Решение № 2601 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8939/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна, чрез ст. юрк. Димитрова, срещу решение 207 от 27.07.2023 г., постановено по адм. дело 146/2023 г. по описа на Административен съд Русе, с което по жалба на В. Симеонов е отменено Решение 32-38007 от 30.01.2023 г. към митническа декларация МRN 20ВG002002027437R0 от 02.04.2020 г. на директор на ТД Митница Варна към Агенция Митници. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като митническите органи не са установили съмненията си относно декларираната договорна стойност на внесената стока и не са установили предвидените от закона основания за определяне на митническа стойност по метода на чл. 74 от МКС. Твърди се, че съмненията относно декларираната договорна стойност на стоката са установени въз основа на данните от извършена по линията на международно сътрудничество проверка, според които цената на автомобила при износа от САЩ е в размер на 29 000 USD и значително се различава от декларираната стойност. В тази връзка са изложени съображения, че съдът не е съобразил доказателствената сила на получения от американските митнически власти отговор, както и на представената към отговора електронна информация за износ - еквивалент на износна декларация в ЕС. Твърди се, че митническите органи са разгледали последователно методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и законосъобразно е прието, че не са налице достатъчно доказателства за определяне на митническата стойност на стоките по тези методи, като при използвания метод по § 3 са взети предвид наличните данни на митническа територия на Съюза, каквито са данните, представени от Департамента за вътрешна сигурност на САЩ, отдел Митници и гранична защита. Според касатора претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на автомобила, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Иска се решението да бъде отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът В. Симеонов, чрез адв. Механджиева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура на Република България е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било Решение 32-38007 от 30.01.2023 г. към митническа декларация МRN 20ВG002002027437R0 от 02.04.2020 г. на директор на ТД Митница Варна към Агенция Митници, с което: не е приета митническата стойност на декларираната стока 1 по митническа декларация (МД) с МRN 20ВG002002027437R0 от 02.04.2020 г.; е определена нова митническа стойност на стока 1 по МД в размер на 53 662.80 лв.; определени са дължими суми за досъбиране, както следва: Мито (А00) - 3 398.64 лв. и ДДС (В00) - 7 477.02 лв. или общо в размер на 10 875.66 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 59, ал. 2 ЗДДС. На основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 за дата на възникване на митническото задължение е определена 02.04.2020 г. От фактическа страна съдът е установил, че на 02.04.2020 г. В. Симеонов е декларирал режим допускане за свободно обращение стока употребяван лек автомобил част. ударен марка: AUDI модел: Q5 тип: бензин първ. peг.: 01/01/2019 цвят: сив раб. обем: 1 984 куб. см. мощност: 185 kW DIN бр. места: 5 Двиг. : 1 Шаси WA1CNAFY6K2089186, код по ТАРИК 8703239000, държава на износ САЩ, 1 860 кг, деклариран произход EU, с обща фактурна стойност 11 000 USD, при курс за 1 щатски долар 1.78876 лв., условие на доставка CFR Варна. Декларираната митническа стойност е в размер на 19 676.36 лв., определена съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Износител и продавач на стоката е американското дружество CONTRACT AUTOMOTIVE. Към МД за допускане за свободно обращение са приложени: фактура 9 от 25.01.2020 г., талон за превозното средство, линеен коносамент ZIMULAX0142216, спедиторски коносамент ААЕ113390- В, снимков материал, документи за платени държавни вземания. Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал.1, т.1 ЗМ, в резултат на който за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, вследствие на което е определена нова митническа стойност по метода, предвиден в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и допълнителни задължения за довнасяне на мито и ДДС. В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество с Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, Служба Митници и гранична охрана на САЩ съгласно Спогодба между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за взаимна помощ между техните митнически администрации, както и с данни от интернет сайт. От Американската служба Митници и гранична охрана е получен отговор вх. 32-201098 от 17.06.2022 г. (л. 14 - 22 от преписката). В Приложение 1, към Писмо от Американската служба Митници и гранична охрана с peг. 32-177817 от 01.06.2022 г., е посочен автомобил марка Ауди Q5, VIN WA1CNAFY6K2089186, тегло 1860 кг по МД MRN 20BG002002027437R0 от 02.04.2020 г., с посочена цена при износ в размер на 29 000 USD (51 874.04 лв.), износител на стоката е CONTRACT AUTOMOTIVE, LAS VEGAS, NV.89101, USA, пристанище на износ Los Angeles, страна на получаване България. Във връзка с така получения отговор, от страна на митническите власти са изискани допълнителни документи от вносителя. В. Симеонов е дал обяснения, че закупеният употребяван автомобил, частично ударен, е закупен от него за лично ползване и че с лицето К. Теофилов, управител на дружеството CONTRACT AUTOMOTIVE, от което е закупен автомобилът, се познават, но не са свързани лица по смисъла на чл. 127 от Регламент (ЕС) 2015/2447. В. Симеонов е представил копия на МД, талон и снимки на автомобила, които документи са били представени още при декларирането на стоката. Въз основа на представената информация от американските власти митническите органи са приели, че декларираната в САЩ стойност за употребявания автомобил Ауди Q5, с шаси WA1CNAFY6K2089186, е 29 000 USD, която е значително по-висока от декларираната при вноса в Република България. Установена е и информация от интернет сайт за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) и на ел. страница на обявения аукцион с дата 18.11.2019 г. за продажна цена за автомобил със статус продадена" (SOLD) със същия VIN в страната на износа. Публикуваната продажна цена е в размер на 30 750 USD и превишавала почти три пъти декларираната пред митническите органи цена в размер на 11 000 USD при допускане за свободно обращение. При тези факти и след уведомление до декларатора по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническият орган е приел, че митническата стойност следва да се определи в размер на 53 662.80 лв. (29 000 USD при курс 1.78876 лв. за 1 USD плюс 1 000 USD, при същия курс, транспортни разходи) на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Приложението на вторичните методи по чл. 74 § 2 от регламента е изключено от митническия орган, поради липсата на данни за техническото състояние на автомобила и за разходите за ремонта му преди продажбата на митническата територия на Съюза, както и на информация, предоставена от вносителя за себестойността на автомобила от производителя. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие с материалния закон. В мотивите си съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като е приел, че тежестта за доказване наличието на основателни съмнения е на митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Първоинстанционният съд е приел, че в оспорения акт липсват конкретни факти и обстоятелства за неприложимост на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. Административният орган е посочил, че хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е последна възможност за определяне на митническата стойност на автомобила й я е определил именно по този ред, без да е посочил доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2 б. а и б от Регламент (ЕС) 952/2013. Направен е извод, че посочените доводи са общи и съдържат само констатации, неподкрепени с доказателства. Административният орган само на база твърдения е приел, че не са констатирани съвпадения по зададените критерии за търсене, тъй като според него не може да се установи друг автомобил с еднакви или подобни технически характеристики, който да е бил изнесен в същия момент и да е претърпял същите щети. По отношение на методите, посочени в чл. 74 § 2, б. в и г от Регламент (ЕС) 952/2013, съдът е посочил, че липсват данни от митническите органи да са извършвани проверки или да са установени обстоятелства, сочещи на невъзможност за приложението им. Според административния съд, объркана и неясна се явява фактическата обстановка, която административният орган е представил по отношение на състоянието на автомобила и неговата цена преди вноса в България, респ. износа от САЩ. От една страна не се спори фактът, че процесният автомобил е бил с щета, а в същото време се представя извлечение от интернет - сайт (аукцион) със снимка на същия автомобил, но без щета. Твърди се, че от САЩ са получени официални данни, но в официалните писма, получени от Департамента по вътрешна сигурност на САЩ, включително и тези, представени в съдебни заседания не се съобщават конкретни данни за процесната стока. Същевременно, новата митническа стойност е определена и във вр. с разпоредбата на чл. 144, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, но съгласно съгласно посочената норма, митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава, а в случая административният орган се е позовал именно на износна декларация от американските митнически власти, което също представлява нарушение на материалния закон. В акта не е посочена причината за незачитане на данните за платената сума по приложената към процесната декларация фактура, неоспорена относно автентичността й. От приложените към МД документи, според съда, по категоричен начин се установява осъществената покупко - продажба с предмет процесния автомобил, цената на придобиване и размерът на разходите, формиращи стойността по чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съобразен е и представеният по делото официално заверен отговор от продавача по фактура 9 от 25.01.2020 г. - CONTRACT AUTOMOTIVE, Las Vegas, от който е видно, че обявената пред митницата в САЩ стойност не е продажна цена, а декларираната стойност на автомобила за митница и застраховка, за да могат да се издадат застрахователни полици, тъй като автомобили с тотална щета без стойност не се застраховат. Решението е правилно. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. В случая съмненията в договорната стойност на стоката са основани на доказателствата, събрани в административното производство по реда на Спогодбата между правителството на Република България и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г., според които за автомобила е подадена износна декларация с декларирана митническа стойност от 29 000 USD. Съгласно чл. 5, § 1 от Спогодбата, при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки. В чл. 9, § 2 от Спогодбата е предвидено, че получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. В хода на административното производство е установена и информация за проведен аукцион за автомобил с идентични характеристики с посочена продажна цена от 30 750 USD. Декларираната договорна стойност на стоката е в размер на 10 000 USD съгласно представената фактура, като митническата стойност при вноса включва и разходи за транспорт до територията на страната в размер на 1 000 USD. С оглед констатираните разминавания и противоречивите данни относно декларираната стойност на автомобила при износа и вноса, правилно и обосновано митническият орган е приел, че са налице съмнения относно декларираната митническа стойност и същите не са отпаднали въпреки представената от декларатора информация. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, § 2, б а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (В този смисъл решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). Съобразно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. В разглеждания случай от митническите органи е приложен именно методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, който може да се използва, когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37). Правилен е изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на материалния закон при определянето на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. В оспорения административен акт не са посочени конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по реда, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74 § 2 от регламента е направена справка в системата МИС3А, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане на свободно обращение на стоки по зададени критерии, без обсъждане и прилагане като част от административната преписка на справките, не е достатъчно да обуслови законосъобразност на последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Това твърдение на митническия орган подлежи на доказване във всеки конкретен случай, по отношение на всеки от методите, което в случая не е сторено. Още повече, че в спорния акт се твърди, че е направена справка в системата МИС3А относно стоки с произход Канада, а по делото е безспорно установено, че процесният автомобил е внос от САЩ. В тази връзка правилно административният съд е съобразил, че по делото не са представени доказателства, в т.ч. извлечение от изготвените от проверяващите органи справки, от които да са видни зададените критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, страна износител и др., както и дали е налице информация и ако е налице такава, отнася ли се тя за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Недоказано е останало изпълнението на изискването за мотивиране, което е в тежест на митническите органи и следва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13). Незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. С т. 56 от посоченото решение, СЕС приема, че член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са подобни" по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламента за прилагане, спадат към същата позиция по ТАРИК. В случая, митническите органи не са изпълнили задължението си за полагане на дължимата грижа, чрез проучване на всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. По гореизложените съображения, обжалваното съдебно решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,