Решение № 6203 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3864/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от „Бетиста 2013“ ЕООД – гр. Свищов, чрез адв. Бадев, против Решение № 868 от 25.02.2026 г., постановено по адм. дело № 293/2025г. по описа на Административен съд- Великo Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-04000424002119-091-001 от 05.12.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден изцяло с Решение № 32 от 17.03.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Велико Търново при ЦУ на НАП, с които за данъчен период м. 05.2023 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 28,00 лева, за данъчни периоди м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2022 г., м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08 и м. 09.2023 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 35 685,61 лева и за данъчен период м. 01.2023 г. не е признато извършеното приспадане на ДДС, в резултат на което на дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС за внасяне общо в размер на 35 713,61 лв. и са определени съответните лихви за просрочие в размер на 8 243,78 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като необосновано, постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е извършил самостоятелна преценка на доказателствата, а се е ограничил до възпроизвеждане на констатациите в ревизионния акт. Излага подробни доводи по същество за реалност на доставките по процесните фактури. Иска се отмяна на оспореното решение и РА. Касационната жалба се поддържа в писмена защита. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „ОДОП“- гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Харалампев, в писмен отговор оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Велико Търново е била законосъобразността на РА № Р-04000424002119-091-001 от 05.12.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден изцяло с Решение № 32 от 17.03.2025 година на директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, с които за данъчен период м. 05.2023 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 28,00 лева, за данъчни периоди м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2022 г., м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08 и м. 09.2023 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 35 685,61 лева и за данъчен период м. 01.2023 г. не е признато извършеното приспадане на ДДС, в резултат на което на дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС за внасяне общо в размер на 35 713,61 лв. и са определени съответните лихви за просрочие в размер на 8 243,78 лева. В хода на ревизията е установено, че основната дейност на „Бетиста 2013“ ЕООД през ревизирания период е търговия на дребно с обувки и кожени изделия чрез физически магазин в гр. Свищов и чрез онлайн продажби, осъществявани посредством фейсбук страница и куриерско дружество „Еконт Експрес“ АД. Органите по приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 35 685,61 лв. по 30 фактури, издадени от „Скайлинк Травъл“ ЕООД, „Амекс Интерлогистика“ ЕООД, „Булпром Експорт-Импорт“ ЕООД, „Ви Ем Ес Би Груп“ ЕООД, „Вас Комерс 22“ ЕООД, „Аз Комерс 2022“ ЕООД, „ЗВ Елегант“ ЕООД, „Ин Софт БГ“ ЕООД и „Експорт Импорт 2021“ ЕООД, с предмет обувки и чанти, с изключение на Фактура №3000000002/12.10.2022 г., издадена от „Експорт Импорт 2021“ ЕООД за строителни материали, и Фактура №5/31.03.2023 г. на „ЗВ Елегант“ ЕООД за ремонтни услуги. В хода на ревизионното производство е прието, че нито един от посочените доставчици не е представил изисканите документи при извършените насрещни проверки. Констатирано е, че част от фактурите не са включени в дневниците за продажби на доставчиците, по някои от тях не е начислен ДДС по установения ред, а отделни фактури са издадени в периоди, в които доставчиците не са били регистрирани по ЗДДС. Органите по приходите са приели, че представените от ревизираното лице фактури, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи и касови бонове не доказват реалното извършване на доставките, тъй като стоките не са индивидуализирани, липсват доказателства за транспортирането и предаването им, а част от документите съдържат противоречиви данни относно мястото на сделките и произхода на стоките. По отношение на фактурите за строителни материали и ремонтни услуги е установено, че липсват договори, количествено-стойностни сметки, приемо-предавателни протоколи и други документи, удостоверяващи реалното изпълнение и приемане на строително-монтажните работи. Прието е, че представените документи не позволяват да бъде определен видът, количеството и обемът на фактурираните услуги. За изясняване на фактическата обстановка в хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза и е допуснат разпит на свидетели. С протоколно определение от 09.06.2025 г. на основание чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване автентичността на частни писмени документи и верността на официални удостоверителни документи подробно описани в посоченото определение. При така установената фактическа обстановка за да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма и без съществени процесуални нарушения. При преценка на материалната законосъобразност на акта съдът е кредитирал събраните в ревизионното производство доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което процесните стоки не могат да бъдат идентифицирани по счетоводни данни и не може да бъде проследено последващото им движение. Установено е, че стоките са отчетени общо като „обувки“ и „чанти“, без аналитичност, която да позволи свързването им с конкретните фактури и последващи продажби. Съдът е приел също, че оспорените стокови разписки и приемо-предавателни протоколи не доказват реалното предаване на стоките, а свидетелските показания относно транспортирането им не се подкрепят от други обективни доказателства. При тези данни е направен извод, че не е доказано прехвърляне на правото на разпореждане със стоките като собственик, респективно реално извършване на фактурираните услуги. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС за упражняване право на данъчен кредит, като процесните фактури не удостоверяват реално извършени доставки. Поради това е потвърден изводът на приходната администрация за законосъобразен отказ на данъчен кредит в размер на 35 685,61 лв., както и за допълнително начисления ДДС за неотчетени продажби през м. май 2023 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е необходимо наличието на действително извършена облагаема доставка на стока или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката, от лицето, посочено като доставчик. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС и в Решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". В случая първоинстанционният съд е достигнал до правилен и обоснован извод, че по процесните фактури с доставчици „Скайлинк Травъл“ ЕООД, „Амекс Интерлогистика“ ЕООД, „Булпром Експорт-Импорт“ ЕООД, „Ви Ем Ес Би Груп“ ЕООД, „Вас Комерс 22“ ЕООД, „Аз Комерс 2022“ ЕООД, „ЗВ Елегант“ ЕООД, „Ин Софт БГ“ ЕООД и „Експорт Импорт 2021“ ЕООД не е доказано реалното осъществяване на доставките на обувки, чанти, строителни материали и строително-монтажни работи. В хода на ревизионното производство нито един от сочените доставчици не е представил изисканите документи и обяснения, като не са установени доказателства относно произхода на стоките, начина на тяхното предаване, транспортиране и получаване от ревизираното дружество. Липсват и убедителни доказателства относно реалното изпълнение на фактурираните строително-монтажни работи. Правилно съдът е отчел и резултата от проведеното производство по чл. 193 ГПК. Оспорването на автентичността на представените стокови разписки и приемо-предавателни протоколи е било успешно проведено от ответната страна, като жалбоподателят не е ангажирал годни доказателства за установяване авторството на положените подписи. Не са представени свидетелски показания от лицата, посочени като техни издатели, нито е поискано или проведено графологично изследване. Напротив, показанията на разпитания свидетел Н. С. са разколебали допълнително достоверността на тези документи, доколкото същият изрично е заявил, че при получаване на стоките не е подписвал документи за приемане и предаване. При тези данни съдът законосъобразно е приел, че истинността на документите не е доказана и ги е изключил от доказателствения материал по реда на чл. 194, ал. 2 ГПК. Обосновано е кредитирано и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че счетоводството на дружеството не позволява идентифициране и проследяване на процесните стоки. Вещото лице е констатирало, че стоките са осчетоводявани единствено по общи групи – „обувки“ и „чанти“, без необходимата аналитичност по вид, модел, произход и количество. Поради това не може да бъде установена връзка между конкретните фактурирани доставки и последващите продажби, нито може да бъде проследено движението, изписването или наличността на процесните стоки. Установено е още, че самите фактури не съдържат достатъчна спецификация на доставените стоки и услуги, което допълнително препятства доказването на реалността на доставките. Неоснователни са доводите на касатора, че липсата на документи от доставчиците се дължи единствено на нередовно електронно връчване. Отказът на право на приспадане на данъчен кредит не е основан само на резултатите от насрещните проверки, а на съвкупната преценка на всички събрани доказателства, включително липсата на убедителни доказателства за предаване и транспортиране на стоките, успешно оспорените съпътстващи документи и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Поради това евентуални нередности при извършването на насрещните проверки не могат да обосноват различен извод относно недоказаността на процесните доставки. При тези данни правилен е изводът на първоинстанционния съд, че представените фактури не са достатъчни за установяване на реално осъществени доставки. Лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит, носи доказателствената тежест да установи наличието на всички законови предпоставки за възникването и упражняването му. Това е проявление на общия принцип по чл. 154, ал. 1 ГПК и съответства на практиката на СЕС, включително Решение по дело С-78/12 „Евита-К“, съгласно което националният съд следва да извърши глобална преценка на всички доказателства по делото. Настоящият касационен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно липсата на доказателства за реално осъществени доставки и относно правилното приложение на чл. 68, чл. 69 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Изложените в решението съображения са подробни, последователни и съответстват както на събраните доказателства, така и на относимата практика на Съда на Европейския съюз, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК настоящият състав препраща към тях, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане. Следователно, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора разноски се дължат на ответника по касация. Към момента на устните състезания в настоящото производство е в сила нормата на чл. 161, ал.1 ДОПК ред. ДВ бр.17/2026 г. в сила от 17.02.2026 г., която предвижда че юрисконсултското възнаграждение се определя по реда на чл. 37 Закон за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по административни дела с определен материален интерес възнаграждение е в размер от 130 лева до 450 лева. С оглед на изложеното на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева или 230,08 евро съгласно чл. 12 и 13 ЗВЕРБ, което съответства на фактическата и правна сложност на делото в касационното производство и е в рамките на предвиденото възнаграждение по чл. 37 ЗПП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,