Решение № 5305 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7299/2014 г.

Решение № 5305 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7299/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Пи ем си" ООД моли да бъде отменено решение № 838/25.03.2014 г. по адм. д. № 2865/2013 г. на АС - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против акт за дерегистрация по ЗДДС № 240991300005310/27.05.2013 г. на ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Пи ем си" ООД против акт за дерегистрация по ЗДДС № 240991300005310/27.05.2013 г. на ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора, с който на основание чл. 176, т. 4 във връзка с чл. 106, ал. 2, т. 2, "б" от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на дружеството, тъй като регистрираното лице има публични задължения в размер 652 481,28 лв, надвишаващи активите, намалени със задълженията на дружеството. Съдът е приел заключението на счетоводната експертиза, но необосновано не е възприел изводите на вещото лице. Публичното задължение е формирано от ДДС за внасяне 640 000 лв за м. 2.20013 г. и лихви, представляващо начислен ДДС по авансова фактура № 22/28.02.2013 г. по договор с "Пътстрой" ООД за възлагане на СМР. Установено е, че плащане по авансовата фактура не е извършено. Жалбоподателят е издал данъчно кредитно известие № 23/23.05.2013 г. към фактура № 22/28.02.2013 г. на същата стойност с отрицателен знак, в което е посочено, че се издава поради неосъществена сделка. Бил е издаден акт за прихващане или възстановяване № 1319970/26.06.2013 г., с който е прихваната сумата 638 669,65 лв от задължението от 640 000 лв и е останал остатък ДДС 1330,35 лв и лихви 18 543,62 лв. Вещото лице предвид цитирания АПВ е определило публичните задължения на дружеството на 19 873,97 лв. Определило е активите, намалени с пасивите на дружеството в размер на 51 315,34 лв към 27.05.2013 г., когато е издаден оспорения акт за дерегистрация. Съдът е приел, че преценката за размера на публичното задължение, на активите и пасивите следва да се извърши към датата на издаване на акта. Според съд неправилно вещото лице е определило публичното задължение към по-късен момент - след издаването на цитирания АПВ и е приел, че към 27.05.2013 г. са налице условията на чл. 176, т. 4 от ЗДДС за издаване на акта за дерегистрация. Изводът е неправилен. На основание чл. 144 от АПК в случая е приложим чл. 235, ал. 3 от ГПК, според който съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Предвид издадения АПВ публичното задължение на дружеството е намалено на 19 873,97 лв, който факт съдът следваше да вземе предвид при преценката налице ли е превишение на публичното задължение над разликата между активи и пасиви на дружеството. Намалението на размера на публичното задължение след издаване на акта за дерегистрация обосновава извод за липса на основание по чл. 176, т. 4 от ЗДДС за издаване на акта за дерегистрация на дружеството. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на акта за дерегистрация на дружеството. Касаторът има право на разноски за двете инстанции в размер 1875 лв, от които 25 лв държавна такса не са внесени, поради което следва да бъде осъден жалбоподателя да внесе държавна такса за касационната инстанция 25 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,