Решение № 6784 от 18.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2380/2013 г.

Решение № 6784 от 18.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2380/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Найден Недялков Даскалов, чрез адв. Емилия Тончева, против решение № 37 от 2.01.2013 г. постановено по адм. дело № 11349/2011 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 33-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на Найден Недялков Даскалов против отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., обективиран в уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, изх. № 02-160-6500/7644 от 2.10.2011 г., на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. От касационната жалба могат да се извлекат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК, въпреки че се преповтаря голяма част от решението на първоинстанционния съд. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Претендира се присъждането на всички съдебни и деловодни разноски, свързани с касационното производство, включително и адвокатски хонорар. Ответникът - изпълнителният директор Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" не представя становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, като излага съображения за това. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 37 от 2.01.2013 г. постановено по адм. дело № 11349/2011 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 33-ти състав, е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Найден Недялков Даскалов против отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., обективиран в уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, изх. № 02-160-6500/7644 от 2.10.2011 г., на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция и е ОСЪДЕН жалбоподателя да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. При издаването му е спазена установената от закона форма, не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Посочил е, че в уведомителното писмо изрично са посочени правните и фактическите основания за постановения отказ, като същото е издадено след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Приел е за неоснователни доводите за немотивираност на административния акт, с оглед установената практика в административното производство мотивите към административния акт да бъдат излагани в съпътстващите документи, съставени в това производство и предхождащи издаването на административния акт, каквито в случая се явяват таблицата, която е неразделна част от уведомителното писмо и легендата към нея. Приел е, че оспореният акт е и материално законосъобразен. Жалбоподателят е подал Общо заявление за подпомагане за 2010 г., с което е заявил за подпомагане по СЕПП - 34 бр. парцела с обща площ от 248.2 ха, по СНДП - 34 бр. парцела с обща площ от 248.2 ха и по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони /НР2/ - 29 парцела с обща площ от 228.88 ха. При извършени административни проверки от страна на ДФ "Земеделие" по СЕПП и СНДП било установено наддекларирани площи и по двете мерки в размер на 29.94 ха, което представлявало 13,72 % спрямо допустимата за подпомагане площ; по НР2 било установено наддекларирани площи в размер на 27.24 ха, което представлявало 13,51 % спрямо допустимата за подпомагане площ. Този извод се потвърждавал от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че наддекларираните площи са недопустими за подпомагане. С оспорваното уведомително писмо правилно бил приложен материалният закон, като на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП във вр. чл. 58 § 1 от Регламент № 1122/2009 г. било отказано финансово подпомагане в двойния размер на наддекларираните площи. При напълно изяснената фактическа обстановка съдът е приел, че административният орган правилно е отказал да оторизира и изплати в пълен размер претендираните суми за финансово подпомагане по СЕПП, СНДП и НР2. Обжалваното решение е правилно. Правилни са изводите на административния съд, че атакуваният акт съдържа фактически и правни основания. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, описаните в таблиците имоти, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния жалбоподател, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Относимите за случая са колони 5 в таблиците на стр. 2 по СЕПП, на стр. 3 и 4 по СНДП и на стр. 5 и 6 по НР2. В тях са посочени по две правни основания: 1. по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП; 2. по СНДП - чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г.; 3. по НР2 - чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. и чл. 1, ал. 2 от същата наредба. Видно е обаче от колони 4 и 6 от таблицата на стр. 8 от уведомителното писмо, че декларираните парцели съответстват на изискването за минимална площ, определена по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП. Затова е ясно, че е отказано финансово подпомагане поради наддеклариране - по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва; по СНДП - чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП; и по НР2 - чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. - кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Затова са неоснователни възраженията на касатора в тази насока. Удовлетворяването на заявлението за финансово подпомагане предполага изпълнение от страна на жалбоподателя изискванията на ЗПЗП, респ. отсъствие на условията по чл. 43, ал. 3 от този закон за намаляване размера или отказ на плащанията. В случая по заявлението за подпомагане по СЕПП, СНДП и НР2 се установява наличие на обстоятелствата по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, на основание чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП по СНДП изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин е кандидатът е заявил повече площи в сравнение с установените по чл. 47, ал. 1 от ЗПЗП, а на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. по НР2 изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Наличието на тези основания за отказване финансово подпомагане на касатора е категорично установено за площ от 29.94 ха по СЕПП, 29.94 ха по СНДП и 27.24 по НР2 въз основа на извършени административни проверки. Изводите от административните проверки се подкрепят и от заключението по приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническата експертиза. При установена недопустима за подпомагане площ и по двете схеми намира приложение разпоредбата на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. Същата разписва ако декларираната за целите на каквато и да е била схема за помощи свързана с площи, превишава площта определена в съответствие с чл. 57 от регламента, помощта се изчислява на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика, ако тази разлика е повече от 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от определената площ. В съответствие с тази разпоредба с оспорваното уведомително писмо правилно е определен размера на санкционираната площ съобразно удвоения размер на наддекларираната площ, а именно: по СНДП и СЕПП 2 х 29.94=59.88 ха, а по НР2 2 х 27.24=54.48 ха. В съответствие с допустимата площ са оторизираните суми по схемите, а за остатъка по заявлението на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане. Неоснователно е оплакването за допуснато процесуално нарушение поради неизвършени проверки на място. Последните са един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане. Но същите не са единствени и задължителни. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Такава задължителност не следва и от приложимата разпоредба на чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. Настоящият състав счита, че административния съд е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е приел за законосъобразен оспорения административен акт По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение