Решение № 13157 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3319/2009 г.

Решение № 13157 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3319/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от Столична община, подадена чрез процесуалния си представител адв. Добрева, срещу решение от 11.12.2008 г. постановено по адм. д. № 4526/2008 г. на Административен съд - София-град. В касационната жалба се поддържат подробни доводи за неправилност на оспореното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържат се доводи, че ищцата не е доказала бездействие на общината, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Според касатора правно-регламентирано задължение на Столична община не е в разпоредбата на чл. 35, т. 4 нито пък, не в чл. 70 от ЗВМД, а в разпоредбата на чл. 138, ал. 1, т. 5 от ППЗВМД са предвидени задължения за общината. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска. Решението, но в отхвърлителната му част, се оспорва и от Огняна Бисерова Маджарова от София. Твърди, че размерът на присъденото обезщетение от 2 000 лева е несправедлив. Желае отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго по същество, с което искът й бъде изцяло уважен. Страните взаимно си оспорват касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура застъпва становище за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбите намира, че са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни. Производството е било образувано по реда на чл. 203 АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ - иск за вреди причинени от бездействие на административни органи при Столична община, във връзка с вменено задължение на общината по чл. 138, ал. 1, т. 5 от ППЗВМД, да обезпечава залавянето на безстопанствени животни. С обжалваното решение съдът е осъдил първия касатор да заплати на втория такъв сумата 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2008 г., представляваща неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия от страна на длъжностни лица в общината, изразяващи се в неизпълнение на задължения по § 5 от ПЗР на Закона за защита на животните, както и сумата от 161,90 лева имуществени вреди. Прието е за доказано, че получените рани по лява подбедрица- 2 пунктиформени рани с хематом, без данни за инфекция, а на коляното от латерално 2 повърхностни ранички на ответницата по касационната жалба са вследствие на нахапване от две бездомни кучета, което е наложило ползването на медицинска помощ. Установено е, че за станалото жалбоподателката не е допринесла, не е станало по нейна воля. При установената причинно-следствена връзка между проявеното бездействие от страна на община, изразяващо се в неосъществяване на контрол върху безстопанствените кучета, въпреки наличието на законно изискване за целта и настъпилите вреди, съдът присъдил на жалбоподателката за претърпените неимуществени вреди сумата 2000 лв. Решението е правилно. Същото съответства на приложимия закон и представените по делото доказателства. Безспорно е установено по делото, че от проявеното бездействие от страна на Столична община, изразяващо се в неосъществен контрол върху безстопанствените кучета, въпреки наличието на законово изискване за това - § 5 от ПЗР на ЗЗЖ, във връзка с чл. 41, ал. 1 с. з. на ответницата по касационната жалба Маджарова са причинени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания вследствие на ухапвания от бездомни кучета. Освен това ищцата е преживяла и страх, който също е пряка и непосредствена последица от проявеното бездействие от страна на касатора. Съдът е обсъдил подробно наличието на проявеното бездействие от страна на длъжностни лица на общината и е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция. Законът за защита на животните, изрично предвижда в чл. 47, ал. 3 - кучета са под надзора и грижите на общините, като последните са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хората. Съгласно чл. 41 от същия закон безстопанствените кучета се настаняват в приюти, като задължение на общините е да стопанисват същите и да осигуряват настаняването в тях на безстопанствените кучета. По делото включително и с разпит на свидетел е установено, че ответницата е била нападната безпричинно от две безстопанствени кучета. Неоснователни са доводите, че не е доказано по безспорен начин увреждането. Видно от представеното съдебномедицинско удостоверение при прегледа е констатирано, че уврежданията могат да бъдат получени от ухапване от куче, което подкрепя показанията на разпитаната свидетелка. Отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ е обективна, което означава, че не е необходимо ищецът да доказва вината на длъжностните лица. Обективния характер на тази отговорност означава, че в случая общината отговаря за вреди причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица по контрола над бездомните кучета. В случая ищцата е установила наличието на причинна връзка между причинената вреда и бездействията на длъжностни лица от общината, поради което и правилно съдът е приел, че тя следва да бъде обезщетена за неимуществените вреди по справедливост. Присъденото от съда обезщетение от 2 000 лева за неимуществени вреди е определено, като съдът е изходил както от обективните факти свързани с нанесените травматични увреждания; отчетени са страхът, болката и страданието; възрастта на пострадалата и прогностичността от пълното й възстановяване - поради което законосъобразен е изводът на решаващия съд и в тази насока. Обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение