Решение № 12213 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11036/2014 г.

Решение № 12213 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11036/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационнa жалбa на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 1831 от 18.07.2014 г., постановено по адм. дело № 3131/2013 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 031300872 от 10.05.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 405 от 5.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Деспа Евро Билд" ООД, ЕИК 148000915, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Никола Вапцаров" № 3, вх. Г, ет. 5, офис 10, представлявано от управителя Цветан Куртев Райчев, са установени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м. 03.2012 г., м. 08.2012 г. и м. 09.2012 г., общо в размер на 56 949.61 лв., както и лихви в размер на 4 930.76 лв. и Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на ревизираното лице, разноски по делото в размер на 2 050 лв. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че заповедите за възлагане на ревизията (ЗВР) са издадени от некомпетентен орган. РА е издаден от компетентен орган, поради което неправилно е обявен за нищожен. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът - "Деспа Евро Билд" ООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административния съд - Варна е бил РА № 031300872 от 10.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 405 от 5.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Деспа Евро Билд" ООД, са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 03.2012 г., м. 08.2012 г. и м. 09.2012 г., общо в размер на 56 949.61 лв., както и лихви в размер на 4 930.76 лв. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е приел, че процесният РА е нищожен. Милена Петрова, временно изпълняваща правомощията на началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД гр. Варна на НАП - ИРМ гр. Русе не е компетентна да издава ЗВР по отношение на данъчни субекти със седалище в гр. Варна, където е седалището на ревизираното лице. Със заповедта за определяне на органа, компетентен да възложи ревизията, компетентността му е била ограничена по територия само до обхвата на ИРМ гр. Русе, поради което този орган не е имал компетентност да възлага ревизии на дружества със седалище в гр. Варна. Мима Вутова - началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП е оправомощена със заповед № 1597 от 1.11.2012 г. на директора на ТД на НАП - гр. Варна, включително с правата по чл. 119, ал. 2 ДОПК, при изчерпателно посочване на компетентността й за ИРМ гр. Русе. Първоинстанционният съд е приел, че изричното очертаване на правомощията на органите до съответните ИРМ налага извода, че те не разполагат с компетентност за издаване на ЗВР и заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) за ревизирани лица със седалище в гр. Варна. Решението е неправилно. Неправилността на първоинстанционното решение е свързана с неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК относно компетентността на органа, възложил ревизията и издал ЗОКО. Според тази разпоредба ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Всички определени органи по приходите в заповед № 1597 от 1.112012 г. са в териториалния обхват на ТД на НАП - гр. Варна. Посочените в същата заповед ИРМ, не ограничават посочените органи по приходите на територията на ТД на НАП - гр. Варна. В горния смисъл е и ТР № 5/22.06.2015 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В постановеното тълкувателно решение, съдиите от общото събрание на колегиите на ВАС приемат, че не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на ЗВР само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. Намират, че в случаи като процесния, ЗВР е издадена от компетентен орган, поради което РА е действителен административен акт. Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че ревизията на "Деспа Евро Билд" ООД е възложена от компетентен орган, който е в териториалния обхват на ТД на НАП - гр. Варна и затова процесния ревизионен акт е валиден, а не нищожен, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Достигайки до други изводи относно липсата на компетентност на органа, възложил ревизията, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. В обжалвания акт не са изложени мотиви по съществото на спора, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане и постановяване на акт по съществото на спора от друг състав на същия съд. С оглед на резултата по спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 1,предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,