Решение № 7886 от 30.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4024/2021 г.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Христова, А. Йовчева и В. Господинова, подадена чрез адв. Костов АК-София, против Решение 31/10.02.2021 г., постановено по адм. дело 483/2020 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед 1199/02.09.2020г. на кмета на община-Добрич, за одобряване на Работен устройствен план /РУП/ за четири урегулирани поземлени имота (УПИ І-1383, УПИ ІІ-1384, УПИ ХVІІІ-1811 и УПИ ХІХ-1400) в кв.1115 на ж.к. Север, на град Добрич, изработен по заявление с вх. 70-00-1487/23.07.2020г. на Тропик ООД, със седалище в гр. Добрич. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Костов, който поддържа жалбата по изложените в нея и писмени бележки подробни съображения. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на адв. Каменова, претендира разноски за заплатената ДТ. Ответната страна - Кметът на Община Добрич не се явява и представлява, не е изразил становище по касационната жалба. Ответникът "Тропик" ООД, гр. Добрич, с управител Г. Андонова, се представлява от адв. Каменова, редовно упълномощена, която оспорва жалбата, по съображенията в изготвения отговор по нея. Счита, че не се доказва основателността на нито едно от направените от касаторите възражения и обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Ответниците К. Колев, М. Георгиева, Р. Русев, Д. Баланова, П. Пейчев, Д. Райнов, Б. Райнова, И. Райнов и Д. Райнов, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни, насочена е срещу подлежащ на последващ контрол съдебен акт, неблагоприятен за тях, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови горепосочения правен резултат, АС-Добрич е приел, че процесната заповед е издадена от кмета на Община Добрич, (компетентният, съгласно чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 113 ЗУТ административен орган), в съответствие с установената в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК форма, мотивирана е с решението на ОбЕСУТ по Протокол 6/27.08.2020г., (с което е извършена проверка за съответствието на изработения проект за РУП с действащия ПУП ПЗР за имотите, при запазване на характера и начина на застрояване, предвидени с действащия ПУП от 2009г.), а в процедурата по издаването на акта не са установени допуснати съществени процесуални нарушения на специалните правилата за одобряване на устройствените планове по Глава осма, Раздел І и ІІ от ЗУТ. Съобразявайки легалното определение за същността и целите на РУП в чл. 113, ал. 1 от ЗУТ, съдебният контрол за съответствието на заповедта с материалния закон е проведен чрез проверка дали процесният РУП отговаря на действащия ПУП-ПЗ и дали конкретизацията на бъдещото строителство, направена с РУП, отговаря на законовите материално-правни изисквания. След извършен анализ на събраните по делото доказателства, включително обяснителната записка към ободрения проект за РУП и графичната му част, както и с оглед неоспореното заключение на вещото лице, е изведен изводът за съответствие на изработения РУП с действащият ПУП-ПРЗ от 2009г. за процесните имоти, съобразно който всички те попадат в устройствена зона Жс, предвиждаща по характер средно застрояване с височина до 4 етажа и до 12 метра, плътност на застрояването до 70 %, интензивност Кинт. до 2,0, озеленяване най-малко 30 %, по начин свързано застрояване в посочените имоти. Съдът е обсъдил и факта, че непосредствено до сградата на жалбоподателите ще бъде изградено предвиденото в УПИ ХVІІІ строителство, но това засягане се дължи на предвижданията на одобрения още през 2009 г. ПУП-ПРЗ за двата имота, който не е предмет на настоящото производство, но който предвижда сградите в имотите на жалбоподателите и на заявителят на РУП да съществуват само при свързано застрояване. Затова засягането на имота на жалбоподателите не е последица от заповедта за одобряване на РУП, а от предвижданията на ПУП-ПРЗ, за който няма данни да е отменен като незаконосъобразен. Решението се счита неправилно, като постановено в противоречие с приложимия материален закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е преценено като необосновано, поради: неотчетения факт на липсата на съгласие на всички собственици на засегнатите УПИ, изискуемо съгласно чл. 21, ал. 5 ЗУТ, /неточно в к.ж. е посочен чл. 121, ал. 5 ЗУТ, който е отменен 2012г./ и в тази връзка - липса на извършена делба на дворното място от 350 кв.