Решение № 11899 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9118/2019 г.

Решение № 11899 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9118/2019 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 58 от Изборния кодекс (ИК), във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от Политическа партия (ПП) "ВМРО-Българско национално движение", със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Пиротска" № 5, ет. 5, чрез представляващия партията К. Каракачанов, против решение № 600-МИ от 9.08.2019 г., поправено с решение № 603-МИ от 12.08.2019 г., с което на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и 5, във вр. с чл. 74 - 77, чл. 80, чл. 81 и § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Изборния кодекс, Централната избирателна комисия (ЦИК) е определила (решила) срока, участниците, изискванията за провеждане на консултациите при кметовете на общини за съставите на Общинските избирателни комисии (ОИК), последващите действия при постигане, респективно при липса на съгласие относно състава на ОИК, принципите за формиране на съставите на ОИК, в това число и относно съотношението между парламентарно представените партии и коалиции в 44 Народно събрание съобразно броя на всяка парламентарно представена група към 16.07.2019 г., при използване на метода на най-големия остатък, изискванията към членовете на ОИК, техния статут, крайният срок за назначаване на ОИК за всяка община. В титулната, обстоятелствената част и в петитума на жалбата се оспорват т. 11.3, 12.1, 12.2, 12.3 и 12.4 от решението на ЦИК, а доколкото в петитума има искане и по отношение т. 1.2 от решението следва да се приеме, че жалбата е насочена и против тази част от решението. В жалбата се твърди, че решението в оспорените части, е незаконосъобразно, тъй като ЦИК неправилно е приложила нормата на чл. 75, ал. 2 от ИК, приемайки, че единствено коалиция "Демократична България - обединение" има право на един член в ОИК, тъй като от нейната листа има избран един български представител в Европейския парламент и същата не е парламентарно представена в Народното събрание. Не е отчетено правото на ПП "ВМРО-Българско национално движение" да има отделна квота в състава на ОИК, като партия излъчила двама свои представители в Европейския парламент. Мястото за член на ОИК на ПП "ВМРО-Български национално движение" е определено като общо на парламентарно представената коалиция "Обединени патриоти - НФСБ, Атака и ВМРО", като квотата на коалицията е завишена за сметка на място, което се полага единствено на ПП "ВМРО-Българско национално движение". Възразява се, че ЦИК не е съобразила обстоятелството, че ПП "ВМРО-Българско национално движение" също не е парламентарно представена, като неправилно са тълкувани и приложени и нормите на § 1, т. 9 и т. 10 от ДР на ИК. Иска се отмяна на решението в оспорените му части и да бъде постановено, че ПП "ВМРО-Българско национално движение" има право на самостоятелно участие в консултациите за състава на ОИК, съответно и право на самостоятелна квота/представител, излъчен само от партията, а не от коалицията "Обединени патриоти", като се задължи ЦИК да включи жалбоподателя в т. 1. 2 от своето решение, като партия, която не е парламентарно представена, но има избрани от своята листа членове на Европейския парламент. В с. з. по същество жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателя адв. М. Петров. Ответникът по жалбата - Централната избирателна комисия, чрез процесуалния си представител - упълномощен с нейно решение № 3 от 22.03.2019 г. член на комисията Н. Николов, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, а оспореното решение да бъде потвърдено като законосъобразно. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, както и в срока по чл. 58, ал. 1 от ИК, считано от обявяване на решението по реда на чл. 57, ал. 2 от ИК и при наличие на правен интерес за оспорване на цитираните части от решението на ЦИК, доколкото определените с тях правила за състава, броя и квотното разпределение на членовете на ОИК рефлектира върху правото на партията да участва със свои представители в общинските избирателни комисии. Решението на ЦИК, в оспорените части е издадено на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 от ИК, съответно попада в кръга на обжалваемите актове по чл. 58 от ИК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С оспорените части на решение № 600-МИ от 9.08.2019 г., ЦИК е разпоредила, както следва: т. 1.2 Партии и коалиции, които имат избрани с техни листи членове на Европейския парламент от Република България, но не са парламентарно представени са - Коалиция "Демократична България - обединение"; т. 11.3 При назначаването на членовете на ОИК, включително председател, заместник - председател и секретар се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции в 44 Народно събрание съобразно броя на народните представители от всяка парламентарна група към 16.07.2019 г., като се използва методът на най-големия остатък, но не по-малко от един член от всяка парламентарно представена партия и коалиция. т. 12. 1 Съставът на ОИК с 11 членове, включително председател, двама заместник-председатели и секретар като се спазват условията по т. 11.3 е както следва: за партия ГЕРБ - 4 членове; за коалиция "БСП за България" - 4 членове; за коалиция "Обединени патриоти" - 1 член; за партия "ДПС" - 1 член; за партия "Воля" - 1 член. Извън този брой коалиция "Демократична България - обединение" има право на 1 член. В случай че изброените партии и коалиции са направили предложения за всички членове, на които имат право, общият брой на членовете на ОИК става 12 (четно число). Затова парламентарно представената партия или коалиция с най-голям неоползотворен остатък предлага още един член на ОИК (в случая това е коалиция "Обединени патриоти" и ОИК става 13 членове; т. 12.2 Съставът на ОИК с 13 членове, включително председател, двама заместник-председатели и секретар като се спазват условията по т. 11.3 е както следва: за партия ГЕРБ - 5 членове; за коалиция "БСП за България" - 4 членове; за коалиция "Обединени патриоти" - 2 членове, за партия "ДПС" - 1 член; за партия "Воля" - 1 член. Извън този брой коалиция "Демократична България - обединение" има право на 1 член. В случай че изброените партии и коалиции са направили предложения за всички членове, на които имат право, общият брой на членовете на ОИК става 14 (четно число). Затова парламентарно представената партия или коалиция с най-голям неоползотворен остатък предлага още един член на ОИК (в случая това е партия "ДПС") и ОИК става 15 членове; т. 12.3 Съставът на ОИК с 27 членове, включително председател, двама заместник-председатели и секретар като се спазват условията по т. 11.3 е както следва: за партия ГЕРБ - 11 членове; за коалиция "БСП за България" - 9 членове; за коалиция "Обединени патриоти" - 3 членове, за партия "ДПС" - 3 членове; за партия "Воля" - 1 член. Извън този брой коалиция "Демократична България - обединение" има право на 1 член. В случай че изброените партии и коалиции са направили предложения за всички членове, на които имат право, общият брой на членовете на ОИК става 28 (четно число). Затова парламентарно представената партия или коалиция с най-голям неоползотворен остатък предлага още един член на ОИК (в случая това е партия "Воля") и ОИК става 29 членове; т. 12.4 Съставът на ОИК с 39 членове, включително председател, двама заместник-председатели и секретар като се спазват условията по т. 11.3 е както следва: за партия ГЕРБ - 16 членове; за коалиция "БСП за България" - 13 членове; за коалиция "Обединени патриоти" - 4 членове, за партия "ДПС" - 4 членове; за партия "Воля" - 2 членове. Извън този брой коалиция "Демократична България - обединение" има право на 1 член. В случай че изброените партии и коалиции са направили предложения за всички членове, на които имат право, общият брой на членовете на ОИК става 40 (четно число). Затова парламентарно представената партия или коалиция с най-голям неоползотворен остатък предлага още един член на ОИК (в случая това е коалиция "Обединени патриоти") и ОИК става 41 членове. Постановеното решение в посочените части е законосъобразно и не страда от пороци по смисъла на чл. 146 от АПК. Решението е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 57 от ИК, същото е в изискуемата форма и е мотивирано, като са посочени правните и фактически основания за издаването му. Мотиви са изложени и при обсъжданията в заседанията на ЦИК от 8 и 9.08.2019 г., обективирани в протоколи № 93 и 94 от посочените дати, копия от които са приложени по делото. От протоколите е видно, че решението, в оспорените части, е взето с изискуемото мнозинство по чл. 53, ал. 4 и при необходимия кворум по чл. 53, ал. 3 от ИК, съответно не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е издадено и при спазване на материалния закон. Неоснователно е възражението в жалбата, че ЦИК неправилно е приела, че ПП "ВМРО-Българско национално движение" е парламентарно представена партия. В т. 1.1 и 1.2 от решението са определени партиите и коалициите, които са представени в националния парламент, съответно тези, които не са парламентарно представени, но имат избрани с тяхна листа членове на Европейския парламент от Република България. Съгласно т. 1.1 от решението на ЦИК, парламентарно представените партии и коалиции са: партия "ГЕРБ" с 94 народни представители, коалиция "БСП за България" с 79 народни представители, коалиция "Обединени патриоти" с 27 народни представители, партия "ДПС" с 25 народни представители и партия "Воля" с 12 народни представители, а съгласно т. 1.2 не е парламентарно представена, но има избран със своя листа член на Европейския парламент от Република България само коалиция "Демократична България - обединение". Посоченото е напълно съобразено от фактическа страна с данните, посочени в писмо изх. № АД-936-00-47 от 31.07.2019 г., подписано от председателя на Народното събрание, издадено в отговор на изисканата от ЦИК информация относно парламентарните групи и броят на народните представители в 44-ото Народно събрание, а от правна страна с нормите на чл. 75, ал. 2 от ИК и легалните дефиниции на § 1, т. 9 и т. 10 от ДР на ИК. Съгласно чл. 75, ал. 2 от ИК, в консултациите (при кмета на съответната община) участват парламентарно представените партии и коалиции и партиите и коалициите, които имат избрани с техни кандидатски листи членове на Европейския парламент от Република България, но не са парламентарно представени. В нормата, ясно е обективирана волята на законодателя, като са посочени две групи субекти, които имат право да участват в консултациите, съответно съгласно следващите алинеи на чл. 75 от ИК да представят свои предложения за състав на ОИК и да участват със свои представители в комисиите. Това са парламентарно представени партии и коалиции от една страна, а от друга това са партиите и коалициите, които имат избрани членове на Европейския парламент от Република България, но не са парламентарно представени. Първата група включва всички парламентарно представени партии и коалиции, по смисъла на легалното определение на § 1, т. 10 от ИК, съгласно който парламентарно представени са партиите и коалициите, които са участвали на последните избори за народни представители и имат парламентарна група в Народното събрание към датата на насрочване на съответния вид избор. ПП "ВМРО-Българско национално движение" е парламентарно представена като част от коалицията, регистрирана за участие на последните избори за народни представители, видно от представеното копие от решение № 4234-НС от 6.02.2017 г. - коалиция "Обединени патриоти - НФСБ, Атака и ВМРО", която има парламентарна група в 44-ото Народно събрание. Нормите на чл. 75, ал. 2 и § 1, т. 10 от ДР на ИК не прават разграничение относно парламентарното представителство между партиите и коалициите като субекти. Политическата партия като част от коалиция е парламентарно представена, което е в съответствие с легалната дефиниция на § 1, т. 9 от ДР на ИК, съгласно който "коалиция" е предизборно сдружаване на политически партии, регистрирана в Централната избирателна комисия, за участие в определен вид избори. Втората група имащи право на участие в консултациите са партии и коалиции, които не са парламентарно представени, но имат представителство в Европейския парламент. Вярно е, че ПП "ВМРО- Българско национално движение" на последните избори за представители в Европейския парламент от Република България е участвала самостоятелно, видно от решение № 122-ЕП от 10.04.2019 г. на ЦИК и има избрани двама представители - решение № 456-ЕП от 31.05.2019 г. на ЦИК, т. е. за нея е налице условието да има избрани членове на Европейския парламент, но не е налице втория елемент от фактическия състав на чл. 75, ал. 2 от ИК, да не е парламентарно представена, за да придобие право на самостоятелно участие в консултациите за общински избирателни комисии. Същата е парламентарно представена като част от Коалиция "Обединени патриоти", която има самостоятелна парламентарна група от 27 народни представители. Липсва правно основание и правна логика, партия, която е част от коалиция, която по смисъла на ИК е субекта, участващ в изборния процес, да формира самостоятелна парламентарна група в парламента, а оттам липсата на такава парламентарна група да е довод, че партията не е парламентарно представена. Изискванията на § 1, т. 10 от ИК - участие в последните парламентарни избори, в случая 2017 г. и самостоятелна парламентарна група са относими както за партии, така и за коалиции. Целта на коалицията - сдружение на партии е за получаване на по-широка електорална подкрепа, чиято функция са изборните резултати, съответно броя мандати в парламента и формиране на парламентарна група, като няма основание отделната партия, член на коалицията да се счита, че не е парламентарно представена. Тълкуването на § 1, т. 10 от ДР на ИК направено в жалбата, че субектът ПП "ВМРО" не е самостоятелно парламентарно представена партия не намира опора в закона и не е налице възможност партията извън коалицията, в която членува, самостоятелно да получи право на участие и самостоятелно представителство в ОИК. Възражението, основано на аналогията с изборите през 2014 г., за представители в Европейския парламент и изборите през 2017 г. е неотносима, тъй като жалбоподателят е участвал в двата вида избор в състава на две отделни коалиции, т. е. два отделни субекта. ЦИК е приложила правилно материалния закон, съответно решението е съобразено и с целта на закона - провеждане на законосъобразен изборен процес. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 58, ал. 3 от Избирателния кодекс, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав,