Решение № 5812 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 498/2021 г.

Решение № 5812 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 498/2021 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Л. Д. – А. и Д. Д., подадена чрез адвокат Е. А.. Оспорва се Решение № 1094/27.10.2020 г., постановено по административно дело № 104/2020 г. по описа на Административен съд – С. област, в частта, с която е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-443/30.12.2019 г. на Кмета на Община Б., нареждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба, която се поддържа от адвокат А. се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно законосъобразност на оспорената заповед, като се излагат доводи в обратната насока. Иска се отмяна на съдебното решение в оспорената част и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта, нареждаща премахване на незаконния строеж. Ответната страна – Кмета на Община Б. се представлява от адвокат Д. и юрисконсулт К., които оспорват касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, изразено в писмен отговор, с молба да бъде оставено в сила и се присъдят сторените от общината разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – С. област е заповед, с която на основание чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и представляващ "Покрита тераса към ап. ... на първия етаж във [адрес], находящ се в УПИ I – за общинско обслужване, търговия и жилища, кв. 24 по плана на гр. Б.. С втората част от заповедта е забранен достъпа до строежа на основание чл. 224 а, ал. 6 ЗУТ, като по тази част първостепенният съд не е изложил мотиви в съдебното решение. Относно първата част от заповедта, нареждаща премахване на незаконен строеж, съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. В хода на съдебното производство са установени фактите, свързани с местонахождение, размери, характеристики, извършител на строежа и период на изграждане на покритата тераса. В тази връзка е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, което потвърждава констатираните в административното производство обстоятелства, както и установяват, че строежът е изграден след 2001 г., поради което не може да се квалифицира като търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ или на § 127 ПЗР ЗУТ. При така изложеното, оспорената заповед в първата й част се явява материално законосъобразна, като издадена при наличие на всички предпоставки, разписани в закона – наличие на строеж, изграден без разрешение за строеж и непопадащ в хипотеза на търпимост. Следователно решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповедта, в частта й нареждаща премахването на строежа като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Б. следва да се присъдят сторените в хода на касационното производство разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение. Претенцията на адвокат Д. за заплащане на адвокатски хонорар в размер на 900 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК, е неоснователна, тъй като не са представени доказателства за заплащането му. Относно втората част от заповедта, с която е забранен достъпа до строежа на основание чл. 224 а, ал. 6 ЗУТ, както се каза по-горе съдебният състав на АССО не е изложил мотиви. Но, тъй като касационната инстанция извършва служебна проверка само за съответствието на решението с материалния закон, а видно от съдържанието на касационната жалба е, че не се сочи основанието по чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК, то по констатирания пропуск, настоящият съд не следва да се произнася. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,