Решение № 454 от 2.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1582/2012 г.

Решение № 454 от 2.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1582/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 423, ал. 1 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения С. Д. Н. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 219 от 23.11.2007 г. постановена по НОХ дело № 630/2007 г. на Русенския районен съд. В искането и в съдебно заседание от осъдения и защитника му се релевира основание за възобновяване по чл. 423, ал. 1 НПК, като се излага съображение, че не е знаел за съдебното производство. По същество се иска производството да бъде възобновено, влязлата в сила присъда отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 219 от 23.11.2007 г. постановена по НОХ дело № 630/2007 г. Русенският районен съд е признал подсъдимия С. Д. Н. за виновен в това, че в периода 6 - 7.08.2006 г. в [населено място] отнел чужда движима вещ на стойност 60 лв. от владението на Т. Д. И., без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ е върната, поради което и на основание чл. 197, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, а го е оправдал по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 3 пр. 1 и т. 7 НК. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от осъдения в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 НПК от задържането му в изпълнение на влязлата в сила присъда, когато е узнал за нея и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Видно от данните по приложеното дознание № 917/2006 г. на Второ РПУ - [населено място] с постановление от 9.01.2007 г. осъденият С. Д. Н. е привлечен към наказателна отговорност за извършеното в периода 06-07.08.2006 г. в [населено място] престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 пр. 1 и т. 7 НК. Постановлението му е предявено в присъствието на адв. Й. Д. от АК- [населено място]. На същата дата му е взета мярка за неотклонение "подписка", като по силата на чл. 60 НПК е поел задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган и да се явява при повикване от негова страна. В присъствието на защитник на 9.01.2007 г. е дал обяснение по обвинението и на същата дата са му предявени материалите от разследването. В цялото досъдебно производство е сочил адрес за призоваване [населено място], [улица] бл. ет. ап.. Същият адрес, който съгласно писмо № 0907/364/25.04.2007 г. на община [населено място], е настоящ и постоянен адрес за осъдения, е посочен и в обвинителния акт. На този адрес са му изпратени преписа от обвинителния акт и разпореждането за предаване на съд за първото съдебно заседание, насрочено за 12.04.2007 г. Съдът е преценил, че не е ясно от кого е получена призовката и поради тази причина в това съдебно заседание не е дал ход на делото. За следващите съдебни заседания не е намерен на адреса, на който живее, което е дало основание за изменение на мярката за неотклонение в по-тежка и за обявяването му за общодържавно издирване. В съдебното заседание на 13.09.2007 г. за подсъдимия се е явил упълномощен защитник адв. В. В., като в пълномощното е отразено, че упълномощаването е извършено лично от подсъдимия в [населено място], без уточняване на адрес. Защитникът е задължен от съда да посочи адрес за призоваване на подсъдимия. Не е посочил адрес от който да бъде призован, не е възразил по даване ход на делото и разглеждането му в отсъствието на подсъдимия. С участието на защитника е даден ход на съдебното следствие и е приключило разглеждането на делото с постановяване на осъдителната присъда. При тези данни следва да се приеме, че искането на осъдения за отмяна по реда на чл. 423, ал. 1 НПК на влязлата в сила присъда е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. И. на възобновяване на наказателното дело при задочно осъждане цели осигуряване ефективното упражняване правото на лично участие на осъдения, посредством провеждане на нов съдебен процес, когато делото е разгледано в негово отсъствие. Справедливия наказателен процес включва и правото на осъдения да бъде изслушан преди вземане на решението за наказателната му отговорност. Правото на задочно осъдения да иска възобновяване на наказателното производство е безусловно само в хипотезата на чл. 423, ал. 5 НПК, когато искането е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на Република България, при предоставена гаранция за възобновяване на делото. Във всички останали хипотези съдът е длъжен да прецени дали осъденият не е знаел за наказателното производство и поради какви причини не е участвал в него. В конкретния случаи осъденият е знаел за наказателното преследване, като лично и със защитник е участвал в досъдебното производство. Преди да му бъде връчен преписа от обвинителния акт е напуснал адреса си без разрешението на надлежните органи и не е посочил адрес за призоваване и за връчване на книжата. Знаел е и за съдебното производство, като си е упълномощил защитник, чрез който е упражнил правото си на защита. Личното му неучастие в съдебната фаза на процеса се дължи не на бездействие от страна на надлежните органи по призоваване, а на недобросъвестно процесуално поведение, от което не може да черпи права. Неговото процесуално поведение сочи на отказ за реализиране правото му на лично участие. Сам се е лишил от възможността за бъде информиран за съдебното производство, въпреки положените надлежни усилия от страна на съдебната власт, поради което е неоснователно искането за възобновяване производството по делото. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният касационен съд, второ наказателно отделение