Решение № 4531 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13026/2012 г.

Решение № 4531 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13026/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Франческо Чифелли, в качеството му на търговец - физическо лице с фирма ЕТ "Италия Експрес-Франческо Чифели" с адрес за кореспонденция гр. Костинброд, ул. "Антим I", № 11, против Решение № 4401 от 27.07.2012 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 7869 по описа за 2010 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № 2300-900705/26.03.2010 г., на орган по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнение" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице са установени задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 21 760,02 лв. главница и 5 098,36 лв. лихви за просрочие, както и в частта за разноските.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи относно признатите доказани приходи на ревизираното лице за периоди преди процесния, които са формирали разполагаеми парични средства в началото на ревизирания период - 1.01.2005 г. Без основание съдът игнорирал едни доказателства, а кредитирал отговор по обмен на данъчна информация по СИДДО с Република Гърция относно притежавани от лицето банкови сметки в Гърция и възможността от тях РЛ да е изтеглило парични суми, непризнати като парични средства в приходната част на процесния баланс. Част от представените по делото доказателства изобщо не са обсъдени от първоинстанционния съд, като тези, за изтеглена в брой от собственика на ЕТ сума от 24 225,07 евро от банка в Италия, извлечение от банкова сметка, от която се вижда направен превод от банка в Италия в такава в Гърция и спестовната книжка на РЛ. Съдът необосновано не признал даването на парични заеми от страна на Тадеи Донато Кармине съответно на 12.09.2004 г. и 15.09.2005 г. в размер съответно на 26 000 и 75 000 евро. При ревизията не били изследвани разполагаемите парични средства преди началото на ревизирания период, а съдът не указал на жалбоподателя за какви обстоятелства във връзка с посочените парични заеми не сочи доказателства. Доказано било тегленето на суми съответно 56 550 евро и 55 420 евро от банкови сметки на РЛ в Гърция. Без основание съдът не признал наличието към 1.01.2005 г. на 25 000 евро, изтеглени от РЛ на 13.03.2003 г. от "Първа инвестиционна банка" АД. Насрещната страна е следвало да докаже изразходването на тази сума преди началото на ревизирания период. Съдът без мотиви потвърдил произволно определена данъчна основа в нарушение на императивното изискване за анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК. За 2007 г. като правно основание за процесното облагане била посочена норма на отменения ЗОДФЛ. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА в посочената част, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Дечева, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Ревизията е била повторна и по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК за данъчни периоди 2005, 2006 и 2007 г. поради констатации за извършено в ревизираните периоди финансиране на търговската дейност на ЕТ и други разходи, чийто общ размер надвишава доказаните от ревизираното лице доходи - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Пред първоинстанционния съд не е бил спорен размерът на установените разходи, а възможността на ревизираното лице да ги покрие с парични суми, изтеглени от негови банкови сметки в чужбина и други, дадени като паричен заем. РЛ е местно лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ и подлежи на облагане за получените доходи от източници в страната и чужбина.

За да отмени установените задължения за 2005, 2006 г. и частично за 2007 г., първоинстанционният съд е признал в приходната част за 2005 г. сумата от 64 528 щатски долара, изтеглени от РЛ от негова сметка в Първа инвестиционна банка, 1 500 евро, изтеглени от сметка в Гърция и върнати суми от едноличния търговец, при което за ревизираните 2005 и 2006 г. доказаните приходи са надвишили установените разходи. В отменителната част първоинстанционното съдебно решение е влязло в сила.

За да отхвърли жалбата на ревизираното лице в останалата част за останалата част от установените задължения за 2007 г., административният съд е приел, че ревизираното лице не е доказало да е разполагало с други доходи, извън признатите с отменителната част на решението, поради което констатациите на РА в тази част не са опровергани и той е законосъобразен.

За процесната 2007 г. в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК РЛ е декларирало, че към 1.01.2007 г. във валутни банкови сметки на негово име в Евробанк - Гърция, наличността от 25,39 евро се е увеличила на 1 173,31 евро. Наличността по сметка в Пробанк от 82,25 евро се е увеличила на 311,61 евро. През 2007 г. лицето е декларирало, че не е придобивало недвижими имоти, лек автомобил, не е получавало банков заем няма други доходи, различни от дейността му като ЕТ. Доходите от дейността като ЕТ през 2007 г. са в размер на 22 513,00 лв. Физическото лице Франческо Чифелли е предоставило на ЕТ: 24 447,88 лв., отразени в сметка 101, която сума съгласно представена декларация следва да се счита като предоставени средства от собственика в сметка 107 и 104 398,16 лв., отразени по кредита на сметка 499 или общо предоставени средства - 128 846,04 лв. за дейността на ЕТ. През 2007 г. няма върнати суми от ЕТ на физическото лице.

Неоснователни са касационните оплаквания за липса на мотиви и необсъждане на събраните по делото доказателства. Наистина, логично погледнато, към 1.01.2005 г. /началото на ревизирания период/, е възможно ревизираното лице, упражняващо от години търговска дейност като едноличен търговец, да е разполагало с парични средства като начално салдо на този период. Доказването на това обстоятелство, както и на размера на въпросните средства е в тежест на жалбоподателя.

Обосновано първоинстанционният съд не е приел за доказано наличието на такива средства като получени назаем от Тадеи Донато Кармине, съответно на 12.09.2004 г. и 15.09.2005 г. С право съдът е съобразил, че декларациите са представени за първи път с възражението срещу ревизионния доклад, съставен при повторната ревизия, нямат достоверна дата и не са представени доказателства за произхода на паричните средства. Няма пречка да се представят доказателства с възражението против РД, но след като това е било при повторната ревизия, логично е да се направи извод, че тези доказателства не са съществували при първоначалната ревизия, за което няма никакво обяснение, включително и с касационната жалба. В тази връзка, въпросните декларации като частни свидетелстващи документи нямат материална доказателствена сила, обвързваща съда и страните и следва да се преценяват с оглед на всички обстоятелства по делото, както е направил и административният съд.

Неоснователно е касационното оплакване, за необоснованост на решението поради непризнаване в приходната част на баланса на изтеглени парични средства от банкови сметки на ревизираното лице в РГърция. В изпълнение на указанията, дадени в отменителното Решение № 228/18.02.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП е отправено искане до приходната администрация в РГърция за обмен на информация на основание чл. 26 от Спогодба между България и РГърция за избягване на двойното данъчно облагане. Получен е подробен отговор от приходната администрация на Р. Гърция. В резултат на извършената проверка е получена следната информация:

• за периода 2004-2007 г. Франческо Чифелли е притежавал три спестовни сметки в Евробанк ЕФГ. На 23.06.2005 г. е издаден чек от сметка на негово име за сумата 300 000,00 евро, който е изпратен на негова сметка в Пробанк. За периода не са теглени суми от банковите сметки, а са извършвани само внасяния и парични преводи по срочни депозити;

• за периода 2004-2007 г. Франческо Чифелли е притежавал три спестовни сметки в Пробанк. Не са издавани чекове на негово име. През 2007 г. са извършени две тегления в размер на 500,00 евро и 1 000,00 евро.

Правилно административният съд е признал за неопровергана официалната удостоверителна сила на писмения отговор на данъчната администрация на РГърция. Въпреки откритото производство по оспорването на въпросния документ, жалбоподателят не е представил убедителни доказателства за неистинността му. Представените още в ревизионното производство банкови документи за изтеглени суми от Пробанк Гърция в размер на 55 420 евро и 56 550 евро през 2005 и 2006 г., като частни документи, преценени с оглед на посочения отговор по линия на международното сътрудничество, не са достатъчни за обоснован извод за осъществяване на посочения факт с правно значение. Отделно от това, внасянето на тези суми в България, за да може с тях ревизираното лице да финансира дейността си като едноличен търговец, не е доказано по никакъв начин.

Неоснователно е касационното оплакване за разместване на доказателствената тежест относно наличието на 25 000 евро към началото на ревизирания период, които са били изтеглени от банкова сметка в Първа инвестиционна банка на ревизираното лице през 2003 г. Обратно на поддържаното в касационната жалба, жалбоподателят е следвало да докаже наличието на сумата към посочения момент, още повече, че моментът на тегленето на сумата през 2003 г. е наистина две години преди началото на ревизирания период.

Неоснователни са касационните оплаквания за произволно определяне на данъчната основа. Съдебната практика на ВАС по прилагането на чл. 122 ДОПК непротиворечиво е тълкувала, че при определянето на данъчната основа по посочения особен ред се използват само онези от критериите по ал. 2 на чл. 122, които са относими за случая. Отделно това, в първоинстанционния процес пред съда по същество не са правени никакви доводи и доказателствени искания във връзка със събиране на доказателства по неприложени критерии от тези по посочената разпоредба.

Предвид всичко изложено, съдебното решение в обжалваната част, не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, тъй като такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение