Решение № 1990 от 7.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12455/2017 г.

Решение № 1990 от 7.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12455/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на К. Трифонова против заповед № ЧР-03-59 от 29.09.2017 г. на министъра на правосъдието.

С обжалваната заповед № ЧР-03-59 от 29.09.2017 г. министърът на правосъдието е наложил на К. Трифонова, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл, за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5 ЗДСл, дисциплинарно наказание "уволнение".

Жалбоподателката поддържа, че оспорената заповед е нищожна – издадена е при начална липса на материалноправни основания, алтернативно иска да се отмени като унищожаема поради наличие на основанията по чл. 146, т. 1 - 5 АПК, по съображения, подробно развити в жалбата и писмените бележки по същество на спора. Представлява се от адвокат В. Бучкова, като претендира присъждане на разноски при уважаване на жалбата й.

Ответникът – министърът на правосъдието, оспорва жалбата като излага доводи, че обжалваната заповед е законосъобразна и не са налице основания за отмяната й. Представлява се от юрисконсултите Л. Димов и Н. Михайлов, които в подробно развити писмени бележки навеждат съображения за неоснователност на оспорването. Претендират присъждане на разноски по делото при отхвърляне на оспорването и правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателката.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени събрания доказателствен материал по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че оспорването е процесуално допустимо – жалбата е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащ на оспорване административен акт. За да се произнесе по съществото й, приема следното от фактическа и правна страна:

Фактически обстоятелства:

Жалбоподателката К. Трифонова е заемала длъжността директор на дирекция "Българско гражданство" в Министерство на правосъдието, с ранг V старши, по служебно правоотношение.

Заместник-министърът на правосъдието В. Русева е сезирала министъра на правосъдието с предложение рег. № 91-00-6-/1.08.2016 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу К. Трифонова. В предложението са описани констатирани от заместник-министъра на правосъдието проблеми в организацията и дейността на дирекцията: постоянни опашки от чакащи граждани пред сградата на министерството във връзка с процедурите по придобиване на българско гражданство; лоша организация на работата на гише; разглеждане на молбите на гражданите извън законовите срокове; въпреки предложението за кадрово и техническо обезпечаване на дирекцията, директорът не предприема ефективни мерки; трудности във връзка с работата на автоматизираната информационна система; проблеми с три преписки по молби на [гражданство]– Л. Стоянов, М. Кръстевски и Б. Максимовски и неизпълнение на разпореждания на заместник-министъра в тази връзка. Поведението на директора на дирекция "Българско гражданство" е определено като виновно нарушение на служебните задължения по чл. 89, ал. 2, т. 1 – 5 ЗДСл.

Със заповед № ЧР-03-67/12.08.2016 г. министърът на правосъдието е наредил на дисциплинарния съвет в Министерство на правосъдието да образува дисциплинарно дело за изясняване на фактите и обстоятелствата относно допуснати от държавния служител К. Трифонова в качеството й на директор на дирекция "Българско гражданство" нарушения на служебните й задължения, констатирани в предложение за образуване на дисциплинарно производство рег. № 91-00-60/1.08.2016 г. на заместник-министъра на правосъдието.

Със заповед № ЧР-03. 68/16.08.2016 г. на председателя на дисциплинарния съвет е образувано дисциплинарно дело № 3/2016 г. срещу жалбоподателката.

Заместник-министърът на правосъдието е представил допълнение рег. № 91-00-60/15.08.2016 г. към искането за образуване на дисциплинарно производство, на което е поставена положителна резолюция от министъра на правосъдието и е приобщено към дисциплинарно дело № 3/2016 година. В същото е посочено, че са налице нови действия и бездействия на служителката, които са несъвместими с поведението на държавен служител във връзка с преразглеждането на описани три преписки на македонски граждани в Съвета по гражданство към МП, лоша организация на работа в дирекцията, забава в действията по попълване на незает щат в дирекцията, с посочени конкретни примери.

Жалбоподателката не е уведомена за заповед № ЧР-03-67/12.08.2016 г. на министъра на правосъдието и заповед № ЧР-03. 68/16.08.2016 г. на председателя на дисциплинарния съвет.

С протокол № 1/18.08.2016 г. дисциплинарният съвет е провел първото си заседание, на което са докладвани материалите по дисциплинарното дело и е пристъпено към събиране на доказателства.

Със заповед № ЧР-03-69/19.08.2016 г. на министъра на правосъдието, на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл, К. Трифонова е отстранена временно от работа, считано от същата дата.

Служителката е представила болничен лист, съгласно който е в отпуск поради временна неработоспособност също от 19.08.2016 година.

Дисциплинарният съвет е провел заседания, за които са съставени протоколи № 2/08.09.2016 г., № 3/27.09.2016 г., № 4/24. 10, 2016 г., № 5/1.12.2016 г., № 6/16.12.2016 г., на които са приобщавани писмени доказателства и е констатирано, че служителката е в отпуск поради временна неработоспособност.

С писмо рег. № 04. 04-86/1.12.2016 г. на ръководителя на Главния инспекторат в Министерски съвет на министъра на правосъдието е представен доклад за резултатите от извършена проверка в дирекция "Българско гражданство" в Министерство на правосъдието.

В доклада с рег. № 04. 04-86/18.11.2016 г. е посочено, че проверката е извънпланова, възложена от министър-председателя на основание чл. 46а, ал. 2, т. 4 от Закона за администрацията и има задача да провери данните в писмото на министъра на правосъдието от 23.08.2016 г. за допуснати нарушения от служители от дирекция "Българско гражданство" при осъществяване на функции по Закона за българското гражданство и подзаконовите актове по прилагането му. В заключителната част на доклада се съдържат изводи за допуснати нарушения и препоръки за отстраняването им.

С резолюция от 23.12.2016 г. на директора на дирекция "Правни дейности" копие от доклада е приложен към дисциплинарното дело срещу К. Трифонова.

В заседание на 18.01.2017 г., за което е съставен протокол № 7/18.01.2017 г. дисциплинарният съвет е приел, че са изискани и събрани всички необходими доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по дисциплинарно дело № 3/2016 г. Счел е, че с оглед събраните доказателства не е налице необходимост от изслушване на служителката. Констатирал е, че съобразно представените болнични листове служителката е в отпуск поради временна неработоспособност считано от 19.08.2016 г. до 8.02.2017 година.

Дисциплинарният съвет на заседание, проведено на 8.02.2017 г. и на 13.02.2017 г., е приел решение по дисциплинарно дело № 3/2016 година. Като се е позовал на констатациите, изводите и препоръките, направени в доклада на Главния инспекторат при Министерски съвет, докладните записки на ресорния заместник-министър на правосъдието и останалите доказателства по дисциплинарното дело, дисциплинарният състав е приел, че служителката не е изпълнявала служебните си задължения и е допуснала нарушения по чл. 89, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗДСл, подробно описани в решението. Дисциплинарният съвет е приел, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на К. Трифонова по чл. 89, ал. 2, т. 1, 2 и 4 вр. ал. 1 ЗДСл – неизпълнение на служебни задължения, забава при изпълнението на служебните задължения и нарушение на задълженията спрямо гражданите, за които е предложил на министъра на правосъдието да й наложи дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца".

Изложените в решението фактически обстоятелства и дадените правни квалификации на действията и бездействията на служителката са възприети и инкорпорирани изцяло в оспорената заповед на министъра на правосъдието.

С докладна записка рег. № 91-00-60/14.02.2017 г. председателят на дисциплинарния съвет е представил на министъра на правосъдието дисциплинарно дело № 3/2016 г. и предложил да бъде прекратено временното й отстраняване от работа.

Със заповед № ЧР-03. 8/14.02.2017 г. министърът на правосъдието е прекратил временното отстраняване от работа на К. Трифонова.

С писмо изх. № 91-00-60/15.02.2017 г. министърът на правосъдието е уведомил жалбоподателката относно неизплащането на парични обезщетения по издадените й болнични листове до този момент и че всички получени болнични листове са представени пред НОИ.

С писмо изх. № 91-00-60/14.02.2017 г. министърът на правосъдието е поканил служителката да се запознае на 16.02.2017 г. с образуваното срещу нея дисциплинарно дело № 3/2016 г., като на 23.02.2017 г. следва да се яви за изслушване пред дисциплинарно наказващия орган и до посочения срок следва да даде писмени обяснения.

Писмото е получено от служителката на 15.02.2017 г., като е отбелязала, че желае да получи пълно копие на дисциплинарното дело в срок до 17.02.2017 г,. за да се запознае с всички документи.

На 16.02.2017 г. е съставен протокол от служители в Министерство на правосъдието, в който е удостоверено, че на същата дата К. Трифонова не се е явила в сградата на Министерство на правосъдието.

На 23.02.2017 г. служителката не се е явила, за да даде обяснения по дисциплинарното дело.

По дисциплинарната преписка са приложени болнични листове, от които е видно, че към този момент жалбоподателката е в отпуск поради временна неработоспособност.

С молби рег. № 91-00-60/24.02.2017 г. и рег. № 91-00-60/6.03.2017 г. жалбоподателката е поискала да се прекрати дисциплинарно дело № 3/2016 г. срещу нея, да й се предостави копие от дисциплинарното дело, заявила е, че не е уведомена за заповедта за отстраняването й и не може да вземе становище по същество, защото няма представа за какви обстоятелства е ангажирана дисциплинарната й отговорност и е отстранена от длъжност.

С писмо по пр. пр. № 17170/2017 г. от 11.07.2017 г., Софийска градска прокуратура е уведомила министъра на правосъдието, че с постановление на СГП – Специализирано звено "Антикорупция" от 11.07.2017 г. е образувано досъдебно производство срещу К. Трифонова – директор на дирекция "Българско гражданство" при МП, за престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 НК с оглед наличие на достатъчно данни за извършено престъпление във връзка с нарушаване на служебните задължения, свързани с предоставяне на българско гражданство на чужди лица.

Представено е също постановление на следовател при СО към СГП, в което е посочено, че досъдебното производство е образувано срещу служителката за това, че в периода 2013 г. – август 2016 г. е нарушила служебните си задължения при изпълнение на процедурите по придобиване на българско гражданство от чужди граждани с цел да набави облага за чужди граждани и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – престъпление по чл. 282, ал. 1, пр. 2 НК.

С докладна записка рег. № 91-00-60/7.08.2017 г. директорът на дирекция "Правни дейности" и директорът на дирекция "Управление на човешките ресурси" са предложили на министъра на правосъдието да образува ново дисциплинарно дело срещу К. Трифонова поради наличието на нови факти и обстоятелства, съдържащи се в досъдебно производство по пр. пр. № 17170/2017 г. на СГП, които са самостоятелно основание за носене на дисциплинарна отговорност и да се издаде заповед за временното й отстраняване от длъжност.

Със заповед № ЧР-03. 54/7.08.2017 г. министърът на правосъдието е наредил на дисциплинарния съвет към МП да образува дисциплинарно дело срещу служителката във връзка с данните в цитираното писмо на Софийска градска прокуратура.

Със заповед № ЧР-03-55/7.08.2017 г. на председателя на дисциплинарния съвет е образувано дисциплинарно дело № 2/2017 г. срещу К. Трифонова – директор на дирекция "Българско гражданство".

Дисциплинарният съвет е провел заседание на 08.08.2017 г., за което е съставен протокол № 1/8.08.2017 г., като е изискал доказателства във връзка с предмета на делото.

Със заповед № ЧР-03-56/8.08.2017 г., министърът на правосъдието, на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл е отстранил временно от длъжност К. Трифонова.

Жалбоподателката е уведомена чрез пълномощника си адвокат М. Дамянова за образуваното дисциплинарно производство и акта за отстраняването й от длъжност, която е представила документи за продължаващо болнично лечение на служителката.

Със заповед № ЧР-03-57/1.09.2017 г. министърът на правосъдието е наредил обединяването на дисциплинарно дело № 3/2016 г. и дисциплинарно дело № 2/2017 г. в едно общо производство, което да продължи по дисциплинарно дело № 2/2017 година.

С писмо по пр. пр. № 17170/2017 г. от 15.09.2017 г. на прокурор от СГП е съобщено, че наличните материали по досъдебното производство, образувано срещу К. Трифонова са класифицирани от Държавна агенция "Национална сигурност" с гриф "секретно", поради което същите не може да се предоставят за целите на дисциплинарното производство. В писмото се сочи, че документите индикират за наличие на схема за получаване на българско гражданство с участието на К. Трифонова в нарушение на установената нормативна уредба и приоритетно получаване в кратки срокове на българско гражданство на определени групи чужди граждани в нарушение на установените правила, както и че служителката системно е възпрепятствала присъствието на представители на ДАНС в провеждане на интервюта с кандидатите за българско гражданство.

Дисциплинарният съвет е приел решение по дисциплинарно дело № 2/2017 г. на свое заседание на 19.09.2017 г. В решението е посочено, че освен дисциплинарните нарушения, описани в решението от 8.02.2017 г. по дисциплинарно дело № 3/2016 г. служителката е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл – неспазване правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация – чл. 2, ал. 5, чл. 5, ал. 2 и чл. 17, ал. 1, което е довело до уронване престижа на Министерство на правосъдието. С оглед установените факти и обстоятелства по обединените дисциплинарни производства, дисциплинарният съвет е предложил на министъра на правосъдието да наложи на жалбоподателката най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение".

С докладна записка рег. № 91-00-60/19.09.2017 г. председателят на дисциплинарния съвет е представил дисциплинарно дело № 2/2017 г. на министъра на правосъдието. Със същата докладна записка е представен проект на писмо-покана за изслушване на К. Трифонова по реда на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл.

С писмо изх. № 91-00-60/21.09.2017 г. министърът на правосъдието е уведомил служителката, че: 1. Със заповед № ЧР-03-57/1.09.2017 г. на министъра на правосъдието са обединени образуваните срещу нея в качеството на директор на дирекция "Българско гражданство" дисциплинарно дело № 3/2016 г. и дисциплинарно дело № 2/2017 г. в едно общо производство, което продължава по дисциплинарно дело № 2/2017 година. 2. На основание чл. 93, ал. 1 ЗДСл, следва на 26.09.2017 г. в 14, 00 часа да се яви в кабинета на министъра на правосъдието за изслушване пред дисциплинарно наказващия орган. До посочения срок следва да даде и писмени обяснения, да посочи или представи доказателства. 3. На 26.09.2017 г. от 13, 00 часа в стая № 316 в сградата на МП може да се запознае с обединеното дисциплинарно дело № 2/2017 г. и с всички приложени към него писмени доказателства.

С имейл от дирекция "Управление на човешките ресурси" в Министерството на правосъдието, изпратен на 21.09.2017 г. на електронния адрес на адвокат М. Дамянова с прикачен файл формат "pdf’, е изпратена покана per. № 91-00- 60/21.09.2017 г. на министъра на правосъдието. На същата дата служител на Министерството на правосъдието е посетил служебния адрес на адвокат М. Дамянова, както и се е обадил на служебния телефон на същата, с оглед връчване на покана per. № 91-00-60/21.09.2017 г. на министъра на правосъдието, за което е съставен протокол от 21.09.2017 година.

Писмото е получено на 25.09.2017 г. 12, 20 часа от пълномощника на жалбоподателката адвокат М. Дамянова.

С уведомление рег. № 91-50-60/26.09.2017 г., 12, 39 часа, адвокат М. Дамянова е уведомил министъра на правосъдието, че на г-жа М. обективно не й е възможно да се яви на отправената покана. При извършената проверка в деловодната система "Архимед" е установено, че към 18. 06 часа на 28.09.2017 г. не е постъпвал друг документ от К. Трифонова и процесуалния й представител, с изключение на цитираното писмо, в т. ч. болничен лист за временна неработоспособност.

С оспорената заповед № ЧР-03-59/29.09.2017 г. министърът на правосъдието е наложил на служителката К. Трифонова дисциплинарно наказание "уволнение".

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че К. Трифонова в качеството си на директор на дирекция "Българско гражданство" в МП не е изпълнила виновно своите служебни задължения, които са подведени към съответните фактически състави, както следва:

1. Нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 ЗДСл и чл. 21, ал. 2 ЗДСл във връзка с чл. 5, т. 1 и 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, във връзка с раздел III от длъжностната й характеристика, във връзка с чл. 22, ал. 3 от заповед № ЛС-04-1838/14.11.2013 г. на министъра на правосъдието:

К. Трифонова е нарушила служебните си задължения, като в качеството си на директор на дирекция, , Българско гражданство" не е актуализирала Вътрешните правила на ръководената от нея дирекция и не ги е привела в съответствие с Устройствения правилник на Министерството на правосъдието и въведената нова автоматизирана информационна система за администриране на производствата по Глава пета от Закона за българското гражданство (ЗБГ).

Нарушението е продължавано и е установено с доклада на Главния инспекторат на Министерския съвет на Република България за резултати от извършена проверка за допуснати нарушения в работата на дирекция "Българско гражданство" в Министерството на правосъдието, за периода от 1.01.2014 г. до 31.08.2016 г., депозиран на 18.11.2016 г. в Министерството на правосъдието.

1. Нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 ЗДСл и чл. 41, ал. 1 ЗНАФ, във връзка с чл. 68 от Вътрешните правила за работата в дирекция "Българско гражданство", във връзка с чл. 21, ал. 1 и 2 ЗДСл, във връзка с чл. 5, т. 1 и т. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията и раздел III от длъжностната й характеристика:

К. Трифонова е нарушила служебните си задължения, с оглед процедурите, свързани с придобиване, освобождаване и възстановяване на българско гражданство.

В архива на дирекция "Българско гражданство" не се съхраняват оригинали или копия на подадените молби, по които няма образувани преписки при неотстраняване на нередностите в определения срок от молителите или неполучаване на писменото уведомление на посочения адрес за кореспонденция, както и при неявяване на лицето на определената дата за интервю. Връщането на постъпилите в дирекцията молби за приложенията към тях, за придобиване, загубване и възстановяване на гражданство на подателите им са в нарушение на разпоредбите на чл. 41 ЗНАФ и чл. 68 от Вътрешните правила за работата в дирекция "Българско гражданство" във връзка с изискването за изпълнение на дейностите по организирането, опазването и текущото използване на документалните фондове, научно-техническата обработка на документите и предаването им в държавните архиви. К. Трифонова, в качеството си на директор на дирекция "Българско гражданство", не е изпълнила задълженията си точно и добросъвестно, като липсата на иницииращи документи (молби и приложенията към тях) е създала пречка за осъществяване на последващ контрол по отношение на дейността на дирекцията.

Нарушението е продължавано и е установено с доклада на Главния инспекторат на Министерския съвет за резултати от извършена проверка за допуснати нарушения в работата на дирекция "Българско гражданство" в Министерството на правосъдието, за периода от 1.01.2014 г. до 31.08.2016 г., депозиран на 18.11.2016 г. в Министерството на правосъдието.

1. Нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1, 2 и 4 във връзка с ал. 1 ЗДСл и чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 24, ал. 1 ЗДСл, във връзка с чл. 5, т. 1 и т. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията и раздел III от длъжностната й характеристика:

К. Трифонова е нарушила служебните си задължения, като с действията и бездействията си е довела до необосновано забавяне на процедурите, свързани с придобиване, освобождаване и възстановяване на българско гражданство.

От страна на К. Трифонова е допуснато неспазване на сроковете по чл. 35, ал. 1 от ЗБГ по образувани преписки за придобиване, загубване и възстановяване на гражданство поради неизползване от нейна страна на целия ресурс /сграден, човешки и технически/, предоставен за нуждите на дирекция "Българско гражданство", както и поради нежелание от нейна страна за подобряване на работата на дирекцията.

Нарушението е продължавано и е установено с доклада на Главния инспекторат на Министерския съвет за резултати гражданствоот извършена проверка за допуснати нарушения в работата на дирекция "Българско гражданство" в Министерството на правосъдието, за периода от 1.01.2014 г. до 31.08.2016 г., депозиран на 18.11.2016 г. в Министерството на правосъдието, както и докладна записка per. № 91-00-60/1.08.2016 г. и № 91-00-60/16.08.2016 г. от заместник-министъра на правосъдието.

1. Нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 ЗДСл и чл. 41, ал. 1 ЗНАФ във връзка с чл. 68 от Вътрешните правила за работата в дирекция "Българско гражданство", във връзка с чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 24, ал. 1 ЗДСл, във връзка с чл. 5, т. 1 и т. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията и т. III от длъжностната й характеристика:

К. Трифонова е нарушила служебните си задължения, като е отказала да представи на Съвета по гражданството и е допуснала липсата на три преписки за придобиване на българско гражданство, образувани по молби на [гражданство] Л. Стоянов, М. Кръстевски и Б. Максимовски.

В Министерството на правосъдието са постъпили три молби от [гражданство] Л. Стоянов per. № 94-Л-48/13.06.2016 г., М. Кръстевски № 94-М-163/13.06.2016 г. и Б. Максимовски № 94-Б-66/21.06.2016 г. с искания Съветът по гражданството да преразгледа преписките им, предвид постановените от него откази. Прието е за установено, че служителят умишлено е отказал да предаде преписките за разглеждането им от Съвета по българско гражданство, като не е изпълнил и разпореждане на ресорния заместник-министър, който е и председател на Съвета. Служителят виновно е допуснал и липсата на трите преписки за българско гражданство, което е установено при проверката от страна на Инспектората на Министерския съвет. Нарушението е продължавано и е установено с Доклада на Главния инспекторат на Министерския съвет за резултати от извършена проверка за допуснати нарушения в работата на дирекция "Българско гражданство" в Министерството на правосъдието, за периода от 1.01.2014 г. до 31.08.2016 г., депозиран на 18.11.2016 г. в Министерството на правосъдието, както и докладна записка per. № 91-00-60/1.08.2016 г. и № 91-00-60/16.08.2016 г. от заместник-министъра на правосъдието.

1. Нарушение по чл. 89, aл. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 ЗДСл и чл. 21, aл. 1 и aл. 2 ЗДСл, във връзка с чл. 5, т. 1 и т. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията и раздел III от длъжностната й характеристика и на Инструкция за дейностите по управление на човешките ресурси в Министерството на правосъдието, утвърдена на 14.11.2013 г. от министъра на правосъдието, раздел III "Подбор и назначаване на служители", абз. 3 и на т. 2 от процедура "Подбор и назначаване на служители", утвърдена със заповед № ЛС- 04-1050/31.07.2015 г. на министъра на правосъдието:

К. Трифонова е нарушила служебните си задължения, с оглед неефективното организиране на работата в ръководената от нея дирекция. От страна на директора на дирекция "Българско гражданство" в Министерството на правосъдието е допуснато неефективно използване на свободните щатни бройки за нуждите на дирекцията, както и неизпълнение на задължението й да инициира с докладна записка процедура за заемането на свободна длъжност, съгласно Инструкция за дейностите по управление на човешките ресурси в Министерството на правосъдието, утвърдена на 14.11.2013 г. от министъра на правосъдието, раздел III "Подбор и назначаване на служители".

Нарушението е продължавано и е установено с Доклада на Главния инспекторат на МС на РБ за резултати от извършена проверка за допуснати нарушения в работата на дирекция "Българско гражданство" в МП, за периода от 1.01.2014 г. до 31.08.2016 г., депозиран на 18.11.2016 г. в Министерството на правосъдието, както и докладна записка per. № 91-00-60/1.08.2016 г. и № 91-00-60/16.08.2016 г. от заместник-министъра на правосъдието.

1. Нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 във връзка с aл. 1 ЗДСл и чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл, във връзка с чл. 5, т. 1 и т. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, раздел III от длъжностната характеристика, във връзка с чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за длъжностните характеристики на държавните служители, във връзка с чл. 7, aл. 4 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията и Заповед № ЛС-04-1050/31.07.2015 г. на министъра на правосъдието, процедура "Изготвяне, актуализиране и утвърждаване на длъжностно и поименно разписание на длъжностите. Разработване, изменение и утвърждаване на длъжностни характеристики ":

К. Трифонова е нарушила служебните си задължения, с оглед изготвяне и актуализиране на длъжностните характеристики на служителите в дирекцията. В изготвените от служителя длъжностни характеристики е допуснато неактуализиране, неточности при определяне на преките задължения в несъответствие с нормативните изисквания.

Нарушението е продължавано и е установено с доклада на Главния инспекторат на Министерския съвет за резултати от извършена проверка за допуснати нарушения в работата на дирекция "Българско гражданство" в Министерство на правосъдието за периода от 1.01.2014 г. до 31.08.2016 г.

1. Нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 във връзка с aл. 1 ЗДСл и чл. 21, ал. 1 и ал. 2 и чл. 24, ал. 1 ЗДСл, във връзка с чл. 5, т. 1 и т. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, раздел III и т. 7 от раздел V от длъжностната й характеристика:

К. Трифонова е нарушила служебните си задължения, като не е предприела действия във връзка с отстраняване на проблеми на автоматизираната информационна система за нуждите на дирекция "Българско гражданство ".

В качеството й на директор на дирекция "Българско гражданство" и ръководител на проект "Изграждане на ефективна администрация на Министерство на правосъдието чрез развитие на системата за е-правосъдие", съгласно изпълнението на сключен с Министерство на финансите, Дирекция "ОПАК" договор № КС12-ЗЗ-2/3.09.2013 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Административен капацитет", по въвеждането на системата за е-правосъдие, е допуснала бездействие при направени препоръки и забележки във връзка с проблеми в работата на автоматизираната система от страна на гражданите, ДАНС и МВР.

Нарушението е продължавано и е установено с доклада на Главния инспекторат на Министерския съвет за резултати от извършена проверка за допуснати нарушения в работата на дирекция "Българско гражданство" в Министерството на правосъдието, за периода от 1.01.2014 г. до 31.08.2016 г., депозиран на 18.11.2016 г. в Министерството на правосъдието, както и докладна записка per. № 91-00-60/1.08.2016 г. и № 91-00-60/16.08.2016 г. от заместник-министъра на правосъдието.

1. Нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл във връзка с чл. 2, ал. 5, чл. 5, ал. 2 и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация:

К. Трифонова е нарушила служебните си задължения като е допуснала поведение, с което уронва престижа на Министерството на правосъдието.

Образувано е досъдебно производство по пр. пр. № 17170 от 2017 г. по описа на Софийската градска прокуратура (СГП) - Специализирано звено "Антикорупция", срещу К. Трифонова, директор на дирекция "Българско гражданство", за престъпление по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 Наказателния кодекс, с оглед наличие на достатъчно данни за извършено престъпление, във връзка с нарушаване на служебните задължения, свързани с предоставяне на българско гражданство на чуждестранни лица. Тези данни сочат за допуснато поведение, с което се уронва престижа на Министерството на правосъдието, злоупотреба със служебно положение и разгласяване на служебна информация с цел дискредитиране дейността на ведомството и конкретни лица от ръководството му. Нарушението е продължавано и е установено с писмо per. № 91-00-60/18.09.2017 г. от прокурор от СГП, Специализирано звено "Антикорупция".

Описаното поведение в т. 1 – 8 от оспорената заповед на държавния служител К. Трифонова, в качеството й на директор на дирекция "Българско гражданство" в Министерството на правосъдието, е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5 във връзка с чл. 89, ал. 1 от Закона за държавния служител: неизпълнение на служебните задължения, забава изпълнението на служебните задължения, нарушения на задълженията спрямо гражданите по чл. 20 ЗДСл и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Предвид възприетата тежест на нарушенията и настъпилите от тях последици за държавната служба, за гражданите, формата на вината и обстоятелствата при които са извършени, министърът на правосъдието е наложил на жалбоподателката дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното й правоотношение за заеманата длъжност.

Жалбоподателката оспорва дисциплинарната заповед с доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й. Сочи, че не е била уведомена за началото на дисциплинарното производство, като е узнала за същото през 2017 г. след отказа на НОИ за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност с писмо, получено от нея на 23.02.2017 година. Поддържа, че въпреки изричните й молби от 24.02.2017 г. и 6.03.2017 г. да се запознае с материалите по дисциплинарно дело № 3/2016 г., министърът на правосъдието не й е предоставил такава възможност. Твърди, че изпращаните й покани по чл. 93, ал. 1 ЗДСл не са получени от нея, т. к. през този период от време се е лекувала в болнично заведение, за което е уведомила работодателя си. Според жалбоподателката обединяването на образуваните срещу нея дисциплинарни производства е незаконосъобразно, нарушени са правата й по чл. 93, ал. 1 ЗДСл и са изтекли сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл за налагане на дисциплинарно наказание за описаните в заповедта дисциплинарни нарушения.

На следващо място оспорващата сочи, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на изискванията за форма, т. к. липсва индивидуализация на твърдените дисциплинарни нарушения от фактическа и правна страна. Намира, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна поради недоказаност на описаните дисциплинарни нарушения.

По съществото на спора:

Върховният административен съд, като прецени доказателствения материал по делото, намира, че оспорването е основателно, по следните съображения:

По компетентността на органа:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Безспорно е, че министърът на правосъдието в качеството си на орган по назначаването разполага с дисциплинарна власт да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" на служителката и да прекрати служебното й правоотношение за заеманата длъжност – директор на дирекция "Българско гражданство".

По формата на акта:

Оспорената заповед е в предписаната от закона писмена форма. В заповедта са описани действията и бездействията на служителката, които са възприети от дисциплинарно наказващия орган като неизпълнение на служебните й задължения и правната им квалификация, изложени са съображения за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. В този смисъл оспорената заповед отговаря на изискванията за форма и съдържание и не страда от порока по чл. 146, т. 2 АПК. Доколко фактическите и правни основания на акта са съответни на доказателствата по делото и на материалния закон е въпрос на материалната законосъобразност на акта.

По правилата за провеждане на дисциплинарното производство:

Неоснователни са възраженията за издаване на дисциплинарната заповед в нарушение на административнопроизводствените правила.

Не се подкрепят от данните по делото доводите на жалбоподателката за издаване на заповедта след изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушенията. Съгласно чл. 94, ал. 1 ЗДСл, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск – чл. 94, ал. 3 ЗДСл.

Според трайната съдебна практика дисциплинарното нарушение се счита открито когато са установени извършителят на нарушението и фактическите обстоятелства, които покриват съответния фактически състав на дисциплинарно нарушение.

В обсъждания случай нарушенията, предмет на дисциплинарно дело № 3/2016 г. следва да се считат за открити с постъпване на решението на дисциплинарния състав от 13.02.2017 г. при министъра на правосъдието – на 14.02.2017 година. Оспорената заповед е издадена на 29.09.2017 г., като спазването на двумесечния срок следва да бъде преценено в светлината на правилото по чл. 94, ал. 3 ЗДСл.

Както се посочи по-горе, със заповед № ЧР-03-8/14.02.2017 г. на министъра на правосъдието е прекратено временното отстраняване от длъжност на служителката, считано от 15.02.2017 година. Към този момент същата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, който е продължил до издаването на заповед № ЧР-03. 56/8.08.2017 г. на министъра на правосъдието, с която служителката отново е временно отстранена от длъжност. Следователно за периода от 15.02.2017 г. до 8.08.2017 г. по правилото на чл. 94, ал. 3 ЗДСл двумесечният срок по чл. 94, ал. 1 ЗДСл не е текъл. Считано от 8.08.2017 г. до издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение на 29.09.2017 г. двумесечният срок на по чл. 94, ал. 1 ЗДСл не е изтекъл.

Дисциплинарното нарушение, предмет на дисциплинарно дело № 2/2017 г. е открито по см. на чл. 94, ал. 1 ЗДСл с представяне на решението на дисциплинарния състав от 19.09.2017 г. на министъра на правосъдието на същата дата. Оспорената заповед е издадена на 29.09.2017 г. и към този момент краткият срок по чл. 94, ал. 1 ЗДСл не е изтекъл.

Спорно по делото е също дали е изтекъл едногодишният срок от извършване на нарушенията, описани в дисциплинарната заповед към датата на издаването й – 29.09.2017 г. и в този контекст – какво е правното значение на отстраняването от длъжност на служителката и елиминира ли приложението на правилото по чл. 94, ал. 3 ЗДСл.

Жалбоподателката е отстранена от длъжност, считано от 19.08.2016 година. Представила е болничен лист за временна неработоспособност от същата дата. По повод нейно оплакване до НОИ е извършена проверка и с протокол № П-22222516189963-073-001/30.11.2016 г., съставен от служители на НАП, Териториална дирекция – София, е констатирано, че за периода на отстраняване на лицето не се заплаща възнаграждение на основание чл. 100, ал. 3 ЗДСл. Министерство на правосъдието за м. август 2016 г. е подало декл. обр. 1 с 14 отработени дни, за които е начислен осигурителен/облагаем доход. С издаването на заповед № ЧР-03-69/19.08.2016 г. на министъра на правосъдието лицето е отстранено от работа, без право да получава възнаграждение и не подлежи на осигуряване от работодател, без значение представения болничен лист. След датата 19.08.2016 г. за лицето е възникнало задължението на самоосигуряващо се лице. При извършената проверка не са установени нарушения от страна на Министерство на правосъдието, както и основания за корекции на декларираните данни.

Органът по назначаването разлага с правомощието да отстрани държавния служител временно от длъжност при наличие на някое от основанията, визирани в чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 ЗДСл. В случая жалбоподателката е отстранена от длъжност в хипотезата по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл – когато срещу служителя е образувано дисциплинарно дело. При временно отстраняване от длъжност служебното правоотношение продължава да съществува, до възстановяването му на работа или прекратяване на служебното правоотношение на съответното законово основание. С временното отстраняване от длъжност органът по назначаване по същество забранява на служителя да изпълнява задълженията си по служебното правоотношение. Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен – чл. 100, ал. 3 ЗДСл. До възстановяването си на работа той не е обществено осигурен – чл. 10, ал. 2 във връзка с ал. 1, чл. 9, ал. 3, т. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Следователно, с отстраняване на служителя от длъжност се ограничават основните права на лицето – право на труд по чл. 16 и чл. 48, ал. 1 от Конституцията и на обществено осигуряване по чл. 51, ал. 1 от Конституцията. Тези ограничения характеризират правния статус на отстранения - в т. см. решение № 5 от 12.05.2016 г. на КС по к. д. № 2/2016 г. и решение № 10 от 29.05.2018 г. на КС по к. д. № 4/2017 г.

Правото на отпуск по своята правна характеристика е субективно преобразуващо право. Чрез неговото упражняване пресиращият труд държавен служител внася съществена промяна в служебното правоотношение, защото през времето, в което ползва правото си на отпуск не изпълнява задълженията си, произтичащи от правоотношението. Ползвайки съответния вид отпуск, в случая поради временна неработоспособност, неговият носител се счита временно освободен от задължението да престира изпълнение на функциите и задачите, присъщи на заеманата длъжност. Същественото е, че отпускът е свързан с и произтича от задължението на служителя да изпълнява възложената работа по силата на служебното правоотношение

Правните последици при упражняване на правомощието от административния орган да отстрани държавния служител от длъжност – забрана да упражнява право на труд за периода на временното отстраняване и правната същност на правото на отпуск (в случая поради временна неработоспособност), показват, че приложението на двата института по едно и също време не е възможно. След като с временното отстраняване от длъжност се постига лишаване от възможността служителят да изпълнява служебните си задължения, в този период от време той не разполага с възможността реално да упражни субективното си преобразуващо право на отпуск, в резултат на което да не престира труд по служебното правоотношение на това основание. Ето защо за периода на временно отстраняване от длъжност служителят не изпълнява служебните си задължения по силата на заповедта по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл и следователно не може да бъде в отпуск поради временна неработоспособност. Недопустимо е правният статус на служителя да бъде подчинен едновременно на два различни правни режима, които имат различни правни последици. Следователно за този период от време правилото на чл. 94, ал. 3 ЗДСл не намира приложение и сроковете за налагане на дисциплинарно наказание на служителя не спират да текат.

Съгласно чл. 94, ал. 1 ЗДСл дисциплинарно наказващият орган е длъжен да наложи дисциплинарното наказание в срок от една година от извършване на дисциплинарните нарушения, независимо от момента на откриването им. В уволнителната заповед дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителката са описани в осем пункта. За дисциплинарните нарушения по т. 1 – 7 ЗДСл е посочено, че са извършени под формата на действия/бездействия през периода от 1.01.2014 г. до 31.08.2016 година. По правилото на чл. 94, ал. 1 ЗДСл дисциплинарната отговорност на служителката може да бъде ангажира за нарушения, извършени след 29.09.2016 година. С оглед разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДСл, едногодишният срок не е текъл за времето, през което служителката не е била отстранена от работа и е ползвала отпуск поради временна неработоспособност – от 15.02.2017 г. до 8.08.2017 г., т. е. 5 месеца и 23 дни. При съобразяване на това обстоятелство, дисциплинарната отговорност на жалбоподателката може да бъде ангажирана за допуснати неизпълнения на служебните й задължения за периода след 6.04.2016 година. Дисциплинарното производство по дисциплинарно дело № 3/2016 г. е образувано на 16.08.2016 г. и предмет на дисциплинарно разследване са действия и бездействия на служителката, осъществявани през определен период от време, който трябва да бъде ограничен съобразно правилото на чл. 94, ал. 3 вр. ал. 1 ЗДСл от 6.04.2016 г. до 16.08.2016 година. Това е релевантният период, за който следва да бъде преценено допуснати ли са вменените нарушения на служебните задължения от жалбоподателката. За периода от 1.01.2014 г. до 6.04.2016 г. дисциплинарната власт на органа по назначаване да ангажира дисциплинарната й отговорност за действията и бездействията й, описани в оспорената заповед, е погасена поради изтичане на едногодишния срок по чл. 94, ал. 1 ЗДСл.

Обстоятелството дали е погасена дисциплинарната отговорност на служителката следва да бъде отчетено при разглеждане на всяко от дисциплинарните нарушения при преценката за материалната законосъобразност на обжалваната заповед.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателката за съществено нарушаване на административнопроизводствените правила при провеждане на дисциплинарното производство, както и на императивното правило по чл. 93, ал. 1 ЗДСл при издаване на оспорената заповед.

Видно от данните по административната преписка, жалбоподателката не е надлежно уведомена за дисциплинарните производства, образувани срещу нея. Уведомена е след приключване на дисциплинарното производство по д. дело № 3/2016 г. и е поискала да й бъдат предоставени материалите за запознаване. Тук трябва да се посочи, че за дисциплинарно наказващия орган не съществува задължение да изпрати събраните доказателства по дисциплинарното дело, както е поискала жалбоподателката с молбите от 24.02.2017 г. и 6.03.2017 година. Същевременно, след като е била поканена да се запознае с дисциплинарната преписка, възраженията й, че не е имала възможност да се запознае със събраните материали, както и да представи позицията си по тях са неоснователни. В чл. 96, ал. 2 ЗДСл е предвидено, че дисциплинарният съвет може да изслуша при необходимост държавния служител, от което следва, че участието на служителя в производството пред съвета не е задължително условие за законосъобразност на процедурата. Това извод е обусловен от функциите на помощен орган на дисциплинарния съвет, който изяснява фактите и обстоятелствата от значение за случая и подпомага органа по назначаването при вземането на решение, но дисциплинарната власт да реши налице ли е дисциплинарно нарушение и какво дисциплинарно наказание да наложи принадлежи на органа по назначаване.

След приключване на дисциплинарното производство по дисциплинарно дело № 2/2017 г., обединено с дисциплинарно дело № 3/2016 г., с решение на дисциплинарния състав, министърът на правосъдието е уведомил служителката за възможността да се запознае с доказателствения материал по същото, да представи писмени обяснения и да се яви за изслушване от дисциплинарно наказващия орган. В отговор от 26.09.2017 г. на уведомителното писмо, упълномощеният от жалбоподателката адвокат е заявил, че обективно не й е възможно да се яви на определената дата, но в уведомлението не са посочени конкретни уважителни причини и не са приложени писмени документи в подкрепа на изявлението й. Едва на 2.10.2017 г., т. е. след издаване на дисциплинарната заповед, жалбоподателката е представила болничен лист за период от 25.09.2017 г. – 30.10.2017 г. По делото са представени доказателства, че представеният от жалбоподателката болничен лист № Е20171421923/02.10.2017 г. за периода от 25.09.2017 до 30.10.2017 г. е отменен с Експертно решение № 0277/31.01.2018 г. на ТЕЛК заболявания при II МБАЛ София ЕАД-Н състав.

Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДСл., дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, дисциплинарното наказание следва да се отмени, без да се разглежда спора по същество - чл. 93, ал. 2 ЗДСл. В текста на чл. 93, ал. 3 изрично е предвидено, че разпоредбите на ал. 2 не се прилагат, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина или не са дадени в определения срок.

В случая, министърът на правосъдието е спазил законовата процедурата, като е поканил жалбоподателката за изслушване, предоставил й е възможност в определен от него срок да се запознае с дисциплинарното дело и да представи писмени обяснения, да посочи и представи доказателства както във връзка с решението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 3/2016 г., така и при приключване на дисциплинарно дело № 2/2016 г. с решението от 19.09.2017 година. Видно от доказателствата по делото, служителката е била уведомена по електронната поща на упълномощения от нея адвокат и чрез връчване на писмото-покана лично на адвокат Дамянова. Посоченото с писмо per. № 91-00-60/26.09.2017 г. от адвокат М. Дамянова "обективно обстоятелство", без да е ясно в какво се заключава същото и без да са представени каквито и да било доказателства за наличието му не води на извод за опорочаване на приложимата процедура от дисциплинарно наказващия орган. Предвид и отмяната на болничния лист, на който се позовава служителката, към момента на отправяне на поканата по чл. 93, ал. 1 ЗДСл крайният извод, който се налага е, че не са били налице основателни причини за неявяването й пред дисциплинарно наказващия орган и представяне на писмени обяснения по дисциплинарното дело. Поради това и в контекста на разпоредбата на чл. 93, ал. 3 ЗДСл, възраженията на служителката за нарушение на императивното правило на чл. 93, ал. 1 ЗДСл е неоснователно и не е налице основания за отмяна на оспорената заповед на това основание.

Неотносими към спора за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила са доводите на жалбоподателката във връзка със съобщаването на заповедта за отстраняване от длъжност на 19.08.2016 година. Заповедта по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл подлежи на самостоятелно оспорване и жалбоподателката се е възползвала от тази правна възможност. С влязло в сила решение № 11641/1.08.2019 г. по адм. дело № 4795/2017 г. на ВАС е отхвърлена жалбата на К. Трифонова против заповед № ЧР-03-69/19.08.2016 г. на министъра на правосъдието.

По материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът приема следното:

В оспорената заповед са изложени фактически и правни обстоятелства за всяко от дисциплинарните нарушения, като дисциплинарно наказващият орган се е позовал и на мотивите в решенията на дисциплинарния състав, поради което същите следва да бъдат съобразени при преценка на материалната законосъобразност на уволнителната заповед.

Формулираният състав на дисциплинарно нарушение по т. 1 от оспорената заповед за това, че К. Трифонова е нарушила служебните си задължения, като в качеството си на директор на дирекция, , Българско гражданство" не е актуализирала Вътрешните правила на ръководената от нея дирекция и не ги е привела в съответствие с Устройствения правилник на Министерството на правосъдието и въведената нова автоматизирана информационна система за администриране на производствата по Глава пета от Закона за българското гражданство (ЗБГ), сочи на продължавано нарушение, което е констатирано с доклада на Главния инспектора на МС към 18.11.2016 г. и към момента на издаване на оспорената заповед не е отстранено. Поради това и съобразно релевантния период по чл. 93, ал. 1 вр. ал. 3 ЗДСл, определен по-горе, не е изтекъл едногодишният срок от извършването му и не е погасена възможността за налагане на дисциплинарно наказание на служителката при доказаност на същото.

По делото са приложени Вътрешните правила за организация на работата на дирекция "Българско гражданство" в МП, утвърдени със заповед № ЛС – 04-1804/7.11.2013 г. на министъра на правосъдието и Вътрешните правила за организация на работата на дирекция "Българско гражданство" в МП, утвърдени със заповед № ЛС-04-734/27.04.2017 г. на министъра на правосъдието. По силата на заповед № ЛС-04-1838/14.11.2013 г. на министъра на правосъдието директорът на дирекция "Българско гражданство" има правомощието да приема вътрешни правила. Не е изяснено обаче в какво точно се заключава неизпълнението на служебните задължения да актуализира Вътрешните правила в съответствие с Устройствения правилник на МП, в сила от 27.02.2015 г. Функциите на дирекция "Българско гражданство", уредени в чл. 29 от действащия УП на МП са идентични с тези, предвидени в чл. 33 от отменения УП на МП, приет с ПМС № 215 от 23.09.2013 г. В доклада на Главния инспекторат на МС не е посочено каква актуализация, свързана с работата на дирекцията и произтичаща от нормативната уредба е следвало да предприеме жалбоподателката. Такива установявания не се съдържат и в решението на дисциплинарния състав. Дори да се приеме, че с оглед настъпили нормативни промени (като други, извън приетия нов УП на МП не са визирани), правилата за организация и работа на дирекцията е следвало да се актуализират, липсата на конкретност не позволява да се направи обективна оценка на тежестта на допуснатото неизпълнение на служебното задължение.

По отношение на актуализацията на Вътрешните правила поради въвеждане на новата автоматизирана информационна система в началото на 2016 г., безспорно е, че такава е извършена и са утвърдени нови Вътрешни правила със заповед на министъра на правосъдието едва със заповед № 2017 г.

Възражението на служителката, че такива са приети с въвеждането на АИС в началото на 2016 г. не се подкрепят от доказателствения материал по делото. В тази връзка следва да се приемат изявленията на ответната страна, че други правила, извън утвърдените актуализирани вътрешни правила не са налични, предвид и констатациите в доклада на Главния инспекторат в МС. Такива не са намират и в приложената по дисциплинарната преписка документация по проекта, в изпълнение на който е въведена АИС в началото на 2016 година. Приложената докладна записка от М. Асенова – изпълняващ функциите на директор на дирекция "Българско гражданство" за това, че Вътрешните правила ще бъдат актуализирани, като това не е сторено поради необходимост от изменения в действащата АИС БГ също подкрепят този извод, като трябва да се отбележи, че проблемите при работата на системата не освобождават отговорните длъжности лица от ангажимента да приемат правила за работа със същата.

Поради това следва да се приеме, че за жалбоподателката действително е възникнало задължение да актуализира действащите Вътрешни правила за работа в дирекцията във връзка с въведената нова АИС, което задължение не е изпълнила, включително към момента на образуване на дисциплинарното производство по дисциплинарно дело № 3/2016 година.

За нарушението, описано в т. 2 от уволнителната заповед, в която е прието, че К. Трифонова е нарушила служебните си задължения, с оглед процедурите, свързани с придобиване, освобождаване и възстановяване на българско гражданство, т. к. в архива на дирекция "Българско гражданство" не се съхраняват оригинали или копия на подадените молби, по които няма образувани преписки при неотстраняване на нередностите в определения срок от молителите или неполучаване на писменото уведомление на посочения адрес за кореспонденция, както и при неявяване на лицето на определената дата за интервю, следва да се посочи, че цитираните разпоредби - чл. 41 от ЗНАФ и чл. 68 от Вътрешните правила, утвърдени със заповед № ЛС – 04-1804/7.11.2013 г. на министъра на правосъдието, не вменяват такова задължение на директора на дирекция "Българско гражданство".

Съгласно чл. 41, ал. 1 ЗНАФ, органите на управление на държавните и общинските институции отговарят за дейностите по организирането, опазването и текущото използване на техните документални фондове, научно-техническата обработка на документите и предаването им в държавните архиви. За осъществяване на работата с документите в държавната или общинската институция органите им на управление създават деловодна служба, учрежденски архив и постоянно действаща експертна комисия – чл. 41, ал. 2. Разпоредбата урежда общо правомощията на органите във връзка с документалните фондове, като всяка администрация упражнява същите в зависимост от спецификите на дейността си и в съответствие със специалните нормативни и вътрешнослужебни правила за това. От чл. 41, ал. 1 и 2 ЗНАФ не произтича конкретно задължение за жалбоподателката, свързано с функционалните й правомощия, което тя е нарушила с действие и/или бездействие, поради което професионалното й поведение е дисциплинарно несъставомерно по този текст.

В чл. 68 от Вътрешните правила е предвидено, че в дирекция "Българско гражданство" се съхраняват в архив преписки за промяна на гражданството, за установяване наличие на българско гражданство, както и други документи, свързани с дейността на дирекцията, определени в Номенклатурата на архивните дела и документни материали, които се създават в Министерство на правосъдието, раздел "Българско гражданство".

Същевременно в чл. 33, т. 2 от УП на МП (в приложимата редакция) е предвидено, че дирекция "Българско гражданство" образува преписки по постъпилите молби и предложения и след провеждането на интервю с кандидата, а в т. 3 е посочено, че изготвя заповеди за връщане на нередовните молби и предложения. В чл. 7 и сл. от Вътрешните правила е уредена процедура по връщане на документите на кандидатите, когато същите са нередовни и не са отстранени недостатъците в указаните срокове, която е в съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство, в приложимата редакция. В приложената по делото Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на Министерство на правосъдието от 2014 г., действаща към м. август 2016 г., които съответните дирекции в министерството следва да съхраняват съобразно изискванията на Закона за националния архивен фонд, не е предвидено съхранение на заявления и приложените към тях документи на кандидати за българско гражданство, по които не са образувани преписки – срвн. стр. 24 - 25 от същата.

Следователно, нормативната уредба не предвижда задължение за съхранение на подадени документи на кандидати за българско гражданство, които са приети за нередовни, по тях не са образувани преписки и е постановено връщането им. Въпросът дали актовете за връщане на нередовните документи са издавани от компетентен орган е неотносим към преценката съществува ли задължение за съхранение на същите в дирекция "Българско гражданство". Поради това обстоятелството, че в архива на дирекция "Българско гражданство" не се съхраняват оригинали или копия на подадените молби, по които няма образувани преписки при неотстраняване на нередностите в определения срок от молителите или неполучаване на писменото уведомление на посочения адрес за кореспонденция, както и при неявяване на лицето на определената дата за интервю, не представлява нарушение на разпоредбата на чл. 68 от Вътрешните правила за работата в дирекция "Българско гражданство". За жалбоподателката не е било налице служебно задължение да създаде архив на документите по нередовни преписки, които по силата на нормативната уредба следва да се връщат на подателите им. Ето защо незаконосъобразно е ангажирана дисциплинарната й отговорност за неизпълнение на служебно задължение, което не се установява да й е вменено с нормативните и вътрешнослужебни актове, цитирани в оспорената заповед.

По т. 3 от обсъжданата заповед, относно нарушението на служебните задължения чрез действия и бездействия на директора на дирекция "Българско гражданство", с които е довела до необосновано забавяне на процедурите, свързани с придобиване, освобождаване и възстановяване на българско гражданство, в доклада на Главния инспекторат на МС е посочено, че за периода от 1.01.2016 г. до 31.08.2016 г. са образувани общо 6765 бр. преписки. Констатирано е, че сроковете по чл. 35, ал. 1 ЗБГ за постъпилите през проверявания период молби и предложения не се спазват в резултат на наличие на голям брой неприключени преписки от предходни години; увеличаване броя на постъпилите молби за промяна на гражданството през 2015 г. и 2016 г. в сравнение с предходните години; насрочване на дати за провеждане на интервю в порядъка на няколко месеца след датата на постъпване на исканията в дирекцията; даване на становища от МВР и ДАНС извън сроковете, определени в чл. 35, ал. 3 ЗБГ; голям брой взети решения от Съвета по гражданство за възлагане на допълнителна проверка по молбите, като не са посочени проценти или абсолютни числа по отделните пунктове. Изводите в доклада са, че забавянето се дължи както на натовареността на служителите в дирекцията (голям брой неприключили преписки от предходни години и увеличен брой на постъпилите молби и предложения), така и на неспазване на законоустановените срокове за даване на становища от МВР и ДАНС и на допълнително възложени проверки по преписките от Съвета по гражданството. Не се сочат конкретни действия и/или бездействия на директора на дирекцията, които представляват неизпълнение на служебните задължения във връзка с организацията на работата на подчинените й служители, за които е ангажирана дисциплинарната й отговорност. Обстоятелството, че от служителите в дирекцията са искани допълнителни данни във връзка с молбите на кандидатите за българско гражданство относно техния произход не може да се отчете като дисциплинарно нарушение на жалбоподателката, т. к. не сочи на нарушение на служебните й задължения и е съобразено с установената практика след провеждане на срещи с представители на ангажираните в процедурата институции и препоръките след извършена проверка от Върховната административна прокуратура.

Констатацията, че забавата на сроковете по чл. 35, ал. ЗБГ се дължи и на пропуски в организацията на работа на дирекцията обаче кореспондира с останалия доказателствен материал по дисциплинарната преписка и следва да бъде възприета като обективна. В потвърждения на този извод са материалите, приложени по дисциплинарното дело и подробно обсъдени в решението от 13.02.2017 г. на дисциплинарния състав. Освен доклада на Главния инспекторат в МС, в решението от 13.02.2017 г. по дисциплинарно дело № 3/2016 г. дисциплинарният състав е обсъдил и данните, изнесени в докладна записка рег. № 91-00-60/1.08.2016 г. и № 91-00-60/16.08.2016 г., както и приобщените писмени доказателства по дисциплинарната преписка в тази връзка – протоколи и справки, цитирани в решението, при което обосновано е приел, че организацията на работа на дирекцията е довела до забава в дейността по образуваните преписки за придобиване, загубване и възстановяване на гражданство – установени са постоянни опашки от чакащи граждани пред сградата на министерството във връзка с процедурите по придобиване на българско гражданство; лоша организация на работата на гише; разглеждане на молбите на гражданите извън законовите срокове; както и до невъзможността за използване на целия ресурс – сграден, човешки и технически, предоставен за нуждите на дирекция "Българско гражданство". Правилно и обосновано е прието в заповедта, че описаната недобра организация се дължи и на неизпълнение на служебните задължения на директора да предприеме препоръчаните промени за подобряване ефективността на работата. Поради това следва да се приеме, че описаното нарушение в т. 3 от дисциплинарната заповед е установено и правилно квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган и е продължило в рамките на едногодишния срок по чл. 94, ал. 1 вр. ал. 3 ЗДСл.

По т. 4 - Служителят умишлено е отказал да предаде преписките за разглеждането им от Съвета по българско гражданство, като не е изпълнил и разпореждане на ресорния заместник-министър, който е и председател на Съвета. Служителят виновно е допуснал и липсата на трите преписки за българско гражданство, което се установява при проверката от страна на Инспектората на Министерския съвет на Република България. За първото описано нарушение по дисциплинарното дело са приложени докладни записки и водена кореспонденция по електронната поща, от който се установява, че действително жалбоподателката е отказала да изпълни разпореждане на ресорния заместник-министър да представи преписки с рег. № 10462/2012 г., № 1307/2013 г. и № 3650/2013 г. по молбите на [гражданство] Л. Стоянов, М. Кръстевски и Б. Максимовски за преразглеждане от Съвета по гражданство. По повод постъпилите молби за преразглеждане на преписките им поради поставените по тях откази, ресорният заместник-министър е изискал същите от дирекцията. С писмо рег. № 91-00-60/13.07.2016 г. директорът на дирекция е отказала да предаде преписките за преразглеждане, т. к. не съществува такава процедура и са налице висящи съдебни дела. Правилно дисциплинарно наказващият орган е приел, че служителката е следвало да изпълни разпореждането на ресорния заместник-министър. Изложените от нея мотиви да откаже не обуславят друг извод, т. к. преценката дали същите да бъдат преразгледани не е в прерогативите й и с оглед йерархията в организацията на работа е следвало да изпълни разпореждането на ресорния заместник-министър.

От данните по дисциплинарната преписка е установено също, че посочените преписки не са налични в архива на дирекцията. С оглед създадената организация на работа, в дирекцията са съхранявани и са представени на проверяващите от Главния инспекторат в МС – извлечение от АИС за движение на преписките, копие на документацията, проследяваща съгласувателната процедура с МВР и ДАНС, както и копие на извадка на протоколите, с които преписките са разгледани в Съвета по българско гражданство, но не и молбите, изискуемите към тях документи и контролен лист. Обстоятелството, че по постановените откази по заявленията на [гражданство] са образувани съдебни производства не е основателна причина за липсата им в документацията на дирекцията.

Съгласно т. 5 от уволнителната заповед, К. Трифонова е нарушила служебните си задължения, т. к. е допуснала неефективно използване на свободните щатни бройки за нуждите на дирекцията, както и не е изпълнила задължението си да инициира с докладна записка процедура за заемането на свободна длъжност, съгласно Инструкция за дейностите по управление на човешките ресурси в Министерството на правосъдието, утвърдена на 14.11.2013 г. от министъра на правосъдието, раздел III "Подбор и назначаване на служители". В решението на дисциплинарния състав е посочено, че съгласно приложения доклад на Главния инспекторат на МС и кореспонденция с ресорния заместник-министър, на ръководството на дирекцията е предложена пълна подкрепа за кадрово и техническо обезпечаване на дейността на дирекцията с оглед по-бързото разглеждане на молбите. В резултат на проверката на Главния инспекторат е констатирано, че за проверявания период не са отработени общо 846 човекодни като за периода от 1.01.2016 г. – 31.08.2016 г. възлизат на 270 човекодни.

По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, която се кредитира от съда като обективна и достоверна. В основното заключение вещото лице сочи, че през 2016 г. са отработени 577 бр. допълнително човекодни от външни на дирекцията служители. В допълнителното заключение е отразено, че в периода от 18.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в дирекция "Българско гражданство" е имало 1 бр. вакантна длъжност, а броят на неотработените човекодни е 242 бр. След отчитане на получените данни от броя на незаетите щатни длъжности в дирекция "Българско гражданство" и изчисления брой на неотработените човекодни и предвид броя на отработените допълнителни човеко дни от изпълнителите, подпомагали дейността на дирекцията, назначени извън щатните разписания, по различни договори през 2016 г. са отработени допълнително 335 броя човекодни. По повод 1 бр. вакантна длъжност в дирекцията през 2016 г., с докладна записка № 012-09-9/10.02.2016 г. до министъра на правосъдието К. М. е предложила обявяване на конкурс по Закона за държавния служител за заемане на 1 щатна бройка в дирекцията. Конкурсът е проведен и със заповед № ЧР-01. 75/14.04.2016 г. на министъра на правосъдието е назначен служител на длъжност "младши експерт" в дирекцията. С цитирани в заключението докладни записки до министъра на правосъдието К. М. е предложила през 2016 г. конкурентен подборна служители в дирекцията за заемане на длъжностите "главен експерт" и "старши експерт", като същият е проведен и приключил със заповеди за назначаване на служителите. Общата щатна численост на дирекцията е определена с УП на МП и е 19 бройки. В доклада на Главния инспекторат на МС е констатирано, че предвид обема от задачи за 2016 г., осигурените 19 щатни бройки са недостатъчни за ефективното изпълнение на функциите и задачите на дирекцията, но въпросът с общата численост на дирекцията е извън компетентността на директора й. Изложените данни не сочат на неизпълнение на служебните задължения на директора на дирекцията във връзка с предприемане на мерки за укрепване капацитета на дирекцията с оглед нарасналия обем на работа. Такива констатации за неизпълнение на отговорностите на директора на дирекцията по осигуряване на заетостта на щатната численост не се съдържат в доклада на Главния инспекторат на МС. Не се доказва също от останалите данните по делото неефективно използване на свободните щатни бройки за нуждите на дирекцията, а приетото неизпълнение на задължението й да инициира с докладна записка процедура за заемането на свободна длъжност е в противоречие с доказателствения материал. Поради това дисциплинарната отговорност на директора на дирекцията за неизпълнение на задълженията й по обезпечаване кадровия ресурс на дирекцията и увеличаване на числеността й е ангажирана неоснователно.

По т. 6 в заповедта обосновано е прието, че К. Трифонова е допуснала неактуализиране, неточности при определяне на преките задължения в несъответствие с нормативните изисквания в длъжностните характеристики на служителите в дирекцията, което представлява неизпълнение на служебните й задължения. В решението на дисциплинарния съвет са възприети изцяло констатациите в доклада на Главния инспекторат на МС. В доклада са обсъдени функциите и задачи на всяка от длъжностите в дирекцията и в заключение е прието, че длъжностните характеристики на служителите за определена длъжност – държавен, главен и младши експерт са посочени едни и същи задължения, като не са конкретизирани за съответното работно място; голяма част от длъжностните характеристики са изготвени през 2013 г. и в нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за длъжностните характеристики не са актуализирани в съответствие с промените в структурата на организацията; в длъжностната характеристика на "младши експерт" е включено задължение, което не съответства на функционалната компетентност на длъжността. Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че не е имала такова служебно задължение, както и, че не е ясно какво точно е следвало да се актуализира в длъжностните характеристики на служителите.

По т. 7 в оспорената заповед е посочено, че К. Трифонова е нарушила служебните си задължения, като не е предприела действия във връзка с отстраняване на проблеми на автоматизираната информационна система за нуждите на дирекция "Българско гражданство". От данните по дисциплинарната преписка се установява, че са констатирани проблеми при работа с въведената автоматизирана информационна система. За проблемите са изискани обяснения от директора на дирекцията с писмо рег. № 91-00-60/13.07.2016 г. на ресорния заместник-министър. Служителката не е предприела действия по отстраняване на констатираните несъвършенства, напротив отговорила е, че не вижда проблеми в работата на автоматизираната система за нуждите на дирекция "Българско гражданство". Неоснователно е възражението й, че автоматизираната система е въведена в началото на 2016 г. и има едногодишен технологичен срок на изпитване, т. к. това обстоятелство не е основание за освобождаване от задължението й да вземе необходимите мерки за своевременно отстраняване на констатираните проблеми при използване на системата.

По т. 8 от заповедта дисциплинарно наказващият орган е приел, че К. Трифонова е нарушила служебните си задължения във връзка с предоставяне на българско гражданство на чуждестранни лица като е допуснала поведение, с което уронва престижа на Министерството на правосъдието. Това поведение се установява от представените данни за образувано досъдебно производство по пр. пр. № 17170 от 2017 г. по описа на Софийската градска прокуратура (СГП) - Специализирано звено "Антикорупция" срещу К. Трифонова, в качеството й на директор на дирекция "Българско гражданство", за престъпление по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 Наказателния кодекс и следващи справки от прокуратурата. По дисциплинарната преписка не са приобщени други доказателства за конкретни фактически обстоятелства, които могат да бъдат подведени към визираните хипотези на нарушения на етичните правила. В писмото на прокуратурата не се съдържат конкретни факти – време, място и обстоятелства, във връзка с образуваното наказателно производство и не се представят доказателства, събрани в хода на досъдебното производство в подкрепа на възприетото инкриминирано поведение на служителката. Общото посочване, че при изпълнение на служебните си функции е осъществила състава на престъпление по служба, което подлежи на установяване в наказателното производство, не е достатъчно за да се приеме за несъмнено установено, че с поведението си е извършила и нарушения на етичните правила по чл. 2, ал. 5, чл. 5, ал. 2 и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. До приключване на съдебното дирене по делото не бяха представени доказателства, че служителката е привлечена като обвиняема за извършено престъпление по служба, което би могло да внесе яснота относно фактическите признаци на престъпното деяние и релевантните за дисциплинарната отговорност обстоятелства – време, място и начин на осъществяването му. Фактът на образувано срещу нея наказателно производство сам по себе си не обективира поведение на служителката, което е в разрез с етичните правила – на първо място в аспекта на конституционно установената презумпция за невинност, срвн. чл. 31, ал. 3 КРБ, поради което същият не е достатъчен за да се приеме наличие на укоримо поведение на служителя от гледна точка на етичните правила и на следващо – не този факт е уронващ престижа на службата, а действията/бездействията, поради които е образувано наказателното производство. Следователно, фактическият състав на престъплението, което носи признаците и обуславя нарушение на етичните правила, трябва да бъде доказан по установения ред, за да съставлява основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност или при хипотезата на чл. 89, ал. 4 ЗДСл, когато дисциплинарно наказващият орган провежда самостоятелно дисциплинарно производство, събраните материали по досъдебното производство трябва да бъдат надлежно приобщени. С оглед правилото, че дисциплинарната отговорност се носи самостоятелно, няма пречка нарушението на етичните правила да бъде установено и санкционирано независимо от изхода на разследването по наказателното производство, както е в настоящия казус. В този случай обаче дисциплинарният съвет е следвало да събере необходимите доказателства и уточни с кои свои действия/бездействия служителката е нарушила служебните си задължения, свързани с предоставяне на българско гражданство на чуждестранни лица.

В чл. 17, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация е предвидено, че служителят не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави. За да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителката за нарушение на цитираното етично правило хипотезисът му следва да се изпълни с релевантни факти за действия/бездействия в нарушение на бланкетната разпоредба, довели до уронване авторитета на ведомството. При липсата на доказателства, събрани в наказателното производство и надлежно приобщени към дисциплинарното дело, както и на такива събрани самостоятелно в дисциплинарното производство, е останало неясно и недоказано от фактическа и правна страна по какъв начин служителката с поведението си е уронила престижа на Министерство на правосъдието.

Съгласно чл. 2, ал. 5 от Кодекса, служителят следва поведение, което не накърнява престижа на държавната служба, не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот. В чл. 5, ал. 2 от Кодекса е предвидено, че при изпълнение на служебните си задължения служителят следва поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверяват и да разчитат на него. Твърденията, че служителката е разгласила служебна информация с цел дискредитиране дейността на ведомството и конкретни лица от ръководството му са изведени от писмо с вх. № 91-00-60/18.09.2017 г. на Софийска градска прокуратура, което има аналогично съдържание. Само същото обаче не е достатъчно за да се приеме за установено, че служителката е извършила вмененото й дисциплинарно нарушение. Обратно, изложеното в него е подлежало на установяване в дисциплинарното производство, но дисциплинарният състав не го е сторил. Както вече се посочи, текстовете на етичните норми са бланкетни и във всеки отделен случай трябва да бъде установено конкретно поведение на служителя, което по своите фактически признаци показва поведение, което е несъответно на предписаното с етичното правило. Действията/бездействията следва да бъдат индивидуализирани по време, място и начин така, че да бъде възможно служителят да знае за какво е привлечен към дисциплинарна отговорност и изрази позицията си, а съдът да упражни контрол за законосъобразност. Отсъствието на релевантни фактически обстоятелства води до материална незаконосъобразност на оспорената заповед по т. 8.

Съгласно чл. 91, ал. 1, т. 1 – 4 ЗДСл, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението; цялостното служебно поведение на държавния служител.

При обсъждане тежестта на дисциплинарните нарушения, описани в решение от 13.02.2017 г. по дисциплинарно дело № 3/2016 г. дисциплинарният съвет е приел, че за същите следва да предложи на министъра на правосъдието да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, т. 4 ЗДСл - "понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца", т. е. приел е, че в своята съвкупност дисциплинарните нарушения по т. 1 - 7 от уволнителната заповед не обосновават извод за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". В решението от 19.09.2017 г. по дисциплинарно дело № 2/2017 г. дисциплинарният състав е посочил, че поддържа фактическите и правни изводи в решението си от 13.02.2017 г. и е резюмирал извършените нарушения на служебните задължения, описани в т. 1 – 7 от предходното решение и в дисциплинарната заповед, като не е изложил различно виждане относно вида на следващото се за тях дисциплинарно наказание. С оглед възприетия подход по двете дисциплинарни производства, по всяко от които дисциплинарният състав е провел самостоятелно разследване, вмененото дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл, първоначално предмет на дисциплинарно дело № 2/2017 г., е следвало да бъде преценено самостоятелно по критериите в чл. 91, ал. 1, т. 1 – 4 ЗДСл от помощния орган, съответно – от дисциплинарно наказващия орган, който е възприел изцяло предложенията на дисциплинарния състав. В решението от 19.09.2017 г. по дисциплинарно дело № 2/2017 г. са изложени общи мотиви, като лаконично е посочено, че с оглед тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици за държавната служба, за гражданите, формата на вината на държавния служител, на служителката следва да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Въпреки липсата на нарочни мотиви по тежестта на дисциплинарното нарушение, предмет на дисциплинарно дело № 2/2017 г., данните по дисциплинарното дело индикират, че очевидно фактическите и правни обстоятелства по второто дисциплинарно производство са обосновали предложението на дисциплинарния състав за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Изложените съображения относно общата преценка на тежестта на дисциплинарните нарушения и последиците им са възприети от дисциплинарно наказващия орган, който с оспорената заповед е наложил на служителката дисциплинарно наказание "уволнение". Тук в заключение трябва да се посочи, че дисциплинарно наказващият орган е изложил общи мотиви за избраното от него дисциплинарно наказание, които следват текста на чл. 91, ал. 1 ЗДСл, без да е обосновал същото с извършена индивидуализирана преценка на тежестта на нарушенията и настъпилите последици, за формата на вината по отношение на неизпълнение на служебните задължения, нито е обсъдил цялостното служебно поведение на служителката. Съгласно чл. 169 АПК при оспорване на административен акт, който е издаден при условията на оперативна самостоятелност съдът проверява дали органът е разполагал с дискреция и дали е спазил изискванията за законосъобразност на акта. В случая, органът безспорно разполага с оперативна самостоятелност да определи дали да накаже и с какво дисциплинарно наказание да накаже държавния служител, но не е спазил задължението си да изложи конкретни мотиви, обуславящи решението му относно вида на избраното дисциплинарно наказание, което нарушение сочи на материална незаконосъобразност на оспорената заповед.

На следващо място, от доказателствения материал по делото съдът намира за доказани дисциплинарните нарушения, извършени от служителката под формата на действия и бездействия, продължили в рамките на едногодишния срок по чл. 94, ал. 1 вр. ал. 3 ЗДСл: по т. 1 – неактуализиране на Вътрешните правила за организация на работата на дирекция "Българско гражданство" в МП във връзка с въвеждането на АИС в началото на 2016 г.; по т. 3 – допуснато неспазване на сроковете по чл. 35, ал. 1 ЗБГ по образувани преписки за придобиване, загубване и възстановяване на гражданство поради неизползване от страна на директора на целия ресурс – сграден, човешки и технически, предоставен на дирекцията и неизпълнение на задълженията й за подобряване на работата в дирекцията; по т. 4 – неизпълнение на разпореждане на ресорния заместник-министър да предостави на Съвета по гражданство три преписки на македонски граждани и липсата им в архива на дирекцията; по т. 6 – не са актуализирани длъжностните характеристики на служителите в дирекцията и по т. 7 - не са предприети действия по отстраняване на констатираните проблеми в работата на автоматизираната информационна система, въведена в началото на 2016 година.

Останалите дисциплинарни нарушения, описани в заповедта – неактуализиране на Вътрешните правила за работа в дирекцията в съответствие с Устройствения правилник на МП, приет с ПМС № 38 от 23.02.2015 г.; неизпълнение на задължение да съхранява оригинали или копия на подадени заявления, по които няма образувани преписки; неефективно използване на свободните щатни бройки и неизпълнение на задължението да инициира процедура за заемането на свободна длъжност, както и нарушение на етичните правила по чл. 2, ал. 5, чл. 5, ал. 2 и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, не се установява да са извършени от служителката – част от тях са несъставомерни, а за останалите не може да се изведат аргументи за извършването им или се опровергават от доказателствения материал по делото.

В контекста на законово определените критерии при решаване на въпроса за вида на дисциплинарното наказание, съдът намира, че установените дисциплинарни нарушения не обосновават извод за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено от дисциплинарно наказващия орган в резултат на обща преценка на дисциплинарните нарушения, като вероятно нарушението на етичните правила е възприето като определящо за налагане на най-тежката дисциплинарна санкция, предвид предложеното от дисциплинарния състав по-леко дисциплинарно наказание за останалите нарушения на служебните задължения, частично установени по делото. Дисциплинарното нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл обаче не е доказано и установено от материалите по дисциплинарното дело. На следващо място, след като част от дисциплинарните нарушения не се подкрепят и установяват от доказателствения материал по делото, наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" се явява несъразмерно тежко в светлината на критериите по чл. 91, т. 1 – 4 ЗДСл.

Материалната законосъобразност на уволнителната заповед изисква да бъдат доказани и установени всички дисциплинарни нарушения, т. к. съвкупните им тежест и последици са обосновали оценката на дисциплинарно наказващия орган да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Съответно, материалната незаконосъобразност на обжалваната заповед по отношение на част от дисциплинарните нарушения води до немотивираност и незаконосъобразност на решението на дисциплинарно наказващия орган да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" на служителката.

Предвид изложеното, обжалваната заповед е материално незаконосъобразна и на основание чл. 146, т. 4 АПК следва да се отмени.

С оглед изхода на спора, Министерство на правосъдието следва да заплати на К. Трифонова направените разноски по делото в размер на 1610 лв., съгласно представен списък на разноските и доказателствата към същия. Предвид фактическата и правна сложност на спора, съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Водим от горното, Върховният административен съд,