Решение № 4177 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9019/2011 г.

Решение № 4177 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9019/2011 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане от Димитър Илиев Сандански чрез пълномощника му - адвокат Недялко Коджабашев за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на определение № 1515 от 20.07.2010 г. по адм. дело № 203/2010 г. на Пловдивския административен съд, с което е оставено в сила определение № 1534 от 19.12.2009 г. по гр. дело № 1513/2009 г. на Асеновградския районен съд. Прилага към молбата 46 броя документи, като за част от тях твърди, че не са му били известни и съставляват новооткрити писмени доказателства. Ответната страна не изразява становище по искането за отмяна. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна срещу прекратителни определения и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Актовете, предмет на искането за отмяна са постановени от в производство по чл. 149, ал. 5 от АПК във връзка с чл. 13 от ЗВСВГЗГФ и по чл. 229, ал. 1 от АПК. Делото пред районния съд под номер 1513/2009 г. е образувано по искова молба, подадена от Димитър Илиев Сандански за обявяване нищожността на решение № Г 615-С от 28.05.2004 г. на общинска служба "Земеделие и гори" - Асеновград. Основните твърдения са били, че административният акт е издаден в противоречие с влязло в сила решение по въз. гр. дело № 2732/2002 г. на Пловдивския окръжен съд. От данните по делото и приложената преписка е установено, че решението на ОСЗГ, предмет на жалбата за нищожност е било обжалвано от Димитър Илиев Сандански по реда на чл. 13, ал. 6 от ЗВСВГЗГФ с жалба, по която е образувано гр. дело № 607/2004 г. на Асеовградския районен съд. Жалбата е разгледана по същество и делото е приключило с решение № 246 от 11.01.2005 г. С него е прието, че оспореният акт е законосъобразен и жалбата срещу него е отхвърлена, като неоснователна. Решението на районния съд е обжалвано от Димитър Илиев Сандански с касационна жалба, по която е образувано адм. дело № 274/2005 г. на Пловдивския окръжен съд. Касационната инстанция на свой ред е разгледала по същество касационната жалба. Приела е, че обжалваното с нея решение е правилно и с решение № 272 от 13.06.2005 г. е оставила в сила решение от 11.01.2005 г. по адм. дело № 697/2004 г. на Асеновградския районен съд. При тези основни данни по делото, районният съд е извършил дължимата служебна проверка за процесуалната допустимост на подадената искова молба, имаща характер на жалба. Съобразил е, че тя отново е насочена към установяване незаконосъобразността на решение № Г 615-С от 28.05.2004 г. на общинска служба "Земеделие и гори" - Асеновград. Приел е, че този спор вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение, поради което подадената жалба се явява процесуално недопустима. По тези съображения е прекратил образуваното пред него производство с определение № 1534 от 19.12.2009 г. по гр. дело № 1513. Определението е обжалвано с частна жалба от Димитър Илиев Сандански пред Пловдивския административен съд,. Въз основа на частната жалба, съдът е образувал адм. дело № 203/2010 г. Разгледал е спора за правилност на обжалваното прекратително определение на районния съд по реда на чл. 229, т. 1 от АПК вр. чл. 13, ал. 6 от ЗВСВГЗГФ. Позовал се е на изричната разпоредба на чл. 177, ал. 3 от АПК, постановяваща, че решение, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му, като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. На това основание е приел, че частната жалба е неоснователна и с определение № 1515 от 20.07.2010 г. е оставил в сила обжалваното прекратително определение на районния съд. Искането за отмяна е насочено срещу тези две определения на районния и административния съд и има за правно основание чл. 239, т. 1 от АПК. Заявителят твърди, че в производството по адм. дело № 203/2010 г. на Пловдивския административен съд са били представени за първи път от ответната страна с писмо изх. № 341 от 14.05.2010 г. на ОСЗГ - Асеновград писмени доказателства, които не са му били известни и имат по отношение на него характер на новооткрити писмени доказателства. Повторно прилага към искането си за отмяна: писмо изх. № 341 от 14.05.2010 г. на заместник-началника на ОСЗ - Асеновград с приложените към него писмени доказателства - заповед № 50-44-3832 от 4.07.2003 г. на министъра на земеделието и горите; допълнително споразумение № РД-44-1179 от 4.03.2003 г.; заповед № 331 от 26.05.2003 г. на директора на ОДЗ - Пловдив; заповед № 530 от 5.11.2003 г. на същия директор; допълнително споразумение № РД-44-2962 от 29.04.2003 г. и заповед № РД-44-1994 от 14.06.2004 г. на министъра на земеделието и горите. При преценката им настоящата отменителна инстанция съобрази, че те не съставляват нови писмени доказателства, доколкото са приложени по адм. дело № 203/2010 г. на Пловдивския административен съд на страници от 96, 99, 100, 101, 102, 103 и 104. Останалите приложени документи към искането за отмяна са административните актове, съдебните актове и подавани молби и писмени становища от страна на заявителя в проведените до настоящия момент съдебни производства. При тези данни по настоящото отменително производство, съдът намира искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влезлите в сила определения за неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК има предвид открити нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. А от там не биха могли да бъдат известни и на съда и да бъдат взети предвид от него при произнасянето и решаването на спора, с който е сезиран. В случая писмените доказателства, на които заявителят се позовава, са приложени от ответната страна в производството пред Пловдивския административен съд с нарочна писмена молба вх. № 7488 от 17.05.2010 г. На същата дата е проведено и съдебно заседание, на което е присъствал пълномощник на частния жалбоподател и в негово присъствие съдът с протоколно определение от същата дата ги е приел, като доказателства по делото - т. с. по адм. дело № 203/2010 г. Поради това те не отговарят на задължителните характеристики по т. 1 на чл. 239 от АПК - да са нови писмени доказателства за заявителя. Неотносими към настоящото производство са доводите на стр. 2 от искането за отмяна, че тези доказателства не били предмет на обсъждане от съда в решение № 246 от 11.01.2005 г. по гр. дело № 607/2004 г. на Асеновградския районен съд. Видно от титулната част на искането за отмяна, подадено от Димитър Илиев Сандански с вх. № 9333 от 25.08.2011 г., то има за предмет отмяната на определение по адм. дело № 203/2010 г., с което е оставено в сила определение № 1534 по гр. дело № 1513/2009 г. на Асеновградския районен съд. Искането за отмяна на същите съдебни актове е изрично формулирано и повторено и в петитума на заявлението до Върховния административен съд. А по отношение на тези два съдебни акта не са налице условията на чл. 239, т. 1 от АПК. Ето защо искането за отмяната им на това основание е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение