Решение № 15070 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10924/2013 г.

Решение № 15070 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10924/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Дорослава Юнимекс строй" ООД със седалище в гр. Каблешково и адрес на управление ул. "Васил Левски" № 21, ЕИК по Булстат: 200438869, представлявано Тодор Евгениев Георгиев, срещу Решение № 1428 от 28.06.2013 г., постановено от Административен съд-гр. Бургас по адм. дело № 659 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 02110264/1.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № 90/24.02.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 275579,87 лв. по фактури, издадени от "Империал 08" ЕООД, "Ви Ем консулт интернешънъл" ЕООД, "Метал груп инженеринг" ЕООД и "Румекс строй" ЕООД, ведно с начислените лихви от 66972,27 лв., както и задължения за корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г. в общ размер 137789,94 лв. и лихви в общ размер 23818,42 лв.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според подателя й събраните по делото доказателства оборват изводите на ревизиращия орган за липса на действително извършени облагаеми доставки на стоки и услуги. По подробно изложени оплаквания претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което РА да се отмени, както и присъждане на разноски. В с. з. касационният жалбоподател не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, не взема становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният администратвен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разледана по същество, е основателна.

Първоинстанционният съд лаконично е описал фактическата обстановка по делото, като по отношение на фактическите му установявания се открояват редица пропуски, довели до необоснованост на заключителния съдебен акт.

I. По ЗДДС.

1. Относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Империал 08" ЕООД с предмет извършени СМР по договор. Съдът се е задоволил да посочи, че констатациите са подкрепени с доказателства, съставляващи приложение № 5 към РД, но не е описал и не е обсъдил представените два договора за СМР с предмет - покрив, зидарии, обшивки, външна топлоизолация; протоколите за извършени натурални видове СМР и доказателствата за осчетоводяване на фактурите. Съдът се е позовал и на декларация от управителя на предходния доставчик "ИЦ груп" ЕООД, според която предприятието му е прехвърлено формално, без счетоводни и търговски документи.

2. Относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Ви Ем консулт интернешънъл" ЕООД с предмет доставка на желязо. Съдът е установил, че не са приложени товарителници, пътни листове, приемо-предавателни протоколи. Приел е за недоказано твърдението на ревизираното лице, че стоката е придобита чрез ВОП от Гърция поради непредставяне на документи за това. В съдебния акт липсва обсъждане на режима на ВОП и не е извършена проверка на относимите за това факти. Съдът се е позовал и на установеното при ревизията, че през данъчните периоди, в които са издадени фактурите, жалбоподателят не е разполагал с финансови средства за плащане в брой.

3. Относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Метал груп инженеринг" ЕООД с предмет доставка на арматурно желязо. Административният съд е отбелязал, че в хода на ревизията са анализирани доказателствата по приложение № 3 и № 6 към РД - протокол за извършена насрещна проверка, фактури от предходни доставчици "Айк - М" ЕООД и "Стомана индъстри" АД, писмени обяснения от задълженото лице, счетоводни документи, но не е формирал изводи какво се установява от споменатите доказателства. Съдът не е описал и не е обсъдил представените стокови разписки, декларации за съответствие, приемо-предавателни протоколи, договор за наем на склад и фискални бонове.

4. Относно отказаното право на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Румекс строй" ЕООД с предмет услуги със самосвал. Съдът се е задоволил да посочи, че органът по приходите е изследвал релевантните за процесната сделка факти, но и в тази част на съдебното решение липсва самостоятелно установяване на факти по тази констатация.

II. По ЗКПО.

Съдът е установил, че ревизията е преобразувала финансовия резултат в хипотезата на чл. 26, т. 2 ЗКПО, според която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Съдът е приел, че са налице фиктивно документирани стоки и услуги, което съставлява основание за предприетото от ревизиращия орган преобразуване на ФР.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение по поставените въпроси относно отказаното право на данъчен кредит.

Административният съд е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт. По съществото на спора съдебната инстанция е приела, че правилно ревизията е приложила разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, като е отказала правото на приспадане на данъчен кредит по доставки, за които е налице неправомерно начислен ДДС, както и че с основание е увеличен ФР на дружеството-жалбоподател. В тази връзка Съдът е приел за недоказано по фактурите да са осъществени реални доставки на стоки и услуги.

Касираното решение е следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане в първоинстанционния съд поради следните съображения:

На първо място следва да се отбележи, че по административната преписка са представени множество документи в абсолютно нечетлив вид - част от спорните фактури и счетоводни документи, позиционирани след л. 326, след л. 358, на гърба на л. 385 и следващите до л. 421, както и на други листове по делото. Съдът не е изискал представянето им във вид, позволяващ прочит на документите, поради което не става ясно по какъв начин е направил фактическите си установявания, нито как са изградени констатациите на ССЕ, с оглед задължението на Съда по чл. 202 ГПК.

Съдът не е изпълнил задължението си по разпределение на доказателствената тежест. Доказателствената тежест по чл. 154 ГПК в случая е на жалбоподателя, тъй като той следва да установи положителния факт на действително извършените доставки, а ответикът съгласно чл. 170, ал. 1 АПК е следвало да установи съществуването на фактическите основания, посочени в РА, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Тези указания е следвало да се дадат на страните по делото.

При разрешаване на спора, с който е бил сезиран, Съдът е изложил общи мотиви, свеждащи се до принципни разсъждения. На практика в съдебния акт липсват мотиви по съществото на спора. Не са подложени на обсъждане събраните по делото доказателства, какво се установява от тях, както и какво е значението им за разрешаване на административноправния спор. Следвало е да се анализират събраните в хода на административното производство доказателства и обяснения, за да може делото правилно да се изясни от фактическа страна. Не е обсъдено експертното заключение в съвкупност с останалите събрани доказателства. Липсва произнасяне по възраженията на жалбоподателя.

По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Румекс строй" ЕООД изобщо липсват кавито и да било мотиви.

Посочените пороци следва да се преодолеят при новото разглеждане на делото. Съдът трябва да изиска окомплектоване на преписката, да даде съответните указания на страните по тежестта им на доказване в процеса, коректно и в пълнота да установи фактическата обстановка. Освен това Съдът следва да допусне изслушването на допълнителна ССЕ относно извършения ВОП от "Ви Ем консулт интернешънъл" ЕООД от Гърция, като се проследи наличието или липсата на деклариране по чл. 117 ЗДДС, наличието или липсата на осчетоводяване на стоките по сметки 302 или 304 при доставчика, както и по останалите неизяснени спорни въпроси. Следва да се дадат указания на жалбоподателя да осигури представяната в надлежно заверен вид по делото на документите, въз основа на които първоначалната и допълнителната ССЕ са работили за изготвяне на заключенията.

По отношение фактурите, издадени от "Ви Ем консулт интернешънъл" ЕООД, и констатацията за издадени проформа фактури, Съдът следва да съобрази битието на проформа фактурата като своеобразна оферта, дадена под формата на фактура, както и че тя служи за иницииране на плащане, за да може отсрещната страна да се запознае с детайлите на сделката, а на следващ етап, когато сделката е осъществена, се издава окончателна фактура.

Доколкото констатациите по ЗКПО са изцяло обусловени от тези по ЗДДС за нереалност на доставките, то разрешаването на съдебния спор в тази част изисква стриктно съобразяване на решението в частта за отказаното право на приспадане на данъчен кредит.

Изложеното дотук обосновава решението на касационната инстанция да постанови връщане на делото за ново разглеждане - за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на настоящото решение.

При новото разглеждане на спора Съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските.

Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Съдът,