Решение № 5499 от 7.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Миков, чрез процесуален представител, против решение 1 от 04.01.2022г., постановено по адм.д. 495/2021г. от Административен съд София-област /АССО/, с което е отхвърлена жалба на Миков против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018, с изх.02-230-6500/3750 от 31.03.2021г., издадено от Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /Зам. ИД на ДФЗ-РА/, с което е наложено намаление по Подмярка 13.1/НР в размер на 3075.4лв., по Схема за единно плащане на площ/СЕПП/ в размер на 2404.51лв., по Схема за преразпределително плащане/СПП/ в размер на 1221.1лв. и по Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда(ЗДП), в размер на 636.94лв. С цитираното УП, при поискана от земеделския производител/ЗП/ Т. Миков сума по Подмярка 13.1/НР в размер на 7978.49лв., е оторизирана сума в размер на 4921.09лв.; по поисканата от ЗП сума по СЕПП в размер на 6142.01лв., е оторизирана сума в размер на 3737.5лв.; по поисканата от ЗП сума по СПП в размер на 4126.5лв., е оторизирана сума в размер на 2905.4лв.; при поискана от ЗП сума по ЗДП в размер на 3854.72лв., е оторизирана сума в размер на 3217.78лв. Посочена е оторизирана сума в размер на 121лв. по възстановяване от ФД. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът- Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмена молба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение АССО е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и съответствие с целта на закона. От фактическа страна АССО е приел, че със Заповед РД-46-73/22.02.2021г. на Министъра на земеделието, храните и горите/МЗХГ/, в изпълнение на задължителните указания на ВАС, дадени с решение 934 от 25.01.2021г., постановено по адм.д.2890/2020г., е допълнена Заповед РД 09-229 от 01.03.2019г., като по отношение на пет заявени за подпомагане за 2018г. от ЗП парцели, находящи се в землищата на Ботевград, Трудовец и Литаково, са изложени фактически и правни основания за недопустимост. АССО е приел, че заверено копие от писмо с рег. Индекс 91-151 от 23.02.2021г. на директора на дирекция Идентификация на земеделските парцели, с което на Миков е изпратена Заповед РД-46-73/22.02.2021г. на МЗХГ и ведно от заверено копие от известие за доставяне, същата е получена на 26.02.2021г., като по делото няма данни тази заповед да е оспорена. Съдът е приел за безспорно, че ЗП има регистриран профил в системата за електронно управление към ИСАК. Според съда самият факт, че е изтеглен генериран файл, съдържащ процесното УП на 15.04.2021г. е индиция за наличието на заповед за одобряване специализираният слой Площи допустими за подпомагане, която заповед е предпоставка за издаване на УП за оторизация и изплащане на финансовото подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018г. Съдът е достигнал до извод за материална законосъобразност на акта като е приел, че в случая оспореното УП е издадено въз основа на заповед, с която части от процесните парцели, заявени от ЗП, са изключени от специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за 2018г. поради това, че не отговарят на критериите за допустимост, подробно описани в Наредба 2/2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. АССО е счел, че в оспорения акт в табличен вид детайлно са посочени по схеми и мерки както исканата сума, така и наложената редукция и съответно оторизираната сума, като са описани правните основания за наложените намаления, ставките относно изчисляване на оторизираната сума след редукцията, и обяснения относно начина на формиране на тези суми, правилността на който начин и формираните суми се потвърждава от приетото по делото заключение на СТЕ. Приел е, че линейното намаление по СЕПП е в съответствие с чл.52, §2 от Регламент(ЕС) 1307/2013 и чл.65, §2, б.в от същия Регламент, налагани на основание чл.6, §2, б.е от Регламент за изпълнение (ЕС) 1809/2014, а по СЕПП, ЗДП, СПП е наложена ставка в размер на 123.01лв. съгласно чл.26 от Регламент (ЕС) 1306/2013, и чл.88, §1 от Регламент (ЕС) 1307/2013, като са възстановени 121.00лв., и намаленията са извършени и размерът на оторизираните суми е изчислен в съответствие с приложимите, посочени в УП ставки по схема/мярка за кампания 2018г. В обобщение съдът е посочил, че основанията за намаляване размера на плащането или за отказа му се намират в чл.43, ал.3, т.6 ЗПЗП, според което заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл.33а, ал.1 за съответната година. Решението е неправилно- постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В процесния случай след оспорване от земеделския производител/ЗП/ на Заповед РД 09-229/01.03.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите, за одобряване окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018г. в частта, с която извън допустимия слой за 2018г. по заявление на ЗП за подпомагане от 05.05.2018г. УРН 570427, УИН 23/170518/93500, са останали парцели 05815-128-2-1, 05815-141-1-2, 43904-177-1-1, 73256-14-2-4 и 73256-14-2-5, находящи се в землища Ботевград, Трудовец и Литаково, същата с Решение 934 от 25.01.2021г. на ВАС на РБ по адм.д.2890/2020г., е отменена в тази част, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Със заповед РД46-73/22.02.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите, на осн. чл.33а, ал.2 ЗПЗП и Наредба 2 от 26 март 2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, вр. чл.173, ал.2 и чл.174 АПК, и в изпълнение на влязлото в сила Решение 934 от 25.01.2021г. на ВАС на РБ по адм.д.2890/2020г., е допълнена Заповед РД 09-229/01.03.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която за недопустими да подпомагане за кампания 2018г. са приети заявените за подпомагане от ЗП Т. Миков 5 бр. парцели, като в заповедта са посочени подробно фактически и правни основания за недопустимост на всеки парцел. По делото е представено доказателство -известие за доставяне 91-151 на Български пощи, за съобщаване заповед РД46-73/22.02.2021г., чрез изпращане на препис, според което заповедта е получена лично от ЗП на 26.02.2021г. В последствие на 31.03.2021г. е издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018, с изх.02-230-6500/3750, предмет на контрол пред първоинстанционния съд. При тези данни от съществено значение за решаване въпроса относно законосъобразността на оспорения пред АССО акт, е установяване на релевантния по делото факт относно датата на влизане в сила на заповед РД46-73/22.02.2021г. на МЗХГ, защото с тази заповед се установяват недопустими за подпомагане площи в съответното заявление на ЗП, а наличието на недопустими за подпомагане площи е възприето като правно основание за издаване на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018, с изх.02-230-6500/3750 от 31.03.2021г. В случая АССО е приел, че заповед РД46-73/22.02.2021г. на МЗХГ е получена от ЗП на 26.02.2021г., предвид отразената дата в известие за доставяне на Български пощи, въпреки че в ОСЗ на 13.12.2021г. този документ е оспорен от процесуалния представител на жалбоподателя. Същевременно както се отбеляза по-горе съдът е приел, че установеният по делото факт на изтегляне от ЗП от СЕУ към ИСАК на 15.04.2021г. на генериран файл, съдържащ УП с изх.02-230-6500/3750 от 31.03.2021г. е индиция за наличието на заповед за одобряване на специализирания слой ПДП за 2018г., а при наличието на достъп на ЗП до СЕУ, същия е имал достъп до всички документи, съдържащи се в тази система, включително до издадени административни актове и в този смисъл до заповед РД46-73/22.02.2021г. на МЗХГ. Този извод на съда е неправилен. Заповед РД-46-73/22.02.2021г. на МЗХГ е АА, издаден на осн. чл.33а, ал.2 ЗПЗП, с който се допълва Заповед РД-229 от 01.03.2019г., на МЗХГ по отношение на заявените за подпомагане площи от отделен земеделски производител, потенциално попадащи в обхвата на специализирания слой ПДП, актът има определен адресат, поради което същия е с характер на ИАА, и се съобщава по реда на АПК. Въпреки, че този акт не е от категорията актове, посочени в чл.10б от Наредба 5 от 27.02.2009г. за условията и ред за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, няма пречка този акт да се съдържа като файл в системата за електронни услуги по см. на чл.30, ал.1, т.4 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. В конкретния казус обаче съдът не е събрал релевантните за спора факти относно съобщаването на Заповед РД-46-73/22.02.2021г. на МЗХГ на негови адресат- ЗП Миков. За да се приеме, че на осн. чл.18а, ал.4 АПК вр. чл.61 АПК този АА е връчен на адресата чрез индивидуалния достъп на ЗП до системата за електронни услуги (която система е с характер на информационна система за връчване по см. на чл.18, и чл.18 а АПК вр. чл.30 и чл.31 от Наредба 105) е необходимо установяване във всеки конкретен случай наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: ЗП да има индивидуален достъп до системата за електронни услуги; ЗП да е изтеглил определен документ, наличен в системата за електронни услуги-в случая индивидуален административен акт; предоставения от него електронен адрес да е генерирал съобщение, съдържащо информация за изтегляне по см. на чл.18а, ал.4, т.2 АПК. Установяването на горните факти не може да се извършва чрез индиция или предположение, а чрез събиране на съответните доказателства и приобщаването им към доказателствения материал по делото по реда на установените в процесуалните норми правила. В случая предвид приетите по делото доказателства- разпечатка, удостоверяваща изтеглен от ЗП на определена дата индивидуализиран генериран файл (известие за доставяне/връчване на УП л.67 от първоинстанционното дело), АССО правилно е приел, че Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018, с изх.02-230-6500/3750 от 31.03.2021г., е съобщено на ЗП Миков на 15.04.2021г. Доказателства в този смисъл по отношение на Заповед РД-46-73/22.02.2021г. на МЗХГ не са събрани, поради което съдът не е разполагал с безспорно установен по делото факти към 13.12.2021г.-датата на проведеното по делото ОСЗ, които да са основание за оставяне без уважение искането на жалбоподателя за откриване производство по оспорване истинността на известие за доставяне 91-151 на Български пощи, с подпис на жалбоподателя от 26.02.2021г., а съществения за спора факт относно датата на влизане в сила на Заповед РД-46-73/22.02.2021г. на МЗХГ е останал неизяснен по делото. Това препятства цялостната проверка за законосъобразност на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018, с изх.02-230-6500/3750 от 31.03.2021г., и представлява пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, защото съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Обжалваното решение следва да се отмени при наличие на касационното основание по чл.209, т.3, предл. второ АПК, и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след събиране на относимите към спора доказателства относно начина и датата на връчване на Заповед РД-46-73/22.02.2021г. на МЗХГ, съответно датата на влизане в сила на тази заповед, да извърши съдебната проверка по чл.168, ал.1 АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, състав на Пето отделение