Решение № 10313 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9529/2016 г.

Решение № 10313 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9529/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба" на "Мобилтел" ЕАД със седалище град С., ул. "К." ..№..., подадена чрез процесуалния му представител, срещу Решение № 3386/17.05.2016 г., постановено по адм. д. № 872/2016 г, по описа на Административен съд-С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № ДК-19-С-16/04.08.2015 г, на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" (РО "НСК") - С. при Регионална дирекция национален строителен контрол - Югозападен район (РДНСК-ЮЗР). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на РО "НСК" - С. при РДНСК- ЮЗР, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд- С. град е образувано по жалба на "Мобилтел" ЕАД срещу Заповед № ДК-19-С-16/04.08.2015 г, на началника на РО "НСК" - С. при РДНСК-ЮЗР, с която на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ, вр. чл. 222, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 13 ЗУТ е забранено ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред обект: "Базова станция с честотен обхват 1800-2100 MHz на "Мобилтел" ЕАД, № SOF 0931.А000-BOILA", монтирана на покрива на хипермаркет "Боила", находящ се в УПИ I, ПИ с идентификатор 68134.4092.9898, кв. 2, м. НПЗ "Изток" - ПЗ "Горубляне" по плана на град С., район "Младост" - СО, град С.". Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба на дружеството. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени съдопроизводствени нарушения или необоснованост на съдебното решение. От данните по делото безспорно е установено, че строежът представлява базова станция за електронни съобщения, същият е напълно завършен, захранен е с ел. енергия и се ползва с предназначение на приемно-предавателна станция, осъществяваща обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа. Ползването на строежа, който административният орган и съдът правилно са определили като трета категория, се осъществява без да е бил въведен в експлоатация. При тези данни изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ от страна на жалбоподателя, е законосъобразен. Цитираната разпоредба предвижда, че не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. Изключение от това правило е въведено в ал. 2 на нормата, но то касае само строежите от шеста категория, какъвто процесният не е. По делото не са представени доказателства за въвеждането на строежа в експлоатация, като такива не са представени нито пред административния орган, нито в съдебното административно производство. Първоинстанционният съд в решението си е определил относимите към предмета на спора въпроси, които е обсъдил подробно. Тези въпроси в случая са: наличие на строеж, подлежащ на приемане по съответния ред; ползване на строежа и липсата на издадено разрешение за ползване, съответно - удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация. Наведените в касационната жалба възражения са били изложени и в жалбата пред административния съд, като изводите на съда и мотивите за тяхната неоснователност се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Строежът представлява обект от трета категория на основание чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "з" от ЗУТ, за които обекти, компетентен да издава заповеди за забрана на тяхното ползване съгласно чл. 178, ал. 5 от ЗУТ е началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в настоящия случай. Неоснователен е доводът за нищожност на заповедта като издадена от некомпетентен орган, на който са делегирани правомощия да издава заповеди само за забрана достъпа до строежи, а не и за забрана на ползването им. С т. 5 от приложената заповед № РД- 13-180/11.08.2014 г. на началника на ДНСК са предоставени правомощия на началниците на РО "НСК" към РДНСК "Да забраняват ползването на строежи или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред", а с т. 6 от същата заповед - "Да забраняват достъпа" до такива строежи. Ето защо в компетентността на началника на РО "НСК" - С. при РДНСК- ЮЗР е да издава заповеди със съдържание на процесната, а твърденията на касатора за нейната нищожност са неоснователни. Следва да се отбележи, че производствата по премахване на незаконен строеж и за забрана на неговото ползване са самостоятелни и независими едно от друго. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,