Решение № 4306 от 24.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието против решение 4484/ 1.07.2022г., постановено по адм. дело 3184/2022г. по описа на Административен съд София- град.. Иска отмяна на решението като неправилно. Твърди, че със заповед на основание чл.107, ал.2 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, е прекратено служебното правоотношение с И. Донева- Стоянова на длъжност " старши експерт" в отдел "Последващ контрол и нередности" в Дирекция " "Морско дело и рибарство" поради получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността с период на оценяване 2021 г., като твърди, че заповедта е законосъобразна. Касаторът навежда доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът И. Донева- Стоянова, чрез процесуален представител и в писмен отговор оспорва касационната жалба. Иска решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови отменително решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за писмена форма, но при допуснати нарушения на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че при изготвяне на годишната оценка на изпълнението /ГОИ/ на служителката, от оценяващия ръководител са нарушени разпоредбите на чл.18, ал.1 и 2 и чл. 20 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация/НУРОИСДА/, а от контролиращия ръководител- чл. 13, ал. 1, чл. 15 и чл. 16, т. 5, чл. 17, т. 5 и чл. 18 от НУРОИСДА. Обжалваната заповед е издадена на фактическо и правно основание получена най-ниска оценка за изпълнение на длъжността неприемливо изпълнение, но годишната оценка е определена при неспазване на изискването за безпристрастно и компетентно оценяване въз основа на установими обстоятелства, без мотиви, при наличие на противоречие между междинното и годишно оценяване. Контролиращият орган след постъпилото възражение не е предприел необходимото, за да получи допълнителна информация , аргументации и мнения, за да може да получи реална представа за работата на служителя през целия оценяван период Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съдът е спазил съдопроизводствените правила като е направил анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъдил доводите на страните и достигнал за обосновани и материално законосъобразни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. От съдържанието на приетия по делото Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции на служителката И. Стоянова се установява противоречие между изложеното от оценяващия ръководител на проведената междинна среща на 23.07.2021 г. и мотивите, изложени в частта годишна оценка на изпълнението. При извършения преглед на изпълнението на длъжността относно постигането на целите, определени в индивидуалния работен план и на изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика, включително възложените конкретни задачи и показаните компетентности от служителя, се съдържат позитивни констатации на оценяващия за периода, като част от целите са изпълнени над изискванията. По всички компетентности е посочено, че служителят е показал знания, умения и поведение, които отговарят на изискванията за длъжността. В т. 3 от формуляра за годишно изпълнение са изложени мотиви, които обосновават оценка "неприемливо изпълнение", но отсъстват конкретни данни и факти, на които се основава оценката, с което е нарушен чл. 18, ал. 1 от Наредбата. Освен това част от развитите съображения съществено противоречат на отразеното във формуляра от междинната среща. Съдът правилно посочва, че някои от констатациите относно притежаваните знания и умения не могат да се променят толкова много за изтеклия период от време от междинната среща до окончателното оценяване, след като липсват каквито и да е забележки при междината среща и след като не са изменени цели по чл. 12, ал. 3 от Наредбата. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи за неспазване на чл. 16, т. 5 от Наредбата от контролиращия орган, който е поставил годишната оценка, защото съображенията му на практика преповтарят вече направените от оценяващия орган и не носят никаква конкретика. Това определено е затруднило служителя в търсене на защитна теза и го е поставило в позиция да предполага съображенията на оценяващия и евентуални пропуски през изминалия период, за да обясни поведението си. Не се установява от административната преписка дали служителят е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, и дали евентуалното неизпълнение е в резултат от обстоятелства, изцяло зависещи от служителя, както и че служителят не е показал за преобладаващата част от компетентностите по дл. характеристика съответните знания, умения и поведение, т.е. че същите не отговарят на изискванията, предвид критериите по чл. 14, ал.1 вр чл. 15 от НУРОИСДА (приложение 1 към чл.15). Противоречията на годишната оценка с междинната такава, неизпълнението на изискванията на чл.18 от Наредбата, има за правна последица липсата на мотиви към оценката по чл. 18, ал.1 от Наредбата. Не могат да бъдат обективно установени кумулативно дадените предпоставки, а именно: служителя да не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, и неизпълнението да е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя. При тези факти получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби е опорочена и не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от органа по назначаването. Съобразно изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1000лв, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Възражението на касатора за прекомерност не се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото. На основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение