Решение № 3753 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 179/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. С. С. срещу решение 11048 от 28.10.2024 г., постановено по адм. дело 1741/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено разрешение за строеж 112 от 31.5.2023 г. издадено от главния архитект на район Приморски , община Варна, с което е разрешено на касатора изграждането на строеж Надстройка и преустройство на тавански жилищен етаж над самостоятелен обект в законно изградена жилищна сграда, с идентификатор 10135.2560.382.1.3, находящ се в УПИ Х-11, кв.14 по плана на 18 м. р., Варна, с административен адрес Варна, [адрес]. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Надстрояване било налице само в случаите, при които се създавал нов обект, дори да се приеме, че било налице надстрояване, касаторът притежавал правото да го извърши, преустройството, което било позволено с разрешението за строеж, не засягало съществено общи части на сградата. Иска се отмяна на съдебния акт, отхвърляне на оспорването и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът главен архитект на район Приморски , Община Варна не изразява становище по касационната жалба. Ответниците В. Г. М. и М. П. М., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорват касационната жалба. Излагат доводи в подкрепа на атакуваното решение. Претендират присъждане на направените по делото разноски. В допълнителна молба, поддържат подадения от тях отговор и в условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: Пред Административен съд Варна, В. и М. М. са оспорили посоченото по-горе разрешение за строеж (РС). За да отмени оспореното РС съдът приема, че с одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж се предвижда надстрояване, че Р. С. не притежава право да надстрои жилищната сграда, което противоречи на чл. 183, ал. 2 ЗУТ, и че дори да се приеме тезата, че е налице преустройство, а не надстрояване, тъй като съществено се засягали общи части покрив и фасада, разрешението за строеж било в нарушение на чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 ЗУТ. Така постановеното решение е неправилно. С разрешението за строеж е позволено на касатора изграждането на строеж Надстройка и преустройство на тавански жилищен етаж над самостоятелен обект в законно изградена жилищна сграда, с идентификатор 10135.2560.382.1.3, находящ се в УПИ Х-11, кв.14 по плана на 18 м. р., Варна, с административен адрес Варна, [адрес]. Оспорилите разрешението за строеж В. и М. М. са собственици на апартамент, находящ се на партерния етаж на описаната сграда, с прилежащите му обслужващи помещения и на 1/5 идеална част от терена. Р. С. е придобил таванския етаж от същата жилищна сграда по силата на нотариален акт от 19.12.2003г. /л.171/. В акта изрично е описано, че същият придобива правото да преустрои таванския етаж по начин, какъвто намери за добре, включително и в пълен етаж, без останалите съсобственици на сградата да имат правото на парични и материални обезщетения. Така описаното право е възникнало в полза на собственика на таванския етаж по силата на Договор за доброволна делба-спогодба от 4.10.1951 г. Съдът от първа инстанция, законосъобразно е приел, че с оспореното разрешение за строеж се позволява да бъде извършено надстрояване на жилищната сграда и че с разрешените строителни работи ще бъдат засегнати общи части на сградата. Доводите в противен смисъл, изложени в касационната жалба са неоснователни. Настоящата инстанция не отстъпва от изразената позиция в Определение 6319 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. 5111/2024 г., постановено от същия състав, че с одобрените инвестиционни проекти и с разрешението за строеж се предвижда надстрояване, което характеризира В. и М. М., като заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, имащи право на жалба срещу издадения административен акт. Доколко същата е основателна съдът ще се спре по-долу в изложението си. Както в посоченото определение, така и в цитираната от Административен съд Варна съдебна практика, Върховния административен съд непоколебимо приема, че е налице надстрояване в случаите когато се променя /увеличава/ обема на сградата във вертикално отношение. В случая такова увеличаване е налице по отношение на подпокривното пространство, тъй като е предвидено премахване на съществуващия скатен покрив и изграждането на плосък такъв, както и включване в обема на таванския жилищен етаж на надстройка, изпълнена върху съществуваща към момента тераса. От друга страна изграждането на нов покрив, надзиждането на фасадните стени, свързано с това изграждане, както и осъществяване на оградни зидове по контура на съществуващата тераса представлява засягане на общите части на сградата, с оглед разпоредбата на чл. 38, ал.1 ЗС, даваща дефиниция на понятието общи части на сграда, между които безспорно са покривът и фасадата. При тези фактически и правни установявания, основният въпрос, който следва да намери отговор в настоящото произнасяне е дадено ли е съгласие от страна на останалите собственици на притежателят на таванския етаж да осъществи строително-монтажните работи описани в разрешението за строеж, респективно възникнало ли е за него правото да ги извърши. Касационната инстанция намира, че отговорът е положителен по следните съображения: Както бе посочено по-горе Договор за доброволна делба-спогодба е сключен на 4.10.1951 г. Действали към тази дата и относими към договора са: -чл. 20 от Закона за задълженията и договорите, според който при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. -Наредба закон за етажната собственост /в сила от 7.11.1935 до 16.11.1951г./ - чл. 4, ал. 2 съсобствениците могат да си поделят имота по етажи или части от етажи. По същия начин може да се раздели общият имот и по съдебен ред, ако отделните етажи или части от етажи могат да се използуват самостоятелно, без неудобства по-големи от обикновените, а ал. 4 предвижда, договорът за делбата трябва да бъде писмен с нотариално заверен подпис. -според чл. 63 от Закона за имуществата, за собствеността и сервитутите /в сила от 7 февруари 1904г. до 16 ноември 1951г./ на делбата между участващите в собствеността се прилагат правилата, които се отнасят до делбата на наследствата. -от своя страна чл. 69, ал.2, изр. 1 от Закона за наследството /в сила от 29.04.1949 г. до настоящия момент/ предвижда, че всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Договор за доброволна делба-спогодба е сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи, следователно формата за валидност е спазена. С този договор наследниците на Г. А. Б., разделят помежду си останалата им в наследство жилищна сграда. Съдебната практика приема, че чл. 69 от Закона за наследството поставя целта, която договорът за делба следва да постигне, а именно всеки съсобственик да получи такъв реален дял от съсобственото имущество, който е максимално близък до стойността на дела му в съсобствеността. Всеки от съделителите е получил в свой дял самостоятелно жилище, всяко от които разположено върху площта на цял етаж, докато на таванския етаж са били разположени стая, коридорче, килер и кухня с наклонен таван. С цел постигане на паритет между дяловете на съделителите и в изпълнение на изискването на чл. 69, ал. 2, изр. 1 от ЗН, останалите собственици са дали съгласието си, приобретателят на таванския етаж да придобие правото да преустрои същия включително в обем на пълен етаж. Постигнатото между страните и отразено на стр. 4 от договора /л.174 гръб/ съгласие дословно гласи, че собственикът на таванския етаж има правото да преустрои таванския етаж по начин, какъв намери за добре, включително и в пълен етаж, без останалите съсобственици на сградата да имат правото на парични и материални обезщетения . Стеснително тълкуване на понятието преустрои , само в рамките на съществуващия обем не отговаря на действителната воля на договарящите и на целта поставена с чл. 69, ал. 2, изр. 1 от ЗН. Вън от съмнение е, че използвайки глагола преустрои и израза в пълен етаж , участниците в делбата са дали съгласие притежателят на таванския етаж да надстрои сградата, да измени фасадата и покрива на същата, тоест да увеличи обема й, с цел създаването на пълен жилищен етаж, който да е равностоен на останалите жилищни етажи в сградата. В потвърждение на този извод е и следващия абзац от договора Ако собственикът на таванския етаж след преустройството направи таванско помещение над преустроения етаж, то останалите собственици, ако пожелаят да им се направят отделения в новия тавански, трябва да заплатят . Видно от тази клауза на договора за делба е, че е дадено съгласие за премахване на сега съществуващия покрив, надстрояване на сградата с цел създаване на пълен жилищен етаж на мястото на таванския, като е предоставен избор над преустроения етаж да се изгради просто подпокривно пространство или нов тавански етаж с отделения за съхранение на вещи за всеки от съделителите. Съдебната практика по чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от Закона за собствеността, които норми съответстват на чл. 4, ал. 2 от Наредбата-закон за етажната собственост, застъпва становището, че при сключването на договора за доброволна делба изискването за съдебната делба преустройството на жилищна сграда да не е значително или да не създава неудобства по-големи от необходимите, не се прилага, тъй като по волята на съсобствениците може да се уговори и по-значително преустройство. Не на последно място, следва да се имат предвид и разрешенията дадени с Тълкувателно решение 3 от 28.06.2017 г. на ВКС по тълк. д. 3/2014 г., съгласно които ако към момента на сключване на сделката, реално определените части от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. В мотивите на същото решение изрично е възприето, че желаното правно действие на сделката /в случая на доброволната делба/ ще бъде постигнато, ако към сделката се прибави липсващият административен акт, който да уреди предмета на сделката, за да може да възникне като самостоятелен правен обект на собственост. За да настъпи вещноправният ефект на сделката, е необходимо да е изготвен и одобрен инвестиционен проект за обособяването на реално определена част, който следва да бъде реализиран при спазване на строителните правила и норми. Възприета е тезата, която настоящият състав напълно споделя, че инвестиционният проект може да съвпада, но може и да следва по време осъществяването сделката. Ако към момента на сключване на сделката инвестиционен проект не е изготвен и не е одобрен, делбата е действителна, но нейният вещен ефект ще настъпи след осъществяването на останалите елементи от фактическия състав на придобиването - обособяването на реално определената част, като отделна вещ или като придадена част към друга отделна вещ, съгласно сключения договор и съобразно одобрения инвестиционен проект при спазване на строителните правила и норми. От всичко изложено дотук, се налага извода, че за собственика на таванския етаж, /през годините те са се променяли, но в случая касатора/ е възникнало правото да извърши необходимите строително монтажни работи, включващи както надстрояване, така и изменение на фасадите в съответната им част, а също и изграждане на нов покрив, с цел преустройването на таванския етаж в пълномерен жилищен етаж. За реализиране на това негово право не е необходимо ново съгласие на етажните собственици, които са и съсобственици на терена, тъй като това съгласие е вече дадено. Дали правото да надстрои сградата е погасено по давност или не, е въпрос които нито административния орган, нито административния съд имат компетентността да изследват в производствата по издаване на разрешение за строеж и неговото оспорване. В тази смисъл Решение 7700 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. 4177/2021 г., II о., Решение 3060 от 22.03.2023 г. на ВАС по адм. д. 11569/2022 г., II о. и други. Че касаторът като собственик на таванския етаж има правото да извърши строителството, позволено с оспореното разрешение за строеж, без да търси съгласието на останалите собственици се подкрепя на самостоятелно основание от нормата на чл. 183, ал. 4 ЗУТ. Съгласното посочената правна новела за издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване /какъвто е настоящия/, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота. Под съответното строителство нормотворецът е имал предвид от една страна съответно на притежаваните идеални части от имота, а от друга страна съответствие по вид между разрешеното и вече притежаваното от останалите собственици. Конкретно оспорилите разрешението за строеж, В. и М. М. са собственици на апартамент, находящ се на партерния етаж. Притежаваното от тях жилище е с площ около 115 кв.м. При изпълнение на разрешеното строителство площта на жилището на касатора ще придобие същата площ, т.е. ще бъде съответно на собствеността на жалбоподателите в първата инстанция, както и на останалите собственици в етажната собственост. Тъй като притежава общо 21,60 % идеални части от дворното място, без да е възможно да се направят точни изчисления, но с оглед притежаваните от Манолови 20 %, се стига до извода, че посредством осъществяване на разрешеното строителство, касаторът ще придобие имот в съответствие и с притежаваните от него идеални части от терена. От изложеното се налага извода, че оспореното разрешение не е в противоречие с изискванията на чл. 183, ал. 2 и на чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 ЗУТ, както неправилно е приел Административен съд Варна, което налага отмяна на постановеното от него решение и отхвърляне на оспорването. При този изход на спора основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. С оглед своевременно заявените възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът намира, че заплатените от касатора адвокатски възнаграждения по 5000,- лева за всяка от инстанциите, превишават четирикратно определения с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, размер на възнаграждението. Съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, следва да бъде присъден редуциран размер от по 2000,- лева за всяка инстанция. Към тях следва да бъдат прибавени 600,- лева депозит за вещо лице в производството пред Административен съд Варна и 70,- лева държавна такса за настоящата инстанция. Общият размер на деловодните разходи, който следва да бъде присъден в полза на касатора възлиза на 4670,- лева. Така мотивиран Върховният административен съд, второ отделение,