Решение № 12199 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2819/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. Г. Р., с постоянен адрес: обл. Кърджали, [община], [населено място], чрез С. Мехмед, адвокат от АК Кърджали, против Решение 177/01.02.2024г. на Административен съд Кърджали по адм. дело 439/2023г. С него се отхвърля жалба на Х. Г. Р. против Решение 2153-08-233/25.10.2023г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, отхвърлящо жалбата й против Разпореждане РП-3-08-01416923/4.09.2023г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ- Кърджали, като неоснователна. С последното се разпорежда прихващане от изискуемо вземане на лицето от държавното обществено осигуряване, парично обезщетение за бременност и раждане за периода август 2023г. в размер на 780 лева- главница. Разпореждането е мотивирано, че длъжникът Х. Г. Р. следва да възстанови сума, представляваща обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете в общ размер на 9700.11 лева, от които 8154.05 лева главница и 1546.06. лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането. Към 4.09.2023г. е погасено част от задължението в размер на 3864.54 лева, от които 3864.54 главница, към 4.09.2023г. задължението е в размер на 6334.43 лева, от които 4289.51 главница и 1546.06 лева лихви и 489.43 лева допълнително начислена лихва до датата на разпореждането към 4.09.2023г. Посочено е, че дължимото вземане е постановено с Разпореждане РВ-3-08-01282616/16.01.2023г. на основание чл.114, ал. 3 от КСО. Поддържа се в касационната жалба, че решението на съда е неправилно, поради противоречие с целта на закона, което не е касационно отменително основание, необоснованост и нарушение на материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Съображенията са, че обезщетението е добросъвестно получено, поради което не се дължи връщането му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Кърджали взема становище за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмен вид. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид жалбата с доводите в нея, обжалвания съдебен акт, доказателства по делото и изискванията на закона, относно касационното производство констатира следното: Пред административния съд е оспорено решение на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалба на касаторката срещу разпореждането за прихващане на суми от недобросъвестно получено обезщетение, и дължимо парично обезщетение за бременност и раждане за месец август 2023г. Възражението е за нарушение на административно производствените правила и материално правни разпоредби с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установил е, че с Разпореждане от 16.01.2023г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Кърджали е разпоредено на жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода 16.06.2019г. - 20.11.2021г., което разпореждане е влязло в законна сила. При установеното, с настоящето разпореждане за прихващане на сумите е извършил преценката за допустимостта на използвания способ за погасяване на задължения, за който приел, че предпоставките са налице и жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и ал. 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 КСО или по реда на ДОПК, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от ДОО. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководство на контрола по разходите на ДОО. Размерът на удръжките е върху цялото вземане, съгласно разпоредбата на чл. 114а КСО. Поставеният въпрос пред административния съд и в касационната жалба относно различните последици при добросъвестно или недобросъвестно получено обезщетение е неотносим въпрос в настоящето производство, тъй като вече е бил разрешен с издаването на разпореждане РВ-3-08-01282616/16.01.2023г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, което е влязло в сила. Допустимият спорен въпрос в настоящето производство е размерът на сумата за прихващане, ликвидни и изискуеми ли са сумите за прихващане, насрещни между страните ли са вземанията, допустим ли е способът за погасяване на задължения и размерът до който може да бъде извършено прихващане от органа от вземането на длъжника. Тези въпроси са били обсъдени в мотивите на решението и по тях няма възражение в касационната жалба, освен за добросъвестността на полученото обезщетение, което следва да бъде възстановено, който въпрос е извън предмета на настоящето административно производство, както правилно е посочил и административния съд в решението си. При споделяне напълно на мотивите на съда, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение