Решение № 4774 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2086/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община Горна Малина, чрез процесуалния му представител адв. Щерева, против решение № 7 от 06.01.2026г., постановено по адм. дело № 728/2025г. по описа на Административен съд София област /АССО/, с което по жалбата на И. Л. Л. е отменен отказ, обективиран в писмо изх. № 94.И – 26 /1/ от 29.04.2025г. на главния архитект на община Горна Малина за издаване на разрешение за строеж за "Реконструкция и ремонт на съществуваща стопанска сграда/плевня/", находяща се в УПИ II – 148, кв. 28 по плана на [населено място], общ. Горна Малина. В касационната жалба се твърде на първо място недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба – отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК. В тази връзка навежда съображения, че писмото не обективира отказ за издаване на разрешение за строеж, а представлява уведомление за отстраняване на нередовности в представената документация по чл. 30, ал. 2 АПК във връзка с чл. 5в, ал. 1 ЗУТ. Посочва, че преди издаване на разрешението за строеж е следвало да се установи дали сградата е законно построена, като са дадени указания именно в тази насока да бъдат представени документи или да бъде установено, че сградата е търпим строеж по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ или § 127, ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. Като сграда на допълващото застрояване е следвало да бъдат представени доказателства за издадена виза, тъй като сграда допълващо застрояване не се отразява в плана. Алтернативно излага съображения за неправилност на решението като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Посочва, че в случая отказът за издаване на разрешението за строеж е законосъобразен, тъй като не са представени доказателства, че сградата е законно изградена, съответно не е и търпим строеж, тъй като същата не отговаря на изискванията на чл. 41, ал. 2 за разположение на сградите на допълващото застрояване, съответно няма издадена виза за проектиране. Навежда и съображения, че е неправилен извода на съда за липса на фактически основания и мотиви за издаване на оспорения отказ. Твърди и неприложимост на облекчения ред по чл. 147, ал. 1 т. 1 и т. 3 на ЗУТ, както и на § 53, ал. 2 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде обезсилено, алтернативно да бъде отменено и да бъде отхвърлена жалбата или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът И. Л. Л., чрез процесуалния си представител адв. Дерменджиев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, съответно намира, че оспореното решение е допустим и правилен съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съставът на АССО е приел, че оспореното писмо съдържа властническо волеизявление, отказ, който представлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, но без да съдържа фактически основания за издаването му, както и без да е посочена правна норма относима навеждаща на основание за постановяване на отказ за издаване на разрешение за строеж, поради което е приел за нарушено изискването на чл. 59, ал. 2 АПК. Посочил е, че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които са довели и до неправилното приложение на закона. Обосновал е, че отправеното искане за издаване на разрешение за строеж попада в рамките на изключението по чл. 147, ал. 1 т. 1 и т. 3 АПК, за които законът не изисква представянето и одобрението на инвестиционен проект, а изисква представянето документ за собственост и на конструктивно становище за издаването на разрешение за строеж. Приел е, че от представеното по делото конструктивно становище, което е било подадено с искането за издаване на разрешение за строеж, се установява, че поисканата реконструкция и ремонт е изцяло възможна в ограниченията на съществуващата сграда на допълващо застрояване – плевня, при запазване на външния вид и зидария, като не е предвидено изграждане на нан нови стоманобетонни плочи, като предвидената промяна касае само покрива, който остава с дървена конструкция, но от четирискатен става едноскатен, за да се осигури оттичане на водите в рамките на собствения на жалбоподателя УПИ II – 148, като височината на билото му се намалява спрямо сега съществуващата. Приел е, че така очертаните параметри изпълняват изискванията на чл. 147, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Обосновал е, че в случай, че административният орган е счел, че липсват някои от изискващите се документи е следвало да остави без движение заявлението и конкретно да укаже точно кои документи липсват и точно в кои части не съответства на закона, съответно какви непълноти трябва да бъдат отстранение, каквото е изискването на чл. 30, ал. 2 АПК във връзка с чл. 5в от същия закон. Приел е, че съгласно чл. 149, ал. 1 ЗУТ отказите за издаване на разрешение за строеж се правят само по законосъобразност, като законът изисква изрична мотивировка досежно наличието на основания за отказ, а липсата на такива мотиви се води до незаконосъобразност. Приел е, че наведените доводи, че строежът, за който е поискано разрешение за строеж, е незаконен, както и че липсват предпоставките да се приеме за търпим по § 16 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, се явяват последващи издаването на акта мотиви, които са ирелевантни за съда и е недопустимо да бъдат обсъждани. По тези съображения е отменил оспореното писмо и е върнал административната преписка за ново произнасяне по заявлението, с което е сезиран. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението за недопустимост на оспореното решение, като постановено по недопустима жалба. Правен е извода на първоинстанционния съд, че оспореното писмо обективира отказ за издаването на разрешение за строеж. Видно от съдържанието на акта с него е отказано на жалбоподателя в първата инстанция да му бъде издадено поисканото разрешение за строеж по посочените няколко точки, като от начина на формулирането им не може да бъде направен извод, че са дадени указания за отстраняване на нередовности в подадените документи. Поради и това обосновано съдът е приел, че е налице индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за жалбоподателя и подлежи на съдебен контрол. Правилен е и извода на съда за допуснати съществени нарушения, а именно липсата на изложени фактически основания за постановяване на отказа. В тази връзка съответно на закона съдът е приел, че от събраните доказателства се установява, че е подадено заявление с искане за издаване на разрешение за строеж по облекчения ред по чл. 147, ал. 1 т. 1 и т. 3 ЗУТ. В тази връзка административният орган в оспорения отказ не е уточнил точно на кое от условията по чл. 147, ал. 1 т. 1 и ал. 2 ЗУТ не съответстват подадените документи. Това е нарушение от категорията на съществените, както правилно е оценил и съдът, което води до нарушение на правото на защита, както и препятства съдът да установи на какво основание е постановен отказът, предвид законовото изискване за постановяване на отказ за издаване на разрешение за строеж само по законосъобразност. На следващо място в отказа не е уточнено и на какво основание административният орган приема, че е непредставянето на документ за законност на сградата – плевня, е относимо към искането за издаване на разрешение за строеж за ремонт и реконструкция. Позоваването на § 53 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ /ДВ бр. 101/2015г./ от касатора не може да обоснове законосъобразност на оспорения отказ, тъй като е въведено като мотив едва в хода на съдебното производство, а съдът се произнася по законосъобразността на административния акт съобразно изложените в него мотиви. Останалите посочени в оспореното писмо основания, а именно непредставянето на виза за проектиране по чл. 140, ал. 1 ЗУТ, непредставянето на съгласие на собствениците на съседния имот в хипотезата на свързано застрояване съгласно чл. 41, ал. 2 ЗУТ и че внесената документация не съответства на чл. 44 ЗУТ за височина, стрехи и отводняване, са относими при искане за издаване на разрешение за строеж за нов такъв, а именно за нова сграда на допълващото застрояване, но не и в хипотезата на поискано разрешение за строеж за ремонт на допълваща постройка – плевня, която е съществуваща още от 1934г., доколкото от приетата СТЕ се установява, че същата е нанесена в регулационния план на селото от посочената година, както и впоследствие в регулационния план от 1986г. Още повече, че от приетата СТЕ също се установява, че поисканото разрешение за строеж се отнася до извършването на ремонт в очертанията на сградата – плевня, без да се излиза от рамките на съществуващото строителство. Дори да се приеме, че следва да бъде установено дали сградата е търпима, то същото следва да бъде направено съобразно правилата, действали към момента на построяването й, а не съобразно настоящите такива. Поради изложеното е правилен и обоснован извода на съда за това, че оспореният отказ да бъде издадено разрешение за строеж за ремонт и реконструкция на сградата – допълващо застрояване – плевня, е незаконосъобразен. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация като основателно и доказано, представени са доказателства за сторени такива за настоящата инстанция, следва да бъде уважено в претендирания размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,