Решение № 13167 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3721/2009 г.

Решение № 13167 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3721/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е образувано по жалба на Община Свиленград, представлявана от кмета на общината срещу Решение № 854 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив-Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Симеоновград, област Хасково. Решението се обжалва в частта относно определените обезщетения за поземлени имоти попадащи кадастрален район 022, представляващи лозов масив, с номера на поземлените имоти от 236 до 239, 241, 243, 244, 246, 249-251, 296 и 423 в землището на гр. Свиленград. В съдебно заседание жалбата се поддържа, в подкрепа на възражения е ангажирана съдебно-оценителна експертиза. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на Република България, и заинтересованите и страни, конституирани Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Национална агенция "Железопътна инфраструктура", Министерството на финансите и Министерството на транспорта. като страни в процеса на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДС. оспорват същата, молят за нейното отхвърляне, а по доказателствата - молят съдът да не кредитира заключението на вещото лице по приетата съдебно-оценителна експертиза. Жалбата е подадена в срока по чл. 38 от ЗДС от надлежна страна, адресат на обжалвания индивидуален административен акт, с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С оспорения акт Министерски съвет на Република България, извършвайки отчуждаване за държавна нужда на части от процесните осем недвижими имота, собственост на община Свиленград, обстоятелство, което се установява от представените актове за общинска собственост и скици, е определил обезщетение, посочено в експертно заключение, прието като доказателство по делото. В него са посочени поименно дружества, участващи в сделки на земеделска земя в района на Свиленгард. Оценителите са посочили, че предвид варирането на цената на имотите в твърде широки граници в зависимост от вида и местоположението на имотите, а също и целта за която се използват имотите, осреднена цена, предложена от тях не би се отразила върху пазарната им стойност. По тази причина оценяването е извършено по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, която според тях в голяма степен отчита тези особености. Към експертното заключение не са представени нотариални актове, удостоверяващи извършени конкретни продажби. Възприетият от административния орган принцип на оценяване противоречи на закона - чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Подробната регламентация на методиката на оценяване в § 1а от ДР на ЗДС изключва прилагането по аналогия на каквито и да било други норми, още повече когато са от нормативен акт, по-нисш по степен и юридическа сила. По изложените съображения решението в обжалвана част - досежно оценката на отчуждаемите имоти, като постановено в противоречие със закона, е незаконосъобразно. В хода на съдебното обжалване е назначена съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която е извършило оценяване на отчуждаемите имоти по методиката, посочена в § 1а ДР на ЗДС, като е дало пазарни по см. На чл. 32, ал. 2 от ЗДС цени на имотите. Заключението му е оспорено от процесуалните представители на ответника и заинтересованите страни. Оспорването е направено само като възражение заключението да не бъде кредитирано. В подкрепа на възражението си обаче нито ответникът, нито заинтересованите страни, са ангажирали доказателства, поради което съдът следва да възприеме заключението на вещото лице по приетата съдебна експертиза като необорено и компетентно дадено в съответствие със ЗДС. Към него са представени копия от нотариални актове за сделки с подобни земеделски земи в срока по § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС. От заключението се установява, че средната пазарна стойност на земята в този район включваща критериите по т. 1 - 7 от заключението, възлиза на 9, 42 лв за кв. м, като съобразно тази цена, оценката на имотите следва да се увеличи общо на 47 693 лв. за всички тринадесет имота. Съгласно чл. 2 във вр. с чл. 1, т. 1 от Наредбата за базисните цени на трайни насаждения, тези насаждения, между които са и лозята, какъвто е и процесния случай, се оценяват отделно от земята, подлежаща на отчуждаване за държавни нужди. Видно от данните по делото, определеното от административния орган обезщетение не обхваща съществуващите в имота лозя и поради което същото се явява незаконосъобразно определено респ. неравностойно. Съдът счита, че представеното в хода по делото заключение на вещото лице следва да бъде прието и в частта с която са оценени трайните насаждения, в общ размер от 10 705 лева - като изготвено съгласно изискванията на закона и с която сума следва да бъде увеличен размерът на обезщетението. Общо (за земята и трайните насаждения) за всички 13 имота, равностойното парично обезщетение - е 58 398 лева. В тази насока следва да се измени решението на МС в обжалваната част. При този изход на делото следва да бъде уважена и претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по производството и заплатеното адвокатско възнаграждение. По делото се доказват направени разноски в размер на 500 лева за изготвената от вещото лице съдебно - оценителна експертиза и 3000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед обаче на направеното от ответната страна възражение относно прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК счита, че възражението е основателно. Делото касае спорни правоотношения с изчерпателна законодателна уредба и непротиворечива съдебна практика, освен това ангажиментите на процесуалния представител на жалбоподателя се изчерпват едва с изготвянето на жалбата и обезпечаването на извършената експертиза чрез внасяне на определения от съда депозит за вещото лице. В тази връзка и съобразявайки се правилото на § 2 от ДР и във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счита, че размерът на дължимото от ответника възнаграждения следва да бъзе намален до 450 лева, а общи присъден размер на разноските да възлезе на 950 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение