на клиента е за промяна на статута от небитов на битов клиент, като дружеството не може да определи какъв е клиента - битов или небитов. В допълнение е посочено, че не се подкрепят твърденията на АССГ относно, че в административното производство не са събрани доказателства за предназначението на процесния обект, в нарушение на разпоредбите на ЗЕ и ЗКИР, което прави решението на ответника, че обектът е битов потребител, незаконосъобразно. Посочено е също, че АССГ не е взел предвид Констативен протокол 023878 от Община Бургас (КП), с който се установява, че от 18.06.2020 г. обектът се ползва за жилищни нужди. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на съдебно решение и постановяване на ново такова, с което да бъде потвърденото решението на КЕВР. Претендира се присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяната на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД оспорват касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Претендират се всички сторени разноски в производството пред касационната инстанция. Ответникът - К. Найденов, в представен писмен отговор приема жалбата за основателна и моли същата да бъде уважена. В съдебно заседание, чрез адв. Митев поддържа подадената от КЕВР касационна жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното съдебно решение да остане в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, съдът приел, че заинтересованото лице К. Найденов на 06.12.2019г чрез покупко-продажба, изповядана във формата на нотариален акт е закупило самостоятелен обект от 20,80кв.м. с предназначение за търговска дейност в сграда със смесено предназначение в гр. Бургас, [жк], [адрес]. На 26.05.2020 г. е подал до ЕВН България Електроснабдяване ЕАД Заявление за услуга - смяна на клиент за обект на регулиран пазар - заявлението е за закупения от него обект с ИТН [номер], ведно с Декларация за достъп до електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД и Декларация за започване на продажба на електрическа енергия за обект с ИТН [номер], съгласно който достъпът е необходим за постоянно захранване и консумираната електрическа енергия е за стопански нужди. На 21.01.2022 г. К. Найденов депозира пред Електроразпределение Юг ЕАД Заявление за услуга, с което иска промяна на цена от стопанска на битова за обекта с ИТН [номер]. От дружеството му е изпратен отговор на електронен адрес, че искането му не може да бъде удовлетворено, тъй като обектът е с предназначение за търговска дейност и е необходимо същото да бъде променено на жилище по реда на ЗУТ. Този отговор е обжалван от Найденов пред КЕВР като посочва, че е подал заявление до Електроразпределение Юг ЕАД за промяна на цената на заплащаната от него електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД в качеството му на краен снабдител с ел. енергия, но получил отказ от Електроразпределение Юг ЕАД и моли на последното дружество да бъдат дадени задължителни указания по прилагането на Закона. Прилага изготвен Констативен протокол за извършена проверката по повод подадена от него декларация по чл.14 от ЗМДТ, с който е установено, че обектът се използва за жилищни нужди. Пред КЕВР са постъпили становища по жалбата и от двете дружества, ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД, като последното е отговорило, че е предоставило информация на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и отговорът бил, че не е налице промяна в предназначението на самостоятелния обект и поради това не са налице предпоставките ел. енергия до обекта да се заплаща по цени за битови абонати. Прието било от Комисията, че двете дружества са длъжни да извършат исканата промяна, тъй като разграничението между небитови и битови абонати е на плоскостта на нуждите, за които конкретният обект се използва. Съдът направил заключение, че в административното производство не са събрани доказателства за предназначението на процесния обект, в нарушение на разпоредбите на ЗУТ, ЗЕ и ЗКИР, което прави решението на КЕВР, че обектът е за битов потребител, незаконосъобразно. Липсата на промяна на предназначението на недвижимия имот по реда на ЗУТ е изтълкувана от съда като липса на доказателства каква е нуждата, за която се ползва имота. От правна страна съдът е преценил, че КЕВР не е съобразила обстоятелството, че Найденов е подал заявление до Електроразпределение Юг ЕАД, който не е краен снабдител или търговец на електрическа енергия, а оператор на разпределителната мрежа, по смисъла на пap. 1 т. 346 буква а от ДР на ЗЕ и тъй като не продава енергия не може да определя вида на потребяваната електрическа енергия. Решението е неправилно. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав намира, че решението не е съобразено с материалния закон и преобладаващата съдебна практика. Видно от събраните доказателства Найденов е подал на 21.01.2022 г. заявление за услуга до Електроразпределение Юг ЕАД за промяна на клиентските данни по партидата на обекта на негово име и е декларирал, че ще ползва електрическата енергия единствено за битови нужди, съответно е отправил искане да я заплаща по цена за битов потребител. Ако това заявление не е било подадено пред надлежното лице, то същото е следвало да го препрати на компетентния административен орган /в настоящия случай обслужващо дружество, което е компетентно да удовлетвори искането/. Отделно от това, КЕВР правилно е приложила съответните материални норми. Съгласно т. 2а на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, битовият клиент се определя като клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди. Съгласно т. 33а на параграф 1 от ДР на ЗЕ, небитовият клиент е определен като клиент, който купува енергия за небитови нужди. Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на дефинитивните норми на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, а именно: чл. 2, т. 10, съгласно която битов клиент означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, съгласно чл. 2, т. 11 - небитов клиент означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди и включва производители и клиенти на едро. Анализът на двете разпоредби ясно показва, че разграничението между двата вида потребители е на плоскостта на нуждите, за задоволяването на които се купува и ползва енергията, а не на плоскостта на характера, вида и предназначението на обекта, като жилищен или стопански. По административната преписка е бил налице Констативен протокол 023878 от Община Бургас, с който се установява, че от 18.06.2020 г. обектът се ползва за жилищни нужди. Това представлява официален свидетелстващ документ, чиято доказателствена сила не е опровергана нито в административния, нито в първоинстанционния съдебен процес, поради което правилно КЕВР се е съобразила с направените в него констатации. Видно е, че лицето е доказало, че купуването на електроенергия е за собствени битови нужди и съдът е бил длъжен да обсъди представените пред него доказателства за това. Предвид изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение противоречи на приложимите материалноправни разпоредби на закона и следва да бъде отменено, като вместо това се потвърди решението на КЕВР като законосъобразно. С оглед изхода на спора и своевременно направените в двете инстанции искания за присъждане на разноски, на КЕВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. общо. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение