Решение № 10789 от 10.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11739/2017 г.

Решение № 10789 от 10.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11739/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от И. Ч., чрез процесуалния му представител адв. Г. Манев, и от кмета на община Стрелча, чрез юрк. И. Божков, срещу решение № 379 от 12 юли 2017 година, постановено по адм. дело № 195/2017 година по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменена заповед № 131/23 февруари 2017 година на кмета на община Стрелча и му е върната административната преписка за ново произнасяне. В касационните жалби се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. От кмета на община Стрелча е постъпила и частна жалба срещу определение № 806 от 28 август 2017 година, постановено по адм. дело № 195/2017 година по описа на Административен съд Пазарджик, с което е изменено решение № 379 от 12 юли 2017 година, постановено по адм. дело № 195/2017 година по описа на Административен съд Пазарджик, в частта му за разноските, като съдът е осъдил община Стрелча да заплати на П. К. сума в размер на 600.00 (шестстотин) лева, представляваща договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат. Частният жалбоподател намира постановеното определение за неправилно и претендира неговата отмяна. Ответникът - П. К., чрез пълномощника си адв. М. Георгиева, с постъпили писмени отговори и в съдебно заседание оспорва подадените касационни и частна жалба като излага съображения за тяхната неоснователност. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а подадените жалби са неоснователни. I. По касационните жалби на И. Ч. и кмета на община Стрелча: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на П. К. срещу заповед № 131/23 февруари 2017 година на кмета на община Стрелча, с която на основание чл. 135, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е отказано да се допусне изработването на проект за изменение на Подробен устройствен план – план за регулация (ПУП-ПР) за УПИ XIV 487, кв. 16 А по плана на гр. Стрелча. Съдът е приел, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, поради което е отменил административния акт като незаконосъобразен и е върнал преписката на кмета на община Стрелча за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Решението е допустимо. Наведеното в обратния смисъл твърдение в касационните жалби, което само се посочва от касаторите без излагането на конкретни мотиви в тази насока, е неоснователно. Недопустимо е решението, постановено при липсата на процесуална предпоставка или при съществуването на процесуална пречка за конкретното производство. В случая това не е така. Решението е допустимо, тъй като е постановено по допустима жалба, подадена от лице с право на оспорване и в съответния законов срок срещу подлежащ на оспорване административен акт. Решението е неправилно. Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ влезли в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедура по отчуждаване. Приложимостта на изменението на подробния устройствен план по посочения текст е обусловена от наличието на няколко предпоставки, най-съществената от които е заявителя да установи правен интерес от исканото изменение, засягащо негов имот, на основание незапочнато в срок отчуждително производство спрямо този имот, който по действащия към датата на влизане в сила на Закона за устройство на територията подробен устройствен план да е отреден изцяло или частично за изграждане на обект – публична общинска или държавна собственост. С разпоредбата на § 70 от ПЗР на ЗИДЗУТ (обн., ДВ, бр. 61 от 2007 година) е изрично посочено, че сроковете по чл. 208 от ЗУТ за започване на отчуждителните процедури за имоти, определени по действащите към датата на влизане в сила на Закона за устройство на територията подробни устройствени планове, за изграждане на обекти – публична държавна или общинска собственост, текат от 31 март 2001 година. В случая по делото не са представени доказателства части от имота на П. К. – УПИ XIV 487, кв. 16 А по плана на гр. Стрелча, да са предвидени за отчуждаване по действащия към датата на влизане в сила на Закона за устройство на територията план на гр. Стрелча от 1993 година. Данни за отчуждаване на части от този имот по делото съществуват само за предвидено отчуждаване по плана на населеното място от 1957 година, който план е отменен още с плана от 1985 година, поради което и предвижданията му са без значение. Липсват и категорични доказателства по делото относно това за какъв обект – публична държавна или общинска собственост е предвидено отчуждаването. Това обстоятелство е от съществено значение за изхода на делото доколкото в текста на чл. 208 от ЗУТ са предвидени различни по продължителност срокове за различните отчуждителни предвиждания. Наличието на предвидени за отчуждаване части от УПИ XIV 487, кв. 16 А по плана на гр. Стрелча от 1993 година е от съществено значение за приложимостта на търсеното от П. К. изменение на подробния устройствен план. Такива доказателства по делото обаче не са представени, като в нарушение на задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК съдът не е дал конкретни указания за доказване на посоченото обстоятелство, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, имащо за последица отмяната на съдебния акт. Следва да се посочи също така, че съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият следва да установи, че са били налице условията за издаването му. Тежестта на доказване на наличието на предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ за изменение на действащия подробен устройствен план в случая е върху оспорващата – обратно на приетото от административния съд в определението му от 04 април 2017 година, с което е разпределена доказателствената тежест между страните. Съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността на оспорения пред него акт, като обсъди всички доказателства по делото, включително и представените в административното производство и има задължение да укаже на страните, че представените доказателства не установяват факти, които имат съществено значение за делото, като им даде указания да представят и други доказателства за установяването на тези факти – чл. 171, ал. 1, 2 и 4 от АПК. Законът не предвижда възможност за съда да не събере доказателства и да не изясни релевантните за спора обстоятелства, което да посочи като причина да отмени оспорения пред него административен акт и да върне преписката за ново произнасяне от административния орган. С оглед горното оспореното решение на Административен съд Пазарджик като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до нарушение на материалния закон и необоснованост, ще следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото ще следва да бъдат събрани доказателства относно предвижданията на подробния устройствен план на гл. Стрелча от 1993 година по отношение на УПИ XIV 487, кв. 16 А, като се установи обстоятелството дали по този план е било предвидено отчуждаване на части от имота, в какъв размер и за какви нужди. II. По частната жалба на кмета на община Стрелча: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Обжалваното определение е постановено в производство по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. С молба от 19 юли 2017 година, подадена от П. К., чрез процесуалния й представител адв. Георгиева, е поискано изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Съдът е приел, че в случая са налице предпоставките за изменение на решението в частта му за разноските, поради което с определение № 806 от 28 август 2017 година, постановено по адм. дело № 195/2017 година по описа на Административен съд Пазарджик е изменил решение № 379 от 12 юли 2017 година, постановено по същото дело, в частта му за разноските, като е осъдил община Стрелча да заплати на П. К. сума в размер на 600.00 (шестстотин) лева, представляваща договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат. Определението е неправилно. То има акцесорен характер и отмяната на постановеното решение, изменено с него в частта за разноските, води до отмяната и на този съдебен акт. По отношение на претендираните от страните разноски ще следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,