Решение № 6760 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2636/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Николова, срещу решение 133 от 24.01.2025 г., постановено по адм. д. 342/2023 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ Р-22001422005418-091-001 от 25.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 1104 от 07.08.2023 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът неправилно е определил правно релевантните факти и е ценил доказателствата за валидността на РА. Счита, че законодателят изрично е регламентирал в ДОПК правото на изпълнителния директор или на оправомощен от него заместник-изпълнителен директор да определя служители, за които териториалната компетентност по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК не се прилага, с оглед на което не е налице нищожност на оспорения РА. Изразява искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, алтернативно постановяване на решение по същество, с което жалбата срещу РА да се отхвърли. Претендират се разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът ИТАЛИАНО-БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ИМПОРТ-ЕКСПОРТ ЕООД, чрез адв. Асенова, оспорва касационната жалба като неоснователна. По същество на спора сочи, че изложените от съда мотиви относно погасените по давност задължения са неправилни и вътрешно противоречиви. Счита, че неправилно съдът е приел, че финансовия резултат на дружеството следва да се увеличи с погасени по давност задължения, което от своя страна противоречи на другите изложени мотиви, че 5-годишният давностен срок започва да тече от датата на издаване на фактурата. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък. Прилага писмена защита. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд Перник е ревизионен акт /РА/ Р-22001422005418-091-001 от 25.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 1104 от 07.08.2023 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС в размер на 172,39 лв. /главница/ и лихви за забава в размер на 55,75 лв. и задължения по ЗКПО в размер на 253 983,93 лв. /главница/ и лихви за забава в размер на 75 790,70 лв. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е съобразил следното: Ревизионният акт е издаден от Б. И. Б. - началник сектор Ревизии в отдел Ревизии към дирекция Контрол при ТД на НАП Велико Търново, възложил ревизията, и Н. К. К. - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново, ръководител на ревизията. Ревизираното дружество ИТАЛИАНО-БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ИМПОРТ-ЕКСПОРТ ЕООД е с постоянен адрес в гр. Перник от момента на възлагане на ревизията до нейното приключване. Със Заповед ЗЦУ-ОПР-9 от 21.05.2021 г., на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК и чл. 10, ал. 8 и ал. 9 ЗНАП Изпълнителният директор на НАП е оправомощил Г. Д. в качеството му на зам. изпълнителен директор на НАП, да определя органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8 от ДОПК. На основание тази заповед е издадена Заповед ЗЦУ753/05.05.2022 г. от зам. изпълнителния директор на НАП, с която са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК, сред които в т. 3 от цитираната заповед са посочени Б. И. Б. - началник сектор Ревизии в отдел Ревизии към дирекция Контрол при ТД на НАП Велико Търново и Н. К. К. - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново. Съгласно Заповед РД01245/05.05.2022 г. на Директора на ТД на НАП - София, функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК се изпълняват от служители /органи по приходите/, за които според Заповед ЗЦУ753/05.05.2022 г. на зам. изпълнителния директор на НАП не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК. С последващо издадена на основание чл. 10, ал. 9 от ЗНАП Заповед З-ЦУ-1820 от 13.10.2022 г. на зам.изпълнителния директор на НАП са определени приходни органи от ТД на НАП-Велико Търново, които са компетентни да осъществят производства по данъчно-осигурителен контрол, за които на основание чл. 8 от ДОПК е компетентна ТД на НАП София, като на ред 24 е приложението към цитираната заповед е посочено дружеството ИТАЛИАНО-БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ИМПОРТ-ЕКСПОРТ ЕООД. При тази фактическа установеност АС-Перник е приел, че правомощията по чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК са в изричната компетентност на изпълнителния директор на НАП или на негов заместник, поради което не могат да бъдат предоставяни на други лица. Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ДОПК, актовете по този кодекс се издават от органи по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Преценил е, че на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК, компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс по отношение на юридическите лица е ТД на НАП, където е техният постоянен адрес. В тази връзка е констатирал, че в случая постоянният адрес на ревизираното дружество е в гр. Перник, поради което компетентна е ТД на НАП - София. Въз основа на изложеното съдът е формирал извод, че оспореният РА е нищожен, тъй като издателите му не са териториално компетентни. Първоинстанционният съд е изложил и мотиви по същество на спора като е приел, че РА е издаден в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, като с него законосъобразно са установени задължения по ЗДДС за дан.пер. м.02.2019 г. и м.12.2020 г. Относно установените задължения по ЗКПО в решението са изложени мотиви, че изводите на приходната администрация са частично правилни. Изразено е несъгласие с констатациите на приходния орган за погасено по давност задължение, като е извършено преизчисление на данъка по ЗКПО за 2019 г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. Съгласно тълкувателно дело 2 по описа за 2024 г. на ОСК на ВАС, ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служители на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция не е нищожен. С цитираното тълкувателно дело е прието, че ревизионният акт не е опорочен от обстоятелството, че ревизията е възложена и в състава на издалите РА органи по приходите са участвали органи от друга териториална дирекция, тъй като възложилият ревизията е от кръга на тези лица по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП. Предвид изложеното следва да се приеме, че оспореният РА е издаден от материално и териториално компетентни органи, с оглед на което не е нищожен. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. По аргумент от чл. 220 АПК, делото следва са бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по останалите основания за законосъобразност на оспорения акт. В противен случай страната би била лишена от една съдебна инстанция по фактите, което би ограничило правото й на защита. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото АС-Перник следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение