Решение № 14098 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 449/2016 г.

Решение № 14098 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 449/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. М. Г., К. К. Г., В. И. И., тримата от гр. П., чрез процесуалният им представител - адв. Иванов, против решение № 578/21.12.2015 г. по адм. дело № 740/2015 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: зам. кмета на община-П., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Величкова, е постъпило възражение с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-П. е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. М. Г., К. К. Г. и В. И. И., всички от гр. П., срещу Заповед № РД-12-355/01.07.2015 г. на зам. кмета на община - П., с която е одобрен ПРЗ на УПИ III-2532, кв. 248а по плана на гр. П. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен, при условията на делегирани правомощия, орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Заповедта е издадена на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ и е съобщена на заинтересованите лица по реда на чл. 61, ал. 2 АПК, чрез отправяне на писмено съобщение, връчено по пощата чрез известие за доставяне-обр. разписка до всеки един от тези лица, отразено върху Списък-съобщение на община-П. /стр. 26-28 от делото/. В тази хипотеза на издаване и съобщаване на акта, разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, за конституиране на заинтересовани лица като ответници в съдебното производство по оспорване на тази заповед и за съобщаване оспорването чрез обнародване в "Д. вестник", е неприложима. Въпреки това съдът я е приложил, като е съобщил оспорването на заповедта, чрез обнародване на обявление в "Д. в.", по реда на чл. 218, ал. 2 ЗУТ, в което е посочено, че се оспорва цялата заповед. Съобразно този подход и при липса на постъпили заявления от заинтересовани лица за конституиране като ответници, преди изтичане на срока по чл. 218, ал. 1 ЗУТ, е конституирал като страни по делото: оспорващи - настоящите трима касатори и ответник- зам. кмета на община-П. С тези си действия съдът е нарушил съществено правилата на АПК, за участието на заинтересованите лица в съдебно-административното производство по оспорване на заповедта по чл. 129, ал. 2 ЗУТ и по-конкретно е лишил същите от такова участие като заинтересовани страни в процеса. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт, както и всички заинтересовани страни. А съгласно чл. 154, ал. 1 АПК страните, вкл. и заинтересованите такива, се конституират служебно от съда. В случая приложимостта на тези норми от АПК е безспорно, тъй като редът и начина за конституиране на заинтересовани лица като ответници по делото на основание чл. 218, ал. 1 ЗУТ е неприложим. Нарушаването на посочените норми от АПК при конституиране на заинтересованите страни в процеса, е довело до неучастие на надлежни страни и до нарушаване на правото им на защита срещу подадената жалба. Налице и е друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е осъществил контрол по допустимостта на оспорването, което е следвало да направи след като укаже на оспорващите да уточнят предмета на жалбата си, а именнно в коя част или части, или изцяло, същите оспорват заповедта и поддържат искане за отмяната й като незаконосъобразна. Едва след като се уточни предмета на обжалване, съдът може да прецени допустимостта на жалбата, а оттам и лицата, имащи качеството на заинтересовани страни / спрямо предмета на оспорване/, които би следвало да конституира, на основание чл. 154, ал. 1 АПК. При допуснатите от съда съществени процесуални нарушения, обжалваното решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за отстраняването им. При този изход разноските се дължат от първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане - чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,