Решение № 46 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2063/2018 г.

ВАСIII отделение06.01.2020 г.докладчик т Жанета Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6835/17.11.2017 г. по адм. дело № 8864/2017 г. по описа на Административния съд-София град в частта, в която за разликата над 1000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева е отхвърлен предявения от С. Заков срещу Столичната дирекция на вътрешните работи иск за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт - заповед за задържане № 3098/8.10.2016 г., издадена от полицейски орган при Столичната дирекция на вътрешните работи, както и в частта за разликата над 58,45 лева до 700 лева, представляваща изтеклата върху главницата лихва за забава за периода 6.01.2017 г. - 3.08.2017 г. ОСЪЖДА С. Заков от [населено място], [адрес], [ЕГН], да заплати на Столичната дирекция на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 46 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2063/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова С. Заков e подал касационна жалба срещу решение № 6835/17.11.2017 г. по адм. дело № 8864/2017 г. по описа на Административния съд-София град в частта, в която за разликата над 1000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева е отхвърлен предявения от него срещу Столичната дирекция на вътрешните работи иск за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт - заповед за задържане № 3098/8.10.2016 г., издадена от полицейски орган при Столичната дирекция на вътрешните работи, както и в частта за разликата над 58,45 лева до 700 лева, представляваща изтеклата върху главницата лихва за забава за периода 6.01.2017 г. - 3.08.2017 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се присъди по-висок размер на обезщетението, както и направените разноски. Столичната дирекция на вътрешните работи е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваната част с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на С. Заков срещу Столичната дирекция на вътрешните работи, с която са предявени: 1. иск за сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 8.10.2016 г. - 21.10.2016 г., изразяващи се в ограничаване на личните права на ищеца, тежка форма на стрес и шок, злепоставяне на доброто му име, причинени от изпълнението на заповед № 3098/8.10.2016 г. на полицейски орган при Столичната дирекция на вътрешните работи, отменена от съда като незаконосъобразна, ведно със законната лихва от предявяването на иска- 3.08.2017 г. 2. иск за сумата 700 лева, представляваща изтеклата лихва върху главницата за времето от 6.01.2017 г. - датата на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта до 3.08.2017 г. - датата на предявяване на исковата молба в съда. Административният съд установил, че на 8.10.2016 г. със заповед за № 3098/8.10.2016 г., издадена от полицейски орган при Столичната дирекция на вътрешните работи на основание чл. 72, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи С. Заков бил задържан за срок от 24 часа за установяване на неговата съпричастност към престъпление по чл. 115 от Наказателния кодекс. Ищецът останал в ареста от 23,10 ч. на 8.10.2016 г. до 22, 18 ч. на 9.10.2016 г., когато е освободен във видимо добро здравословно състояние според отразеното в регистъра за задържани лица. Заповедта за задържане била отменена с решение по адм. дело № 10423/2016 г. по описа на Административния съд-София град, влязло в сила на 6.01.2017 г. Свидетелят М. Кехайов дал показания, че на 8.10.2016 г. получил обаждане от шефа си А. Атанасов. Шефът му се оплакал, че има проблем. Кехайов тръгнал с автомобила си към посоченото от шефа му място заедно с ищеца и неговият баща. По пътя срещнал автомобила на А. Атанасов и подкарал след него. В района на Киноцентъра, квартал "Бояна", София, Атанасов спрял, излязъл от колата и се сбил с някакъв човек, който по негови впечатления бил охранител. От една къща излязъл мъж и извадил два пистолета. С единия стрелял по свидетеля и придружаващите го лица, а другия пистолет дал на трети човек, също охранител, който дошъл откъм улицата. Тези лица заплашили свидетеля и придружаващите го мъже, че ще ги убият и насочили оръжието към тях. Свидетелят, А. Атанасов, С. Заков и неговият баща Е. Заков се качили в автомобилите. По колата на Кехайов имало дупки от куршуми, два куршума проникнали в купето. Един от куршумите се ударил в седалката, на която седял С. Заков. Александров имал рана на крака, затова всички отишли в Болница "Пирогов". С. Заков отишъл за кафе. Дошли полицаи и наредили на М. Кехайов и Е. Заков да легнат на земята. Когато С. се завърнал, накарали и него да легне на земята. Отвели всички в Шесто районно управление на Министерството на вътрешните работи-София. Седем часа по-късно дошъл адвокат. Тогава на задържаните било обяснено, че се задържат за убийство. Когато напуснали ареста, ги спрели непознати, които не били полицаи, и им отправили заплахи. С. Заков бил много уплашен, неадекватен, два месеца след като бил пуснат от ареста, отказвал да излиза, поради което баща му го водил на психолог. Вторият разпитан свидетел Н. Момчилов разказал, че бил извикан в качеството му на адвокат в Шесто районно полицейско управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, в нощта на 8 срещу 9 октомври 2016 г., тъй като приятелят му А. Атанасов бил задържан. Полицейските служители не му осигурили достъп до задържания до сутринта. Заедно с Александров бил задържан и С. Заков, който изглеждал "смачкан и умрял от студ". В мотивите си съдът посочил, че кредитира показанията на свидетелите, тъй като са непротиворечиви и кореспондират с писмените доказателства, събрани по досъдебно производство № 2946/2016 г. по описа на Шесто районно полицейско управление, прокурорска преписка № 40590/16 г. по описа на Софийската районна прокуратура. Административният съд приел, че по делото са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В пряка и непосредствена причинна връзка с издадената заповед за задържане, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение, ищецът понесъл неимуществени вреди, състоящи се в ограничаване на правата му поради физическото му задържане в ареста. Задържането продължило повече от 23 часа и причинило на ищеца стрес и шок. Той бил неадекватен, много уплашен от целия случай, страхувал се да излиза, което наложило да посещава психолог. Посочената в заповедта правна квалификация, съставляваща основание за задържането му - състав на убийство, допълнително притеснила С. Зеков. Като взел предвид младата възраст на ищеца, продължителността на задържането и "тежестта на престъплението, за съпричастност към което били събрани свидетелските показания на ищеца" първоинстанционният съд определил обезщетението за неимуществени вреди в размер на 1000 лева и го присъдил заедно със сумата 58,45 лева, представляваща изтеклата лихва за забава, считано от датата на отмяна на заповедта за задържане - 6.01.2017 г. до датата на исковата молба - 3.08.2017 г. За разликата над уважения до пълния предявен размер исковете били отхвърлени като неоснователни. Касационната инстанция намира, че административният съд не е допуснал противоречие с материалния закон при отхвърлянето на иска на С. Заков за обезщетяване на неимуществени вреди над присъдения размер, както и на иска за изтеклата лихва за забава в съответната част. Съдът е обсъдил подробно обстоятелствата, съобразно които е определил размера на обезщетението, отбелязал е, че някои от твърденията на ищеца - тези за накърняване на доброто му име, не са доказани и е разграничил вредите, настъпили в личната сфера на ищеца вследствие на задържането му, от тези, последвали като резултат от участието му в инцидент с криминален характер. Административният съд не само не е присъдил нисък размер на обезщетението, нарушавайки принципа за справедливост по чл. 51 ЗЗД, както поддържа касационният жалбоподател, а дори е определил по-висок размер на обезщетението, който обективно не се дължи, ако бъде отчетен "приноса" на ищеца за неговото задържане. Съдът е разгледал изолирано фактите, установени от показанията на разпитаните свидетели, и не ги е съпоставил с фактите, които се съдържат в документите, приложени към досъдебно производство № 2946/2016 г. по описа на Шесто районно полицейско управление, прокурорска преписка № 40590/16 г. по описа на Софийската районна прокуратура. От прокурорската преписка се извежда фактическа обстановка, която не съвпада изцяло с тази, установена по делото. В изложението на фактите в решението на административния съд липсват съществени детайли, които обуславят по-различна преценка на основателността на претенциите на ищеца. С. Заков не е бил случаен свидетел на събитията от 8.10.2016 г., както твърди в исковата си молба, а има волево участие в тях, поради което е бил задържан до изясняване на неговата съпричастност към криминални деяния. Именно участието му в тези събития е станало причина той да изживее силно напрежение, страх и безпокойство, което е основание за намаляване на размера на обезщетението за незаконното му задържане при условията на чл. 5, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ограничаването на правото му на свободно движение за близо денонощие вследствие издадената заповед за задържане има неголям дял за формиране на негативните му преживявания, за които претендира обезщетение. Тъй като не е подадена касационна жалба от другата страна, касационната инстанция не може да провери решението в осъдителната му част и да намали размера на присъденото от административния съд обезщетение, съответно, при отсъствието на нарушение няма основание за отмяна на решението на административния съд в отхвърлителната част и за присъждане на по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди заедно с изтеклата лихва. Решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

2