Решение № 6544 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2015/2009 г.

Решение № 6544 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2015/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Валентин Александров Трифонов чрез пълномощника му - адвокат Николай Ташев против Решение № 1442/2008 г. по адм. дело № 850/2007 година на Варненския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против Заповед № РД-06-7706-319 от 29.11.2006 година на областния управител на Варненска област за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание, местност "Акчелар" в землището на град Варна относно имоти № 525 и 526. Релевира доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната и заинтересованите страни не изразяват становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че в производството по реда на пар. 4к ЗСПЗЗ не се решават спорове за собственост. Смята за правилно становището на административния съд, че преди прехвърлянето на имота от родителите на жалбоподателя, вече е била приключена процедурата по чл. 28 ППЗСПЗЗ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Валентин Александров Трифонов против заповед № РД-06-7706-319 от 29.11.2006 година на областния управител на Варненска област за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание, местност "Акчелар" в землището на град Варна относно имоти № 525 и 526. Оспорил е единствено отразяването на собствениците в регистъра към плана. В тази връзка е възразил, че имотът е придобит от родителите му през 2001 година от наследниците на вписаните, като собственици лица. А той самият го е получил по дарение от родителите си през 2006 година. От писмените доказателства по приложената административна преписка и представените от жалбоподателя е установено, че в плана на новообразуваните имоти графично са нанесени два новообразувани имота 526 с площ от 701 кв. м. и № 525 с площ от 598 кв. м. В регистъра към плана за собственик на първия е вписан Йото Иванов Янков с правно основание - нот. акт № 158 от 1966 година. Вторият новообразуван имот е записан, като собственост на Георги Вълков Атанасов, без да е обозначено каквото и да било правно основание за вписването. От приложените нотариални актове - в отделна папка, прикрепена към първоинстанционното дело и подписана и подпечатана от съдията-докладчик, но без номериране на страниците са приложени нотариалните актове, установяващи промените в собствеността върху имотите от 1966 година насам. От нея съдът е установил, че с нотариален акт № 158 от 2.04.1966 година за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС, Йото Иванов Янков е придобил по замяна правото на собственост върху празно място с площ от 1.000 декара в местността "Акчилар" - землището на град Варна. Четири години по-късно - с нотариален акт № 179 от 28.12.1970 година той е подарил 500 кв. м. идеални части от него на Георги Вълков Анастасов. И двамата са починали: първият през 1998 година, като е оставил за свои наследници Гина Вълкова Янкова, Иван Йотов Иванов и Йордан Йотов Иванов. След смъртта на първата от тях през 2004 година наследници са останали само двамата му сина - Иван и Йордан Иванови. Другият съсобственик - Георги Вълков Анастасов е починал през 1973 година. Оставил е за свои наследници: Рада Дянкова Анастасова, Владимир Георгиев Вълков и Красимир Георгиев Вълков. Петимата наследника на двамата съсобственици (без Владимир Георгиев Вълков, за който съществуват известни данни, че се е отказал от наследство) са продали с нотариален акт № 73 от 18.07.2001 година на Александър Владимиров Трифонов - баща на жалбоподателя дворно място с обща площ от 1000 кв. м., съставляващо имот пл. № 154, 155. В приложенията към нотариалния акт са описани двата предходни нотариални акта 158/1966 година и 179/1970 година, както и удостоверение за отказ от наследство. На 17.07.2006 година Александър Владимиров Трифонов и Хайде Анже Вера Трифонова са дарили на сина си същият имот с нотариален акт № 81/2006 година. От съдебно техническата експертиза е безспорно установена идентичността между имот пл. № 154 и 155 и новообразуваните имоти 526 и 525. Те са оградени, като един общ имот с материализирани граници от каменен зид и телена мрежа, а от запад висок слог, обрасъл с храсти и на отделни места в основата подпорен заменен зид. При тези данни по делото, съдът обстойно е описал отделните етапи на процедурата, свързана с изготвяне и одобряване плана на новообразуваните имоти. По конкретния спор, с който всъщност е сезиран е приел на първо място колизия между право на собственост на жалбоподателя и заинтересованите страни, тъй като всички те представяли надлежни писмени доказателства за право на собственост върху имотите, които обвързвали съда със своята доказателствена сила. На второ място е счел, че прехвърлителната сделка, по силата на която жалбоподателят е станал собственик е изповядана само четири месеца преди издаване на оспорената заповед, като приобретателят не е подал писмено възражение пред комисията по чл. 28 и следващите от ППЗСПЗЗ. Поради това административният акт бил издаден при спазване на правилата за изготвяне на плана на новообразуваните имоти и се явявал законосъобразен. Жалбата срещу него е отхвърлена, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Безспорни са данните по делото за сключени прехвърлителни сделки с имота, започнали през 1966 година. Поради това нито жалбоподателят, нито неговите дарители, нито техните праводатели - продавачи, вписани в регистъра към плана, като собственици на двата имота се намират в условията на реституционно производство по реда на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му. Имотите следва да се заснемат така, както съществуват. По същия начин следва да се извърши и отразяването на собствеността в регистъра към плана на новообразуваните имоти. Данните са тази собственост са документално установени и са безпротиворечиви. Поради това и изводът на първоинстанционния съд за колизия между жалбоподателя и заинтересованите страни по отношение правото на собственост върху процесните имоти е напълно необоснован. След като още през 2001 година наследниците на двамата бивши собственици по нотариален ред са прехвърлили на бащата на жалбоподателя чрез покупко-продажба собствеността върху тогавашния обединен имот, те незаконосъобразно са вписани в регистъра към плана на новообразуваните имоти, като негови собственици. За такъв следва да бъде вписан жалбоподателят на базата на дарението от баща му, извършено в нотариална форма на 17.07. 2006 година. Сделката е изповядана преди издаването на заповедта за одобряване на плана и е надлежно вписана в службата по вписванията още на същата дата. Поради това следва да се отрази в регистъра, който съдържа действителното правно състояние на собствеността. Като не е съобразил категоричните и безпротиворечиви писмени доказателства, съдът е постановил необосновано решение, което подлежи на отмяна. Спорът за законосъобразността на административния акт следва да се реши по същество, като се отмени и заповедта на областния управител в оспорената й част и преписката се върне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Водим от гореизложеното и на основани чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение