Решение № 4315 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15377/2012 г.

Решение № 4315 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15377/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Димар шус" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Гоце Делчев, срещу решение № 1499 от 23.10.2012 г. по адм. д. № 524/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците - Дирекция "Инспекция по труда", гр. Пловдив и Йълдъз Неби Карталова, от с. Барутин, община Доспат, не са взели отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1499 от 23.10.2012 г. по адм. д. № 524/2012 г., Административен съд - гр. Благоевград, е отхвърлил жалба на "Димар шус" ООД, гр. Гоце Делчев, срещу постановление от 03.08.2012 г. на Дирекция "Инспекция по труда", гр. Пловдив, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между "Димар шус" ООД, гр. Гоце Делчев и Йълдъз Неби Карталова, от с. Барутин, община Доспат. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно, че при извършената на 11.07.2012 г. от органите на "Инспекция по труда", гр. Пловдив, отдел гр. Смолян, проверка в шивашки цех за производство на обувки в с. Барутин, община Доспат, в който "Димар шус" ООД осъществява производствена дейност, Йълдъз Неби Карталова е заварена да работи на машина за обувки на дружеството. Това е станало в работно време - около 15 часа. В попълнената декларация на същата дата и в този час, Карталова е посочила, че работи от 09.07. (няма година) на длъжност "оператор на шевна машина" в цех за саи в с. Барутин за срок от една седмица, като извършва услуга на "Димар шус" ООД да довърши последната поръчка от 150 чифта срещу възнаграждение от 500 лв. В тази връзка твърденията на касатора, че постановлението е издадено преди да бъдат взети обясненията на работничката, не кореспондира с цитираното доказателство. Фактът, че лицето няма съзнанието, че работи по трудов договор, не променя правната природа на спорните правоотношения. Към момента на проверката дружеството не е представило трудов или граждански договор с работничката. Това е станало едва на 03.08.2012 г., когато е представен граждански договор. Към приобщената като доказателство по делото административна преписка се съдържат два броя така именувани "граждански договори" - № 1 от 9.07.2012 г., който е подписан от Карталова и № 1 от 1.08.2012 г., подписан от представляващия дружеството и положен печат на същото, но не подписан от Карталова. И в двата договора, независимо от началната им дата, се съдържа задължение за извършване на поставените задачи в срок до 13.07.2012 г. Налице е разлика в условията на договора от 9.07.2012 г. относно срока за изпълнение и предвиденото възнаграждение и посочените такива от лицето в декларацията от 11.07.2012 г. Ето защо се налага изводът, че гражданските договори са оформени с оглед извършената проверка от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" и проведеното в тази връзка административно производство. Между "Димар шус" ООД и Карталова е бил сключен трудов договор № 60 от 13.06.2008 г., по силата на който работничката е назначена на длъжността "машинен оператор в обувно производство", т.е. за изпълнение на същата работа, която тя е извършвала и към момента на осъществяване на проверката. Независимо, че със заповед от 1.06.2012 г. този трудов договор е бил прекратен поради "несправяне с поставените задачи", дружеството отново е сключило договор със същата работничка, но вече като граждански такъв. От съдържанието на гражданските договори и от т. 2 от писмените обяснения на управителя на дружеството се налага изводът, че работата не е била определена по обем и като краен резултат за конкретен срок от време. Показателно относно характера на правоотношението е обстоятелството, че дейността, която е изпълнявало лицето се изразява в осъществяване на еднородни повтарящи се действия, която в определен период от време преди това (до м. юни 2012 г.) безспорно е била уредена като трудово правоотношение. Съществено значение има и обстоятелството, че извършваната работа към момента на проверката е осъществявана в цех на дружеството в рамките на работното време, с материали предоставени от дружеството и на машини на същото. Несъмнено Карталова е изпълнявала дейността под ръководството на лице от дружеството, възлагащо работата и при създадена от дружеството организация за осъществяване на дейността. В гражданския договор не е уточнен модел на саите, вид на материала и други обстоятелства, съществени за изпълнение на поръчката. Що се касае до уточнения в гражданския договор брой на чифтовете саи и фиксирани срокове, следва да се има предвид, че и при трудовите правоотношения работодателят може да изисква от работника да извършва определена работа за определен срок от време, т.е. да налага някаква норма за количество продукция за период от време (производствена норма). Всички тези цитирани в тези мотиви доказателства са били изследвани детайлно от първоинстанционния съд и окончателния правен извод, че правоотношението между Карталова и "Димар шус" ООД следва да се квалифицира като трудово, е правилен и законосъобразен. Казаното се отнася и по отношение на приетото от първоинстанционния съд, че оспореното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 405а КТ и чл. 20, ал. 4, т. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Процесното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение е издадено от Юлия Калинова Дорутева - старши инспектор и Емилия Костадинова Даракчиева - главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, отдел гр. Смолян. Съгласно чл. 405а, ал. 1 КТ постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение се издава от контролните органи на инспекцията по труда. В чл. 20, ал. 1 от цитирания устройствен правилник е предвидено, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда. В чл. 20, ал. 2 от правилника е посочено, че правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност "инспектор" и др. Съгласно чл. 20, ал. 4, т. 2 от Устройствения правилник, при установяване на нарушения на законодателството, инспекторът издава постановление по чл. 405а КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Следователно, служителите, назначени на длъжност "инспектор" имат правомощията на контролен орган, който може да издава постановления по чл. 405а, ал. 1 КТ. По изложените в тези мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,