м., от което е обособен ПИ 1811 /УПИ ХVІІІ/; несъответствие на РУП с действащия ОУП на община-Добрич, предвиждащ устройствена зона за малкоетажно жилищно застрояване-до 10м. и на който и РУП и ПУП следва да съответстват /а не е изпълнено задължението по чл. 103а, ал. 3, изр. 2 ЗУТ, за изменение в указания 6 месечен срок за изменението на ПУП от 2009г.;неизпълнимост на предвиденото свързано застрояване - тъй като сградата на жалбоподателите не е разположена на имотната граница между ПИ 1400 и маломерния ПИ 1811, за да се изпълнят условията на чл. 21, ал. 2 ЗУТ за покриване на калканната стена и между същата и имотната граница има разстояние; неправилност на изводите, че одобряването на РУП е осъществено при спазване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, по отношение на интензивността на застрояването (Кинт), с оглед неспазени отстояния от съседните УПИ и сгради; неспазване на изискването на чл. 27, ал. 3 ЗУТ, наличието на стреха и прозорци на южната калканна стена, засенчване на съществуващата сграда, повреждане на същата при бъдещ строеж; допуснати от издателя на акта процесуални нарушения, невъзприети от съда, изразяващи се в неуведомяване на жалбоподателите за издадената заповед за одобряване на РУП, с което са били лишени от възможността да изразят възраженията си, както и липса на проведена съгласувателна процедура с експлоатационните дружества. Оплакванията, направени в голямата си част и в първоначалната жалба, относимите от които са обсъдени в съдебния акт, са неоснователни. Изложените в решението съображения и направените от решаващия съд изводи, за съответствие на заповедта с материалния закон и конкретизацията на бъдещото строителство с одобрения РУП, съобразно законовите материално-правни изисквания, се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съдебният контрол е проведен пълно и задълбочено, като съдът с основание е възприел изготвената обективно, компетентно и безпристрастно експертиза, неоспорена от участниците в процеса. С оглед легалното определение, дадено в чл.113 от ЗУТ за същността, предназначението и целите на РУП, правилна е преценката, че в случая те са изпълнени. С ал. 1 на посочената разпоредба, законът поставя изискване РУП да съответства на ПУП-ПРЗ, като от събраните по делото доказателства, обяснителната записка към ободрения проект за РУП и графичната му част, както и от заключението на вещото лице, се установява съответствие на изработения РУП с действащият ПУП-ПРЗ от 2009г. за процесните имоти. Обратно на твърдението в жалбата, фактът, че през м. юли 2019г. е одобрен Общ устройствен план на община-Добрич, не променя този извод - ОУП са основа за цялостното устройство на териториите, определят общата структура и преобладаващото им предназначение, като са задължителни, но за "изготвянето" на ПУП - чл. 104 ЗУТ. При действащ от 2009 год. ПУП, съгласно императивното изискване на чл. 103а ЗУТ, в проекта за ОУП е следвало да се съобразят предвижданията на заварения ПУП. В случая, по категоричен начин е установено, че в ОУП (с оглед който процесните 4 УПИ попадат в зона с преобладаващо малкоетажно застрояване - Жм), не са отразени предвижданията на заварения и действащ ПУП-ПРЗ за ж.к. "Север-1" на града, предвиждащ Жс - средно по характер застрояване, с височина до 12 метра и 4 етажа. С оглед казаното, несъстоятелни са доводите на касаторите, че обсъжданият ПУП - ПРЗ /в сила от 2009г./, следвало да съответства на ОУП /от 2019г./, че кметът не бил изпълнил нормативното си задължение в 6 месечния срок по чл. 103а, ал. 3, изр. 2 ЗУТ, да издаде предписание за служебно изменение на заварения план, /след като промяна на предназначението, начина и характера на застрояване на ПИ, за които е одобрен ПУП, се допуска само за обекти публична държавна или общинска собственост, или в обществен интерес/, както и, че се с влизането в сила на новия ОУП, се спира действието по прилагане на заварените ПУП, в частите, в които се предвижда промяна - вече се посочи за кои обекти е допустимо това, като частният интерес не е между тях. В случая, съдът правилно е приел, че пропускът в ОУП за процесната територия, не обосновава нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗУТ, изискваща съответствие с ПУП-ПРЗ, а степента на конкретизация в РУП, трябва да следва именно предвиждането по действащия ПУП. Освен това, ОУП определя предназначенията най-общо, като предвиждането е "преобладаващо", т.е. по закон се допускат изключения, в случая от това за малкоетажно застрояване, въпрос също застъпен в СТЕ и в процесното решение. Изложеното показва, че разпоредбите на чл. 103а, чл. 113 и чл. 104 ЗУТ са четени избирателно и се тълкуват в жалбата не според точния им смисъл. Неоснователно е и твърдението за порок в акта, с оглед неотчетения от съда факт на липсата на съгласие на всички собственици на засегнатите УПИ, изискуемо съгласно чл. 21, ал. 5 ЗУТ, както и, че не е извършена делба на дворното място от 350 кв.м., от което е обособен УПИ ХVІІІ. В тази връзка е достатъчно да се подчертае правилността на изложеното, че свързаното, изцяло ново застрояване, оттеглено навътре от уличнорегулационните линии, между УПИ ХVІІІ (на заявителя на РУП) и УПИ ХІХ (на жалбоподателите), не е последица от заповедта за одобряване на РУП, а е предвидено по неоспорения и влязъл в сила ПУП-ПРЗ, като същия, в частта му ПЗ, предвижда средно такова, по отношение на което разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗУТ не намира приложение. Въпросът дали е извършена делба на дворното място не следва да се обсъжда в административното производство - за нуждите му, Тропик ООД се легитимира като собственик на УПИ ХVІІІ-1811, в кв.1115, придобит въз основа на договор за покупко-продажба на имот - частна общинска собственост, с площ от 145 кв.м. по КККР на град Добрич, предвиден за жилищно строителство. Одобреният Работен устройствен план не променя разположението на сградата в имота на касаторите УПИ ХIХ, като изграждането на сградата в незастроения УПИ ХVIII не засяга съществуващата в УПИ ХIХ, нито тези в УПИ I и УПИ II. В него са указани линиите за застрояване, до които задължително се разполага сградата в УПИ ХVІII, като предвиденото свързано застрояване е съобразено с изискванията на Наредба 7/2003 г. - чл. 71, ал. 2, според който, за изграждане на сградите на страничните имотни граници, калканните стени се покриват напълно. Това именно е предвидено по действащия ПУП-ПРЗ от 2009г. и по оспорения РУП, в съответствие с което е наложителното затваряне на прозорците на южната фасада на сградата на жалбоподателите и премахване на южната стреха, за да се оформи стената като калкан, което не е незаконосъобразно, а изграждането на сградата в УПИ ХVІІІ (според одобрения РУП), не възпрепятства по никакъв начин достъпа до останалите имоти и сгради в тях. Изяснен е и факта, че по действащия ПУП-ПРЗ, сградата на жалбоподателите не е предвидена за запазване, което не означава, че предстои събарянето й - осигурена е възможността за ново строителство и в УПИ ХІХ. На следващо място, в решението обосновано е посочено, че не се установява одобряването на изготвения РУП да е осъществено при неспазване на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 7/2003г., установяващи нормативите за интензивност на застрояването за териториите с предвидено Жс, в каквато зона попадат процесните имоти. Касационното оплакване в насока, че с изграждането на предвидената 4 етажна сграда, с използваемо подпокривно пространство ще се превиши максимално предвидената в нормата стойност - 2.0, до 2.8, е позовано на една възможност, коментирана от експерта в единия от изложените в заключението три варианта и в с.з., по повод зададените въпроси. В таблицата към РУП с предвидените показатели, Кинт е посочен в допустимите по ПУП-ПЗ граници, които ще следва да бъдат съобразени при бъдещото проектиране - в зависимост от условията за покриване на калканните стени и конкретното архитектурно решение. Затова и с основание съдът не е възприел като порок на акта единствената направена от арх. Енчева забележка за липса на конкретика в одобрения РУП, като в този смисъл, не е налице и нарушение по чл. 27, ал. 3 ЗУТ - точните стойности са предмет на проектното застрояване. Що се отнася до наведени като неспазени отстояния до съседните УПИ и сгради, твърдението е невярно, тъй като в т. 3 от заключението експертът е посочил съобразяване на одобрения РУП с действащия ПУП, конкретно по позиции - до уличнорегулационните линии, до страничните, до сградите през улиците, а СТЕ не е оспорена в процеса пред решаващия съд и с оглед предвидените отстояния между жилищните сгради, не е установено нарушение на изискването и на чл. 32, ал. 2 и 3 ЗУТ. Съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗУТ, работният устройствен план определя точно разположението и очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до имотните граници - съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване, необходимите силуети, изясняващи максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти, броя на етажите, формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите, с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне - всичко това се съдържа в одобрения РУП, изискванията са спазени и нарушения не се констатират. Като неоснователни се преценяват и оплакванията за допуснати в акта процесуални нарушения, невъзприети от съда, изразяващи се в неуведомяване на жалбоподателите за издадената заповед за одобряване на РУП, с което били лишени от възможността да изразят възраженията си - по отношение на РУП, одобряването на който е в правомощията на кмета, не са предвидени процедурите по чл. 128, ал. 1 и 3 ЗУТ, отнасящи се за изработените проекти за одобряване на ПУП, включително и съгласуването с експлоатационните дружества. Приложим е редът, указан в чл. 129, ал. 2 ЗУТ, който е спазен в случая. Както е посочено в решението, жалбата е постъпила на 14.09.2020г., която дата е дванадесетия ден от датата на издаване на заповедта и същата е в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. С оглед това, правото на защита на жалбоподателите не е нарушено, тя е реализирана изцяло в хода на съдебния процес. С оглед тези съображения, при постановяването на процесното решение не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, на ответната в касацията страна, Тропик ООД, следва да се присъдят своевременно претендирани и доказани като заплатени разноски. При надлежно направеното възражение за прекомерност по отношение на адвокатския хонорар на адв. Добрева - 1500 лв., същите следва да се уважат до предвидения за дела по ЗУТ минимум от 900 лв., плюс ДДС, или общо - за сумата от 1200 лв., поради което и Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,