Решение № 6446 от 27.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9476/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Б. В., приподписана от адвокат Р. Борисова, против решение 133 от 26.07.2023 г., постановено по адм. дело 162/2023 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлен предявеният от него иск за обявяване на основание чл.128а АПК, нищожност на съдебно решение 10035 от 20.12.2001 г., постановено по адм. дело 4733/2001 г. от петчленен състав на Върховен административен съд (ВАС) и е осъден да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение от 100 лева. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като нищожно, недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209 АПК. Иска то да бъде отменено с връщане на делото за разглеждане от друг състав или обявяване нищожността на решението на петчленния състав на ВАС. Подробни съображения излага в касационната жалба, като се позовава и на аргументите си от исковата молба. Не претендира разноски. Ответниците по касация - министър на правосъдието и Министерство на правосъдието, чрез общия си пълномощник юрисконсулт М. Василева, в представения писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, оспорва същата и по изложени съображения пледира за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от Е. В. иск за обявяване нищожността на решение 10035 от 20.12.2001 г. по адм. дело 4733/2001 г. на ВАС, петчленен състав, с което е оставено в сила решение 2976 от 03.05.2001 г. по адм. дело 8104/2000 г. на ВАС, тричленен състав. С последното е отхвърлена жалба на В. против заповед ЛС-03-3297/21.09.2000 г. на министъра на правосъдието, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е освободен от служба, а в частта с която оспорва заповед ЛС-03-1902/20.10.1999 г. за отстраняване от работа и искането за присъждане на парично обезщетение, жалбата е оставена без разглеждане. За да постанови този резултат административният съд направил подробен анализ на фактическата обстановка по делото и приел, че решението е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и нормативно установената процедура в Закона за Върховния административен съд (ЗВАС), отм. То е изготвено в изискуемата от закона писмена форма. Подписано е от всички съдии от постановилия го съдебен състав, които са участвали в заседанието, завършило разглеждането на делото, съгласно надлежно съставения протокол. Последният е официален удостоверителен документ, представен в заверен препис. Решението съдържа изискуемите реквизити, както и мотиви в които има ясни съображения за правилност на решението на първата инстанция. В тази връзка са отхвърлени възраженията на В. за неразбираемост и противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт. Специално по отношение предявеният иск против министъра на правосъдието, Административен съд Перник е изложил, че той е неоснователен на самостоятелно основание като предявен срещу лице, което не е страна по спорното право и не е участвало в производството по адм. дело 4733/2001 г. на ВАС. Предвид отхвърлянето на иска в тежест на ищеца са възложени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, платими на Министерство на правосъдието. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в предвидената от закона форма от компетентния съд, след сезиране с иск за обявяване на нищожност на съдебен акт. Направените в касационната жалба твърдения, че в обжалваното решение първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени от В. доводи и делото е останало неизяснено от фактическа страна, са неоснователни, тъй като съдът е пресъздал фактите и обстоятелства относими към спора, който е обявяване на нищожност на съдебен акт. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. По делото са събрани всички относими към спора доказателства и въз основа на тях административният съд е установил правилно фактическата обстановка като е разгледал релевантните писмени доказателства по разглеждане на адм. дело 4733/2001 г. на ВАС, включително и съдържанието на самия съдебен акт по това дело. Административен съд Перник не е допуснал нарушение на закона като е отхвърлил иска на Е. В.. Мотивите на решение 10035 от 20.12.2001 г. са дадени при спазване изискванията по чл. 189, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), отм., приложими към момента на постановяването му на основание чл. 11 ЗВАС, отм., а цялото съдебно решение отговаря на изискванията на чл. 189 ГПК, отм. Постановено е от законен касационен състав. Съдебното решение е влязло в сила на основание чл. 219, б. в ГПК, отм., а понастоящем е окончателно, по силата на изричната разпоредба на чл. 223 АПК, а всички аргументи за обосноваване на иска за обявяване на неговата нищожност покриват съдържанието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и не могат за доведат до нищожност на съдебния акт. Извън предмета на спора по чл.128а АПК са твърдения за допуснати нарушения на материалноправни норми и процесуални нарушения, които не водят до нищожност на атакуваното съдебно решение. Съгласно възприетото в правната теория и съдебна практика (вж. тълкувателно решение 1/10.02.2012 г., по тълк. дело 1/2011 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд) нищожни са съдебните решения, постановени от ненадлежен съдебен състав или орган, неподписани от мнозинството на решаващия състав, взети извън правораздавателната власт на съда, в нарушение на предвидената в закона писмена форма или със съдържание, което е абсолютно неразбираемо или предписва явно престъпление или несъвместимо с основите на действащия правен ред действие. Следователно за да е нищожно съдебното решение, то изцяло следва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение, да е постановено от ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда. Обосновано Административен съд Перник е разгледал възприетите от съдебната практика и правната теория основания за нищожност на правно волеизявление, за да обоснове законосъобразен извод, че атакуваното съдебно решение е действителен правен акт. Законосъобразно решаващият съд е обосновал извод, че всички доводи за допуснати нарушения при постановяване на решение 10035 от 20.12.2001 г. по адм. дело 4733/2001 г. на ВАС, петчленен състав, не обуславят неговата нищожност. Настоящият съдебен състав изцяло споделя при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ, предл. 2 АПК мотивите на първата инстанция, а в касационната жалба не се съдържат нови аргументи, които да не са обсъдени при разглеждане на спора по същество пред първата инстанция. При разглеждане на спора по чл. 128а от АПК първата инстанция не е допуснала процесуални нарушения. Върховният административен съд извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК и не констатира нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Неоснователна е молбата от 05.03.2024 г., подадена от В., в която той заявява, че поддържа касационната си жалба срещу решението на Административен съд Перник в частта му с която е отхвърлен предявеният иск и я оттегля в частта на възложените разноски. Решението в частта за разноските няма самостоятелен характер, а е резултат на основното решение по правния спор. При уважаването на претенцията в тежест на ответника се присъждат разноски и обратно - при отхвърляне на иска, те се възлагат на ищеца. Така в случаите на отхвърлен иск и присъдени разноски в тежест на ищеца от първоинстанционния съд, обжалването на съдебното решение по отхвърлянето на иска имплицитно съдържа и оспорване на решението в частта за разноските, тъй като отмяната на първоинстанционното решение неминуемо ще съдържа и тяхната отмяна. С други думи казано, ако следващата инстанция отмени решението на предходната, окончателно спечелилата спора страна ще остане задължена за разноски, ако се е отказала предварително от тях, а това е недопустимо именно поради субсидиарността на производството по разноски. Ето защо молбата на В. от 05.03.2024 г. следва да бъда отхвърлена и тази част настоящото съдебно решение има характер на определение, което не прегражда по-нататъшното развитие на производството поради извършеното пълно произнасяне по правния спор и не подлежи на самостоятелно обжалване, на основание чл. 229, ал.1, т. 1 АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответниците - министър на правосъдието и Министерство на правосъдието са представлявани от един юрисконсулт, поради което с оглед направеното искане, в полза на Министерство на правосъдието следва да бъде присъдена сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение