Решение № 7844 от 12.9.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на И. Минков с адрес в Троян, [улица], подадена чрез пълномощник адв. С. Радославов, против Решение 106 от 09.08.2021 г., постановено по адм. дело 30 по описа на Административния съд Габрово за 2021 година. С обжалваното решение е отхвърлен иска на Минков срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Ловеч (ОД на МВР Ловеч) с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждането на Областната дирекция да му заплати обезщетение в размер на 5 000, 00 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, резултат от причинени му телесни повреди от служители на ОД на МВР Ловеч по време на престоя му в Районно управление гр. Троян (РУП Троян) въз основа на Заповед за задържане за срок от 24 часа 305 от 16.07.2013 г., издадена от младши полицейски инспектор при РУП Троян, както и мораторна лихва в размер на 2 530, 54 лв. за периода от 17.07.2013 г. до 10.07.2018 г. и мораторна лихва от 10.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, като навежда всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд е постановил обжалвания резултат, установявайки частично вярна, но непълна фактическа обстановка и необсъждайки доводи и възражения на ищцовата страна. Счита, че формираните от Административния съд Габрово въз основа на тази фактическа обстановка правни изводи са неправилни. Изразява становище, че съдът е допуснал пропуски и неточности, и е интерпретирал фактическата обстановка по начин, който му позволява да подведе и определени доказателства към нея, за да достигне до правни изводи, ползващи ответника по делото. Приема, че по делото е налице както погрешна преценка на доказателства, така и липса на преценка на относими такива. Твърди, че административният съд неправилно е кредитирал заключението на вещото лице М. Газемба, на което се противопоставя, като доказателство по делото, допуснатата тройна съдебно-медицинска експертиза. Счита, че заключението от последната е обсъдена формално от първоинстанционния съд, а тя дава необходимите отговори за постановяване на съдебен акт, противоположен по смисъл на атакуваното решение. Посочва, че съдът е обсъдил едностранчиво показанията на д-р Р. Лалев и неправилно не е кредитирал, като достоверни и подкрепящи част от установената фактология, показанията на майката на ищеца Р. Ненова. Излага доводи, че в обжалваното решение е обсъдено накратко наличието на досъдебно производство по случая, като е неглижирано значението за настоящото дело на съдържащите се в това производство доказателства. По изложените съображения иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на съдебен акт, с който исковата му претенция да бъде уважена. Претендира сторените в първоинстанционното и касационното производство разноски, вкл. за адвокатски хонорар. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С молба по делото от 11.03.2022 г. пълномощникът на ищеца прави възражение за прекомерност на адвокатското/юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна, ако такова е претендирано. Ответникът по касационната жалба ОД на МВР Ловеч в съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител гл. юрк Р. Радков, който оспорва касационната жалба, а по същество иска потвърждаване на обжалваното решение. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, преценява касационната жалба, като редовна и допустима, тъй като съдържа законоустановените реквизити, подадена е от надлежна страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за касатора. По съществото на касационната жалба се приема следното: Административният съд Габрово е сезиран от И. Минков с искова молба, с която са предявени два иска, както следва - иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на ОД на МВР Ловеч да му заплати обезщетение в размер на 5 000, 00 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, резултат от причинени му телесни повреди от служители на ОД на МВР - Ловеч по време на престоя му в РУП Троян въз основа на Заповед за задържане за срок от 24 часа 305 от 16.07.2013 г., издадена от младши полицейски инспектор при РУП Троян П. Баръмов, както и иск за мораторна лихва в размер на 2 530, 54 лв. за периода 17.07.2013 (датата на твърдяното увреждане) 10.07.2018 г. (датата на подаване на исковата молба), претендира се и законната лихва за периода от 10.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че ищецът е бил задържан в помещение за временно задържане на РУП Троян на 16.07.2013 г. със Заповед за задържане на лице 305/16.07.2013 г., издадена от младши полицейски инспектор при РУП Троян П. Баръмов л. 98 от адм. дело 232/2018 г. по описа на Административния съд Ловеч. Установил е на база посоченото в заповедта и копието на Книга за задържани лица (л. 250-252, пак там), че лицето е задържано в 10:00 ч. на 16.07.2013 г. и е освободено в 09:30 ч. на 17.07.2013 г. Приел е, като се позовал на Медицинска справка за освидетелстване на задържано лице от 16.07.2013 г. (л. 258, пак там), че след задържането, в 12:20 ч. на 16.07.2013 г. Минков бил освидетелстван от д-р В. Вачков при Филиал за спешна медицинска помощ (ФСМП) Троян, при което освидетелстване било установено, че ищецът не прави оплаквания и е клинично здрав. Кредитирал посоченото в Медицинска справка за освидетелстване на задържано лице от 17.07.2013 г., че при освобождаването на ищеца от РУП Троян той нямал белези и оплаквания (л. 74 от адм. дело 30/2021 г. по описа на Административния съд Габрово). Съдът е установил, че на 17.07.2013 г. в 14:51 ч. е издаден Амбулаторен лист от д-р П. Маринов хирург, в който е посочено, че след посещение за консултация, е извършен амбулаторен първичен преглед на ищеца, като по разказ на последния на 16.07.2013 г. му бил нанесен побой от познато лице ударен е с дървена дръжка от стол по гърба. Като основна диагноза е посочено множество повърхностни травми на гръдния кош, а в обективно състояние са описани охлузвания по гърба, дясна гърда, ляво коляно и ляв глезен. Издадено е и Медицинско свидетелство за пред съда л. 17 и л. 18 от адм. дело 232/2018 г. по описа на Административния съд Ловеч. Установено е, че по искане на майката на ищеца той е бил прегледан на 19.07.2013 г. от д-р М. Газемба началник отделение по Съдебна медицина при МБАЛ Ловеч, в резултат на който преглед е издадено Съдебно-медицинско свидетелство 78/2013 г. Съгласно посоченото в него, по данни на прегледания и майката, на 16.07.2013 г. следобед Минков бил бит с пръчка и палка и бил вързан за радиатор от познато лице. Оплакал се е от болки в областта на травмите. В свидетелството са описани установени от лекаря травми и в заключение е посочено, че на ищеца са причинени разкъсно-контузни рани в областта на гръдния кош отпред и отзад, и масивни кръвонасядания в областта на гърба, които от своя страна са причинили временно и неопасно разстройство на здравето. Според Епикриза (л. 20 от адм. дело 232/2018 г. по описа на Административния съд Ловеч), издадена от Държавна психиатрична болница Ловеч, Минков е бил хоспитализиран на 17.07.2013 г. и е бил изписан на 29.07.2013 г. Съдът взел предвид посоченото в нея, че: ищецът е в състояние на тежка психомоторна възбуда, като е поискано съдействие от МВР Троян; от няколко дни станал напрегнат и възбуден, обикалял безцелно града; при опит да бъде задържан скочил от терасата на блока; образувано било досъдебно производство в РУП Троян, тъй като в средата на месец юни Минков откраднал чанта в автобус, която после върнал на собственичката й. Административният съд Габрово е приел за установено, че след подадена от майката на ищеца жалба до Районна прокуратура Троян на 19.07.2013 г. (л. 73-75 от адм. дело 232/2018 по описа на Административния съд Ловеч), на 02.06.2016 г. било образувано досъдебно производство (следствено дело) 43/2016 г. по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура Ловеч срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Наказателния кодекс (НК), което било спряно с Постановление от 03.02.2017 г. на прокурор в Районна прокуратура Ловеч и делото било изпратено на РУ при МВР Ловеч за продължаване издирването на извършителя (л. 10-12, пак там). По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р. Ненова (майка на ищеца), Д. Дамянов и П. Баръмов (полицейските служители, осъществили задържането на ищеца), д-р П. Маринов (извършил прегледа на ищеца на 17.07.2013 г.) и д-р Р. Лалев (освидетелствал ищеца при освобождаването му на 17.07.2013 г.) По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза (л. 264-265 от адм. дело 232/2018 г. по описа на Административния съд Ловеч), извършена от д-р М. Газемба, чието заключение е оспорено от ищеца в съдебно заседание по адм. дело 232/2018 г. по описа на Административния съд Ловеч, проведено на 21.07.2022 г. (протокол от л. 273 до л. 279 от същото дело). Допусната е също комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза (от л. 300 до л. 319 от адм. дело 232/2018 г. по описа на Административния съд Ловеч), извършена от д-р В. Ангелова специалист по психиатрия и М. Димитрова психолог в Държавна психиатрична болница Ловеч, чието заключение е частично оспорено от ищеца по отношение на отговора на последната задача (протокол от съдебно заседание по адм. дело 30/2021 г. по описа на Административния съд Габрово, проведено на 07.04.2021 г. л. 21-24 от същото дело). По делото, по искане на ищеца, е допусната тройна комплексна съдебно-медицинска експертиза (л. 35-47 от адм. дело 30/2021 г. по описа на Административния съд Габрово), извършена от д-р Я. Колев началник-отделение по Съдебна медицина при МБАЛ Д-р Т. Венкова АД гр. Габрово, д-р Н. Влаев началник-отделение по нервни болести при МБАЛ Д-р Т. Венкова АД гр. Габрово и д-р Н. Въгленов специалист ортопед-трвматолог в гр. Габрово. Заключението й е прието от ищеца, но оспорено от ответника в частта й по отговора на въпрос 2 и 3 относно давността на причинените увреждания (протокол от съдебно заседание по адм. дело 30/2021 г. по описа на Административния съд Габрово, проведено на 19.05.2021 г. л. 52-55 от същото дело). При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че предявеният от Минков иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е допустим, а по същество е неоснователен. Посочил е, че в конкретния случай се касае за административна дейност, предвид че вредите се претендират от действия на полицейски органи по повод на задържането на ищеца на основание чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Преценил е, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест да установи наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Приел е, че по делото не се установяват незаконосъобразни действия на служители на ответната страна, относими към изложените в исковата молба основания за вредите нанесен побой на ищеца по време на задържането му в РУП Троян, представляващи незаконосъобразни фактически действия по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК. Аргументирал се е, че липсват данни за извършени незаконосъобразни действия, изразяващи се в нанасяне на побой или отделни удари, които да са причинили установените в приетите по делото, като доказателства, медицински документи за наранявания на ищеца. Посочил е, че по делото не са събрани преки доказателства за нанасяне на побой или удари на Минков, въпреки свидетелстващите медицински документи, удостоверяващи подобни наранявания у ищеца към 17.07.2013 г. Амбулаторен лист и Медицинско свидетелство, издадени от д-р П. Маринов (л. 17 и л. 18 от адм. дело 232/2018 г. по описа на Административния съд Ловеч). Преценил е, че липсва и верига от косвени доказателства, водещи до обоснован и сигурен извод, че установените травматични увреждания на ищеца са причинени по време на задържането му в РУП Троян за периода от 10:00 ч. на 16.07.2013 г. до 09:30 ч. на 17.07.2013 г., както и да са причинени от служители на ОД на МВР Ловеч. Посочил е също така, че липсват обяснения, дадени от ищеца като пострадало лице, а са налични само данни за негови твърдения, опосредени чрез показанията на неговата майка. Тези показания първоинстанционният съд преценил да не кредитира с мотив за заинтересоваността на родителя от изхода на спора. Формирал е извод, съобразявайки здравословното и интелектуално състояние на ищеца, че производството пред него е инициирано, не по волята на ищеца, а по-скоро по волята на майката на ищеца. Кредитирал е с доверие заключението на д-р М. Газемба, като се мотивирал, че същото е компетентно и обективно изготвено, като е дадено под страх от наказателна отговорност. Допълнил, че д-р Газемба е извършила и личен преглед на ищеца на 19.07.2013 г. Приел е, че заключението на д-р Газемба, че установените травми на ищеца са нанесени в рамките на 20-30 часа (погрешно посочени като 24-30 часа протокол от съдебно заседание по адм. дело 232/2018 г. по описа на Административния съд Ловеч, проведено на 21.07.2020 г. л. 273-279 от същото дело) преди прегледа му на 19.07.2013 г., извършен от нея, не се опровергава от заключението на тройната комплексна съдебно-медицинска експертиза, според която уврежданията на ищеца са с давност не по-голяма от 24 часа от момента на фотоснимките и първия преглед и не по-малка от 1-2 часа от фотоснимките. Относно представените по делото снимки е посочил, че същите са приобщени към производството пред него, доколкото са били налични по сл. дело 43/2016 г. по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура Ловеч, което първоначално разглеждалият делото съд (Административният съд Ловеч) е изискал и приложил. Приел е, че тези снимки не са събрани по реда, посочен в чл. 204 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Подчертал е, че снимките не съдържат час на направата им. Позовал се е на свидетелските показания на майката на ищеца, дадени в съдебно заседание по адм. дело 232/2018 г. по описа на Административния съд - Ловеч, проведено на 09.06.2020 г., че снимките са направени след връщането от болницата от прегледа при д-р П. Маринов. Предвид, че амбулаторният лист, издаден от д-р Маринов, е с час 14:51 ч., съдът е формирал извод, че снимките са направени след 15:00 ч. на 17.07.2013 г. Отчел, че от освобождаването на ищеца от РУП Троян са изтекли повече от 5 часа. Приел е, че при допустима давност на травмите не по-малка от 1-2 часа от фотоснимките, съгласно тройната комплексна съдебно-медицинска експертиза, не може да се направи категоричен извод, че травмите на Минков са му нанесени по време на задържането му в РУП Троян. Допълнил, че съществуването на снимките се обективира за първи път с жалбата на майката на ищеца до Районна прокуратура Троян от 19.07.2013 г. (л. 73-75 от адм. дело 232/2018 г. по описа на Административния съд Ловеч), подадена 2 дни след освобождаването на същия. Счел, че в подкрепа на формирания от него извод, че травмите не са нанесени във времевия интервал на задържането на ищеца в РУП Троян се явяват издадената от д-р Р. Лалев Медицинска справка за освидетелстване на задържано лице (л. 74 от адм. дело 30/2021 г. по описа на Административния съд Габрово), показанията на този доктор, както и тези на полицейския служител Д. Дамянов. Кредитирал с доверие дадените от тези лица показания, както и писмените доказателства. Приел е, че същите са самостоятелно и взаимно непротиворечиви, като не се опровергават категорично от изслушаните по делото експертни заключения. Посочил, че единствените свидетелстващи медицински документи, удостоверяващи наранявания у ищеца към 17.07.2013 г. са Амбулаторен лист и Медицинско свидетелство, издадени от д-р П. Маринов. Те обаче, според съда, не се подкрепяли от останалите писмени и гласни доказателства, събрани по делото, с изключение на показанията, дадени от майката на ищеца. Направил извод, че издадените от д-р П. Маринов документи не намират опора в преобладаващата част от останалите доказателства по делото. Приел е, че те не съдържат данни за интензитета на уврежданията на ищеца, тъй като липсвало описание за размери, цвят и характер на установените травми. Мотивирал се, че тези документи не са достатъчни да обосноват извода, че ищецът е получил твърдените травми по време на задържането му в РУП Троян. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че наличието на досъдебно производство, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, предл. 3 НК не може да се тълкува в полза на Минков и не презюмира, респ. доказва която и да било от предпоставките за реализиране на отговорността на ответната страна по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Счел, че събраните в хода на досъдебното производство доказателства не могат да бъдат зачетени за нуждите на образуваното пред него производство. Обосновал се, че дори да можеха да се зачетат, то тези доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, не доказват незаконосъобразни действия на органи и длъжностни лица на ответната страна при или по повод изпълнение на административна дейност и конкретно по време на задържането на ищеца в РУП Троян, както и не доказват наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между твърдяното незаконосъобразно действие и претендираните от ищеца вреди. По изложените съображения формирал решаващия извод, че, в случая, не са налице доказателства за ангажиране отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. Отхвърлил исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Безспорно е между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът е бил задържан по силата на Заповед 305 от 16.07.2012г. издадена от длъжностно лице при РПУ-Троян, в помещение за временно задържане в РПУ-Троян за периода от 10,00 часа на 16.07.2013г. до 9,30 часа на 17.07.2013 година. Неоснователно е оплакването на касатора, че часът на освобождаването на ищеца от временното му задържане по силата на тази заповед е по-късен от възприетия от съда. Съгласно Инструкция Iз-1711 от 15.09.2009г. за оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица в структурите на МВР и реда в тях (отм.) ( наричана за краткост по-долу Инструкцията), в сила и приложима към момента на процесното задържане, и по-конкретно на чл.47, ал.2 от нея, в заповедта за задържане и в книгата за задържани лица се записва точния час на освобождаване на задържаното лице. Посочените писмени документи са с характер на официални документи и имат материална доказателствена сила за отразеното в тях. Правилно, административният съд се е съобразил с тези документи, тъй като съдържанието им не е оспорено от ищеца и не е опровергано с други представени по делото доказателства от него. Безспорно е също така между страните и се установява от медицинската справка, кредитирана от съда, че при задържането на ищеца на 16.07.2013г. той е бил клинично здрав. Безспорно е и се установява от събраните по делото медицински експертизи, че на 17.07.2013г. по тялото на ищеца са установени охлузвания и кръвонасядания, които не са от падане, а се дължат на удари с предмет ,с плоска и тясна повърхност. Спорният въпрос между страните е, дали тези охлузвания и кръвонасядания по тялото на ищеца са получени по време на задържането му в РПУ-Троян. Отговорът на този въпрос изисква определяне на давността са установените охлузвания и кръвонасядания по тялото на ищеца. Административният съд, макар и да не го е посочил категорично в решението си, е приел, че нараняванията по тялото на ищеца са с давност след освобождаването му от РПУ Троян. По този въпрос съдът е кредитирал заключението на единичната медицинска експертиза, дадена от доктор Газемба, показанията на св. Лалев и показанията на св. Дамянов. Приел е, че тройната съдебно-медицинска експертиза не опровергава заключението на д-р Газемба, а така също не е кредитирал показанията на майката на ищеца, поради заинтересоваността й от изхода на спора. Съдът не е кредитирал и медицинските документи, издадени от д-р Маринов с мотива, че те не се подкрепят от останалите доказателства по делото и не са достатъчно подробни не съдържали данни за интензитета на уврежданията на ищеца, липсвало описание на травмите. Също така е посочил, че събраните доказателства в хода на досъдебното производство не могат да се зачитат в производството пред него. Касационната инстанция преценява, че по този важен за спора въпрос, а именно, с каква давност са нараняванията по тялото на ищеца, административният съд е направил неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Неправилно съдът е кредитирал, без резерви заключението на д-р Газемба, Видно от протокола от съдебно заседание, в което е разпитана и от разпита й е, че това вещо лице не дава категоричен отговор на въпроса с каква давност са охлузванията и кръвонасяданията. Тя в заключението си посочва, че установените травми са нанесени в рамките на 24-30 часа преди прегледа на Минков ( ищеца) от съдебен медик. По време на разпита й в съдебно заседание, сочи, че травматичните изменения са с давност не повече от 30 часа преди прегледа, който тя е извършила на 19.07.2013 г., след което заявява, че установените травми са нанесени в периода на 20-30 часа преди прегледа от съдебен медик, но не можела да каже с точност, кога. По делото не е изяснено, това вещо лице какво разбира под израза съдебен медик , дали единствено и само себе си, или възприема като такива и нейните колеги ( доктор Лалев, доктор Маринов), прегледали ищеца преди нея. Заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза, събрано в производството пред Габровския административен съд, за разлика от заключението на доктор Газемба, е категорично в извода си относно давността на травматичните увреждания по тялото на ищеца. Според това заключение, дадено от трима лекари, един от които- доктор Колев е началник на отделение по Съдебна медицина при МБАЛ Д-р Т. Венкова АД, гр. Габрово, уврежданията отговарят да са причинени в периода на задържането, тъй като по вид и интензитет от първия преглед и от направените фотоснимки са с давност не по-голяма от 24 часа от първия преглед и фотоснимките и не по-малка от поне 1-2 часа от фотоснимките. От обстоятелствената част на това заключение на комплексната експертиза следва, че като първи преглед вещите лица възприемат прегледа, извършен от д-р П. Маринов на 17.07.2013г. в 14,51 часа. Двадесет и четири часа назад от прегледа от д-р Маринов означава 14,51 часа на 16.07.2013 г. по което време ищецът е бил задържан. Изразът, употребен от вещите лица и не по-малка от поне 1-2 часа от фотоснимките означава, че допускат травматичните увреждания да са и на повече часове от 1-2 часа. Вярно е посоченото от съда, че не става ясно по делото в колко часа са направени тези снимки. От обстоятелствената част на заключението на комплексната експертиза става ясно, че вещите лица възприемат като достоверна информация и заключението на техния колега относно давността на травмите, дадено в досъдебното производство, което заключение е, че давността на травмите е по-голяма от 4 часа и половина от освидетелстването на ищеца от д-р Маринов. Давността на травматичните увреждания по тялото на ищеца, определена по начина на комплексната експертиза означава, че те може да са причинени в периода между 14,51 ч. на 16.07.2013г. до 10,00 часа на 17.07.2013 година. Заключението на тройната комплексна експертиза съвпада с информацията от мотивите на Постановление за спиране на наказателно производство от 03.02.2017г. на районен прокурор при РП-Ловеч по преписка 1001/2016г. по описа на РП-Ловеч, относно извода на прокурора, че на 16 срещу 17.07.2013г. спрямо И. Минков действително е било упражнено физическо насилие от лице служител на РУМВР-Троян. Необосновано е прието от административния съд, че медицинската справка за освидетелстване на лице, приета по делото и от показанията на доктор Лалев, подписал справката и от показанията на св. Дамянов се установявало друго. На първо място от разчитането на медицинската справка, предявена на д-р Лалев в съдебно заседание, проведено на 19.05.21г. не се установява, докторът да е преглеждан гърба на ищеца. От друга страна на въпроса на прокурора Възможно ли е да има синини, които ако самият преглеждан не заостри вниманието, могат да не се забележат , свидетелят - доктор Лалев е отговорил Възможно е . Отново на въпрос на прокурора Дали пациентът е съблечен при прегледа изцяло? , свидетелят - Лалев е отговорил Напълно не съм събличал никого. При тези отговори на св. Лалев, който в качеството си на лекар е издал медицинската справка, не може да се приеме с категоричност, че по време на прегледа на ищеца от този доктор на 17.07.2013г., на ищеца е прегледано цялото тяло, вкл. и гърба му, където са се намирали повечето травматични увреждания. Неоснователно, административният съд е възприел безкритично показанията на св. Дамянов ( за разлика от приетото от по отношение на показанията на майката на ищеца). Този свидетел е служител на ответника, а от друга страна от показанията му става ясно, че той е бил и дисциплинарно наказан във връзка с обстоятелство по случая ( защото при осъществяване на конвойната дейност от РУ до Спешното в Троян, не бил вписан в заповедта за конвоиране). Тези обстоятелства ( принадлежността му към персоналния състав на ответника и наложеното дисциплинарно наказание) обосновават преценка за заинтересованост на показанията на този свидетел в полза на ответника и наличие на негативно отношение към случая на ищеца, поради което не могат да се определят като безпристрастни, а от там и като достоверни. Този свидетел е заявил, че е присъствал по време на медицинския преглед на ищеца при освобождаването му и по ищеца е нямало никакви следи от насилие. Свидетелските показания обаче не са годно доказателствено средство за обстоятелството, че по време на прегледа на ищеца при освобождаването му, е присъствал полицейски служител. Съгласно чл.20, ал.5 от Инструкция Iз-1711/15.09.2009г. на министъра на вътрешните работи, това присъствие се отбелязва в медицинския документ и в книгата за медицински прегледи и предписания. Тоест, следва да са налични едновременно два официални документа, с които да се докаже този факт. В конкретния случай в медицинската справка от 17.07.2013г., подписана от д-р Лалев не е отбелязано, че на прегледа е присъствал полицейски служител, а това е направено само в книгата за медицински прегледи. От друга страна, дори да се приеме въз основа на отбелязването в книгата за медицински прегледи, че св. Дамянов е присъства по време на този медицински преглед, след като ищецът не е събличан напълно по време на прегледа ( обстоятелството, че ищецът е събличан напълно по време на прегледа е недоказано), свидетелят Дамянов не е имал обективната възможност да види травмите по гърба на ищеца. Показанията на св. Дамянов са, че в РПУ-Троян била създадена практика по разпореждане на ръководството, задържаните лица да бъдат задължително освидетелствани и при освобождаването им срещу издаване на съответна медицинска справка. Тези показания обаче противоречат на отразеното в извадката от книгата за задържани лица, представена по делото. Видно от извадката е , че на същата дата, на която е освободен ищеца, са освободени и други задържани лица, като в графа16- здравословно състояние на лицето при освобождаване, за тези лица е записано "видимо здрав", а за ищеца в същата графа е отбелязано "медицинска справка от ЦСМП- Троян 17.07.13г." Следователно, неверни са показанията на св. Дамянов, че е налице установена практика в РУ -Троян, при освобождаването на задържани лица, всички да се освидетелстват с издаване на медицинска справка. След като не на всички задържаните лица при освобождаването им е извършван медицински преглед, се поставя въпросът, защо такъв е извършен на ищеца. Съгласно чл.47, ал.4 от Инструкцията, при освобождаване на задържаното лице в книгата за задържани лица се отбелязва видимото му здравословно състояние, като при необходимост или по искане на лицето се извършва медицински преглед по реда на чл.20. Ответникът в нито един момент от съдебното производство не е твърдял, че ищецът е поискал медицинския преглед при освобождаването му, от което логично следва, че той е извършен поради преценка от служители на ответника за необходимостта от извършването му. От данните по делото относно давността на травматичните увреждания на ищеца, логично и обосновано е да се приеме, че преценка да се извърши медицински преглед на ищеца за здравословното му състояние при освобождаването му, е мотивирана именно от знанието за упражнено физическо насилие над него. В подкрепа на този извод е информацията от представения по делото официален документ - Постановление от 03.02.2017г. на прокурор от РП-Ловеч по преписка 1001/2016г. поописа на РП-Ловеч, в което е направен извод, че "... на 16 срещу 17.07.2013г. спрямо И. Минков , действително е било упражнено физическо насилие от лице служител на РУМВР-Троян." Административният съд е приел, че липсвали данни за извършени незаконосъобразни действия на служители на ответника, относими към изложените в исковата молба основания за вредите нанесен побой на ищеца по време на задържането му в РУ Троян. С този свой извод, първоинстанционният съд е приел, че доказателствената тежест за това е за ищеца, което е неправилно. Ответникът е този, който при оспорване е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си по закон да защити физическата безопасност на задържаните лица и да опази живота и здравето им. Задължения в този смисъл са регламентирани в чл.73, ал.3 и ал.4 ЗМВР (отм. с ДВ, бр.53 /14 г.), но в сила към момента на задържането на ищеца, чл.8, чл.9, чл.38, чл.73 от Инструкцията. В конкретния случай, видно от Декларация от 16.07.2013г., подписана от И. Минков ( лист 256 от дело 232/18г. на Ловешкия административен съд)е, че деклараторът се е подписал, че е уведомен, че ще бъде под постоянно видеонаблюдение. Съгласно чл.17, ал.1, чл.38, ал.2 и чл.73 от Инструкцията, задържаните лица се охранява непрекъснато, настанените в помещенията за задържане, се наблюдават постоянно непосредствено или чрез система за видеонаблюдение, за което предварително се информират, както и в помещението се осъществява постоянен контрол, който да е непосредствен или да се реализира с помощта на съответните технически средства. Пряко доказателство, че ответникът е изпълнил задълженията си по Инструкцията, чрез които освен да охранява, да опази и физическата неприкосновеност на ищеца, биха били записите от видеонаблюдението, които ищецът чрез своя пълномощник по делото е поискал, но ответникът не е предоставил с обяснението, че в РУ- Троян няма съхранени записи от камерите за периода от 10,00 часа на 16.07.2013г. до 9,30ч. на 17.07.13г. ( докладна записка от ст.инсп.В.Минков при РУ-Троян, лист 249 от адм.д. 232/128г. по описа на АС-Ловеч), без да се посочат причините за това. При тези данни по делото, изводът който следва е, че физическите увреждания ( охлузванията и кръвонасяданията) по тялото на ищеца, констатирани на 17.07.2013г. са получени по време на задържането му в РУ на МВР Троян в резултат на действия и бездействие на служители на ответника, нарушаващи нормативноустановени предписания за изпълнение на служебните им задължения им задължения. В резултат на незаконосъобразните действия и бездействия на служители на ответника не е осигурено зачитане на правото на задържаното лице, спрямо него да не се допуска използването на физическа сила, която да уврежда здравето му. От заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза се установява, че в конкретния случай, множествените масивни кръвонасядания по гърба са довели до значителни болки, които в съвкупност могат временно да затруднят подвижността на снагата, като особено интензивна е била болката от кръвонасяданията по гърба и на дясната мишница, като продължителността й е била вероятно 10-14 дни. Майката на ищеца свидетелства, че физическите страдания и болките на ищеца са продължили около два и половина месеца. Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция няма основание да не се приемат за достоверни показанията й, тъй като именно тя, а не някой друг, се е грижила за сина си, през периода, за който свидетелства и е била непосредствен очевидец на страданието му. Според комплексната съдебно психолого-психиатрична експертиза, заключението по която е прието от съда на 07.04.21г., стресогенните събития на 16 и 17 .07.2013г. са довели ищеца до психомоторна възбуда и нужда от намесата на специалист с цел овладяване на състоянието му. Според експертите, негативните емоционални преживявания по време на ареста и претърпените телесни увреждания и страдания, вероятно са породили страх, тревожност, безпокойство, отчаяние, объркване и паника. Експертите допускат, че ищецът е преживял остра стресова реакция като нормален отговор на преживените събития, като чисто теоретично симптомите й обикновено продължават от минути, часове до дни. Заключението на вещите лица съвпада и с показанията на майката на ищеца, според които, след инцидента И. постоянно се е страхувал, не е могъл да спи, от страх е затварял врати, прозорци. При тези данни по делото, следва, че в резултат на травматичните си увреждания, получени по време на задържането му в РПУ-Троян, ищецът е изпитал силни физически болки с променлив интензитет през период приблизително от 2 месеца и половина, съпроводени в началото и с остра стресова реакция. Предвид преживяното физическо и психическо страдание, неговата продължителност и общото незадоволително здравословно състояние на ищеца, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че размерът на претендираното обезщетение съвпада със справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 от Закона за задълженията и договорите. Главният иск следва да се уважи изцяло. Налице е основание за присъждане и на мораторна лихва върху сумата на обезщетението с начален период от 17.07.2013г. който е определен съгласно т.4 от Тълкувателно решение 3/22.04.2004г. на ВКС по т.гр.д.3/2004г. Размерът на лихвата от този начален момент до датата на предявяване на исковата молба, изчислен с помощта на електронен калкулатор е 2530, 54 лева. Върху размера на обезщетението от 5000 лева следва да се присъди и законната лихва от датата следваща датата на предявяване на исковата молба -11.07.2018г. до окончателното му изплащане. С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят и направените разноски по делото и за двете съдебни инстанции, които своевременно са поискани. За първоинстанционното производство, ищецът чрез своя процесуален представител е представил списък на разноските ( лист 51 от делото пред АС Габрово). От този списък, по делото липсват доказателства за държавна такса в размер на 210 лева. Доказателствата за разноските в първоинстанционното производство, вкл. и за държавните такси по частните жалби са в общ размер на 870 лева, до който размер следва да се присъдят. В списъка за разноски е поискано и присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. За присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в полза на някоя от страните е необходимо наличието на договор за правна помощ, който е абсолютна процесуална предпоставка, тъй като именно в договора се посочва договореният начин на плащане, съгласно Тълкувателно решение 6/2012 от 6.11.2013 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС. Съдът определя адвокатското възнаграждение в случаите на чл. 38, ал. 2 от ЗА, но само когато е установено, че страните са се договорили адвокатът да окаже безплатно правна помощ при наличието на някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА. Договорът удостоверява волята на договарящите относно възнаграждението на упълномощеното лице. От представените пълномощни по делото не може да се установи подобна уговорка между ищеца и представляващия го адвокат - за оказана правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т.2 ЗА. Пред касационната инстанция ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 5 лева, които следва да му се присъдят. По същите съображения, изложени за адвокатския хонорар за първоинстанционното производство не може да се уважи искането на адв. Радославов за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗА за касационната инстанция. Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд