Решение № 7088 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14454/2018 г.

Решение № 7088 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14454/2018 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Смолян, против Решение № 396 от 8.10.2018 г. по адм. дело № 208/2018 г. на Административен съд - Смолян. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Пред настоящата инстанция касаторът прилага Уведомление с изх. № 1348/18 г. от 3.10.2018 г. на окръжен прокурор при Окръжна прокуратура- Смолян до пострадал за образувано досъдебно производство. Представя и допълнителни писмени бележки, чрез процесуалния представител гл. юрк. Светла Димова, в които заявява, че поддържа касационната жалба и прилага заповед № 1015-20-36/9.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Смолян, касаеща промените в управленско-организационната структура от 1.04.2016 г. Иска отмяна на обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Р. Младенов, чрез адв. Челебиев, в съдебно заседание излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че мотивите на първоинстанционния съд изцяло кореспондират с разпоредбите на КСО и АПК. Развива допълнителни доводи в подкрепа на правилността на първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 7, ал. 2, чл. 142, ал. 2, чл. 168 и чл. 172а, ал. 2 от АПК и чл. 185 от ГПК, материално незаконосъобразно и необосновано. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява основателна. От данните по делото е установено, че на 30.01.2018 г. Р. Младенов е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, към което е приложил и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС - Кралство Испания със СЕД U002, в което е декларирал, че правоотношението със "SERV. AGRICOLAS LYUBO, SLU", е прекратено, считано от 24.01.2018 г. Във връзка с депозираното заявление от страна на лицето е изпратено писмо до Дирекция "ЕРМД" към ЦУ на НАП за удостоверяване на осигурителните периоди и доходи със СЕД U002 и СЕД U004. С разпореждане № 203-01-24-1 от 30.01.2018 г., ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Смолян, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, е спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на Р. Младенов. Това разпореждане не е оспорено и е влязло в сила, след което е изпратен преносим документ U1, издаден от компетентната институция на Кралство Испания, с който се удостоверява период на осигурена заетост по законодателството на Испания за времето от 9.01.2018 г. до 23.01.2018 г. вкл., основание за прекратяване на осигуряването - изтичане на срока на договора и осигурителен доход за периода на осигурената заетост – 877, 73 евро. С разпореждане от 17.04.2018 г. производството по отпускане на обезщетението на Младенов е възобновено и с разпореждане № 203-01-24-3 от 18.04.2018 г. е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ) за времето от 24.01.2018 г. до 23.07.2018 г. в размер на 70, 91 лв. дневно. Във връзка с подадената информация от ЦУ на НАП, свързана със завишения брой на изплащане на парични обезщетение за безработица, отпускани при прилагане правилата на Регламент ЕО № 883/2004 г. от страна на Главна дирекция "Национална полиция" е извършена проверка относно извършени задгранични пътувания и е установено, че лицето Р. Младенов няма регистрирани влизания и излизания от страната, с оглед периода на трудовата заетост в Испания. Във връзка с получените данни от писмо с вх. № 1029-20-723#1 от 25.06.2018 г. на ОД на МВР - Смолян, с което е уведомен административният орган, че лицето не е напускало територията на РБ за осъществяване на трудова дейност в Испания, са предприети действия за потвърждаване периода на заетост на лицето, свързано с изясняване на осигурителния стаж в пряка връзка с прилагане разпоредбите на международните договори, по които Република България е страна. При тези обстоятелства е издадено разпореждане № 203-01-24-4 от 11.05.2018 г. от ръководителя на осигуряването за безработица и изплащането на така отпуснатото парично обезщетение за безработица на Младенов е спряно, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО. Така постановеното разпореждане е оспорено от жалбоподателя в предвидения от закона срок пред директора на ТП на НОИ - Смолян, като същият е заявил, че е бил командирован в района на [населено място], България, където е изпълнявал трудовите си задължения, като е предоставил в официален превод от испански на български език временен трудов договор, по силата на което Младенов е поел задължение да престира работна сила за испански работодател от 09.01.2018 г. с място на заетост Испания, в работния център, разположен във Войводино и Неделино, България. Директорът на ТП на НОИ - Смолян, във връзка с наведените доводи, че лицето е осъществявало трудова дейност в Република България, е изпратил писмо с изх. № 1029-20-783 от 13.06.2018 г. до ИА "Главна инспекция по труда" (ИА "ГИТ"), като е констатирал, че съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставените услуги, приета на основание чл. 121, ал. 8 от КТ и чл. 58, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, работодателят или определено от него лице подава заявление в ИА "ГИТ". С решение № 1012-20-76#1 от 29.06.2018 г. директорът на ТП на НОИ – Смолян е оставил в сила разпореждането за спиране на производството по изплащане на парично обезщетение за безработица № 203-01-24-4 от 11.05.2018 г., издадено на лицето Р. Младенов, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Смолян и е отхвърлил депозираната жалба като неоснователна. В писмо с изх. № 18073567/3.07.2018 г., изготвено от изпълнителния директор на ИА "ГИТ" се сочи, че е направено запитване чрез Информационната система на вътрешния пазар до Инспекцията по труда и социалната сигурност на Кралство Испания за изясняване на случая, като при получаване на отговора същият ще бъде предоставен, ведно с приложените документи. С обжалваното пред настоящата инстанция решение № 396 от 8.10.2018 г., постановено по адм. дело № 208/2018 г., Административен съд – Смолян е отменил решение № 1012-20-76#1 от 29.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян, както и потвърденото с него разпореждане № 203-01-24-4 от 11.05.2018 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е разпоредено да бъде спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Р. Младенов и е изпратил преписката по заявление с вх. № 24 от 30.01.2018 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е изяснена фактическата обстановка и са нарушени разпоредбите на чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36 от АПК, като административният орган не е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Решението е неправилно. Съгласно чл. 54г, ал. 4 от КСО, длъжностните лица по чл. 54ж, ал. 1 от КСО спират с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителния стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна. С оглед получената информация, е налице несъответствие на данните, посочени в представения временен трудов договор, в който е отразено, че мястото на заетост е в Испания, а реално няма данни лицето да е напускало пределите на България. Налице е и неяснота по депозираното уведомление за колективен трансфер на работници, чиято действителност тепърва ще се изследва от органите, както и документите, удостоверяващи данни за осигурителен стаж от Испания на лицето. Именно поради това и с оглед изисканата повторна проверка от страна на ТП на НОИ - Смолян до Дирекция "ЕРМД", законосъобразно и правилно е било спряно административното производство по изплащане на ПОБ на лицето. Спирането има временен обезпечителен характер и охранява предотвратяването на неоснователни плащания по държавното обществено осигуряване. В случая очевидно е налице необходимост от една страна да се установи истинността на подаваните данни от осигурителя "SERV. AGRICOLAS LYUBO, SLU" и упражняваната трудова дейност от лицето в контекста на неоспорените от него данни за пребиваването му на територията на Република България в периода, в който е следвало да извършва трудова дейност, както и за режима на командироване, за който не е постъпвало заявление в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" в изпълнение на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ). Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Съществен е моментът, че при прякото прилагане на чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г., размерът на паричното обезщетение за безработица се определя от осигурителния доход през последния завършен осигурителен период, независимо от неговата продължителност и от това къде е завършен. В настоящия случай размерът на ПОБ ще се определи от осигурителния доход при последния осигурител "SERV. AGRICOLAS LYUBO, SLU". В този смисъл несъстоятелни са развитите съображения на първоинстанционния съд, че сключването на трудов договор не води непременно до осъществяване на трудова дейност, тъй като е възможна хипотеза да не се осъществява трудова дейност по обективни и субективни причини, за което административният орган е бил длъжен да събере доказателства. В контекста на изложеното по-горе, е необходимо именно установяване на упражняване на трудова дейност от страна на лицето във връзка с депозираното заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. Съгласно разпоредбата на чл. 54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по кодекса, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава. Установяването по безспорен начин на упражняване на трудова дейност от Р. Младенов е съществен момент за преценката, дали следва да се отпусне ПОБ и с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, поради което е образувана и преписка с № 1348/14.06.2018 г. по описа на Окръжна прокуратура - Смолян. Видно от представеното пред касационната инстанция Уведомление с рег. № 1348/3.10.2018 г. по описа на ОП - Смолян до директора на ТП на НОИ - Смолян, с постановление е образувано и досъдебно производство за престъпление по чл. 212, ал. 5 във вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и спирането на производството съгласно нормата на чл. 54г, ал. 4 от КСО е извършено законосъобразно на базата на събраните писмени доказателства. От друга страна, макар и формално, спирането охранява и интересите на Младенов, тъй като, в случай, че се установи, че паричното обезщетение за безработица е отпуснато неправомерно и се стигне до връщането му, ведно със съответни лихви (в случая очевидно са налице данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението), лицето ще е пряко засегнато финансово. Неправилни са изводите на административния съд, че оспорваните актове са постановени при неизяснена фактическа обстановка. Именно нормата на чл. 54г, ал. 4 от КСО дава възможност при наличие на определени данни, посочени в нея /каквито в случая са налице/ да се спре производството по отпускане на ПОБ, за да бъде изяснена изцяло фактическата обстановка, тъй като индивидуалният административен акт съгл. чл. 35 от АПК се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Достигайки до различен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него, следва да бъде постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на Р. Младенов. При този изход на спора пред настоящата инстанция, в тежест на ответника следва да бъдат възложени заявените от касатора разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 150, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение